От днес Българската народна банка влиза в тясно сътрудничество с Европейската централна банка. Присъединяването към единния банков съюз води до прекия надзор на пет, регистрирани у нас банки, от Франкфурт. 

Петте банки, част от европейски семейства, които ще бъдат директно наблюдавани от Европейската централна банка, са: Уникредит, ДСК, Обединена българска банка, Юробанк и Райфайзен. Франкфурт има право да поеме и прекия надзор върху по-малките институции при нужда, но като цяло това остава отговорност на БНБ. 

В същото време представители на централната ни банка ще бъдат част от институциите, ангажирани с надзора и преструктурирането на банки в Европа.

Тясното сътрудничество с европейските банкови институции бе анонсирано още през юни, когато българският лев стана част от обменно курсовия механизъм ERM II. Присъединяването към механизма, наричан  "чакалня на еврозоната"  стана, след като капиталът на Първа инвестиционна банка бе увеличен благодарение на Българската банка за развитие и чешки частен инвеститор. Това бе последното препятствие пред страната ни, за да направи тази ключова стъпка по пътя към въвеждането на еврото. Най-оптимистичният срок за това е 2023 или 2024-та година. 

В предаването "12+3" Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и бивш зам.-министър на финансите, коментира, че от днес България става част от единното банково пространство, което е стъпката към приемането в страната на еврото:

"Това е част от синхронизацията на техническите системи, които действат в рамките на ЕС и еврозоната. това е стъпката, която прави нашите банки да бъдат равнопоставени от гледна точка на надзора заедно с останалите държави в еврозоната". 

По думите му фактът, че под надзора на ЕЦБ са фалирали повече банки, отколкото под надзора на БНБ не прави нашия надзор по-добър:

"Българският надзор е част от европейския надзор. БНБ ще стане част от ЕЦБ, когато се присъединим към еврозоната, но това е път към едно по-високо ниво". Той беше категоричен, че регулативната система в България работи достатъчно добре.