„Съдийството е нещо прекрасно, което те учи на разум, трябва да мислиш, а не да реагираш импулсивно - само феновете, ултрасите реагират така. Хората се изненадват, че не реагирам като запалянко. Аз гледам играта с разбиране. Публиката гледа играчите, аз гледам топката, това е присъщо за футболния съдия. Когато има мачове, не искам никой да ми идва на гости. Гледам мача и трябва да съм на спокойствие, да не ме прекъсва никой. Мен ме дразни запалянковщината - гледат, викат за неща, които не ги разбират. Аз предпочитам да обсъждам с хора, които знаят играта“. Така обобщава възгледите си за ролята на реферите в най-обичана игра първата жена футболен съдия от Русе Здравка Аспарухова, взела заради еднаквата си фамилия с един от най-великите български футболисти Георги Аспарухов и прозвището му - Гунди.
71-годишната Здравка следи за спазването на правилата по терените от 1967 до 1970 година, когато житейската пътека я отвежда към брачния олтар. 
„Когато изкарах курса за съдии, колегията ми подари снимка на първата жена-съдия германка и свирка „Балила“ за футболен съдия. Това беше от федерацията. Свирила съм различни мачове, без А група. Била съм и централен рефер, била съм и страничен, различно, според разпределението от колегията“, спомня си Аспарухова, която не спира да следи развитието на играта у нас и по света.
Следи, разбира се, какво се случва с „Дунав“.
„Русе заслужава да има добър футболен отбор, какъвто е имал през годините. Ние сме голям град и да нямаме отбор, е голям провал“, казва Гунди, която не спира да ходи на мачове на любимия си тим.
Мнението й за съдийството е ясно и категорично.
„Корупцията е голяма, виждате как се оплакват. Борислав Михайлов не успя да сплоти футбола, не направи нищо за него - напротив, от него тръгна и корупцията в БФС. Трябват нови лица, трябват нови хора, сърцати хора, които да не си гледат собствения интерес, а интереса на спорта, на държавата, на народа“, слага диагнозата на родното реферство Здравка Аспарухова.