Наблюдавайки много социологически изследвания от последните 20 години винаги ми е правило впечатление, че доверието на българина в европейските институции винаги е било по-високо, отколкото в националните. Имаме очакванията, че, ако не можем сами да се справим с едно нещо или да накараме институциите да заработят така както искаме, имаме съюзник, някаква опора и това е Европейският съюз.

Механизмът за сътрудничество и проверка дълго време беше коментиран от нашите политици като нещо срамно за България. Проблемът е, че трябва да е срамно за нас, че не сме успели да направим така, че такъв механизъм да бъде ненужен. В днешната ситуация, за съжаление, този инструмент може да ни помогне.

Дебатът в Европейския парламент за върховенството на закона в България сам по себе си е много важен. България стана център на внимание на ЕП. Самият факт, че беше приет такъв дебат и той се състоя, казва, че случващото се в България не е маловажно. Не само трябва да се обърне внимание на нейните проблеми, но трябва да се разбере какъв е конфликтът, кои са страните в този конфликт и към коя страна да се насочи помощта на европейските институции.

Това беше парламентарен дебат и веднага проличаха партийните разделения в него. Изключително печално е, че председателят на Европейската народна партия Манфред Вебер не се вслуша във всичките европейски депутати на тази партия, които са избрани от България, като Радан Кънев, и в техните критики към управлението. Той застана почти безкритично на страната на правителството на премиера Бойко Борисов. Печално е, защото в самата група на ЕНП няма единодушие. В гласуването на резолюцията за България, най-вероятно, ще надделее партийното гласуване и солидарност, но това не е добро.

Доверието или по-скоро търпимостта, с която се ползваше настоящото правителство, започна да се поразклаща. Вече няма да са толкова силни жестовете на доверие и подкрепа, които сме виждали към него от страна на нашите европейски партньори. Независимо дали ще има редовни или предсрочни парламентарни избори, това вече няма толкова значение, харизмата на Бойко Борисов е доста затъмнена. Позицията на Германия спрямо ситуацията в страната започва леко да се променя. Борисов изглеждаше доста удобен, особено когато ставаше дума за отношенията с Турция, проблема с мигрантите и др. Оттук насетне той ще изглежда все по-малко удобен.

Гражданите придобиха достатъчно политически опит, включително и с участието си на протестите. Те все по-ясно разбират какво се случва в държавата, те се информират за процесите в страната, което е още по-важно. Какъвто и резултат да имаме след изборите, политическият пейзаж едва ли ще е по-лош от сегашното положение. Дългото застояване във властта на ГЕРБ доведе до това, на което сме свидетели. Аристотел е казал: „Демокрацията се основава на свободата. Свободата означава преди всичко веднъж да управляваш, веднъж да си управляван“. Смяната на властта е една от гаранциите на демократичното управление. 

Проф. Антоний Тодоров, Нов български университет. Анализът е направен специално за БГНЕС.