Хрисанд Хрисандов прави троен художествен експеримент с цветните откровения на две дами
Интригуваща изложба е подредена в залата на „Борисова“ 6. Добре познатият на русенските почитатели на изящното изкуство художник - дипломиран живописец и дългогодишен преподавател на десетки и стотици талантливи русенски деца Хрисанд Хрисандов, този път е решил да представи своите нови работи в компанията на две дами. И двете са малко познати като художнички, едната от тях е имала една камерна изява, докато другата за първи път показва своите творби в официална изложбена зала.
Двете дами се казват Бегония Спасова и Чудомира Чернева. За това, че Бегония рисува, знаят определен кръг от нейни близки и познати. А Чудомира е излагала свои работи по време на представянето на сборник с текстове на русенски автори от Съюза на свободните писатели.
Сега обаче
и двете застават напълно равностойно до Хрисанд Хрисандов
в залата на „Борисова“ 6. И със сигурност ще привличат вниманието на посетителите по време на целия период, отреден за експозицията в запълнения за година напред график на Дружеството на русенските художници.
Хрисанд отдавна познава и двете дами и знае за тяхната дарба да изразяват себе си и усещанията за света в цвят и линия върху платното. Аз показвам дузина от моите работи, повечето от тях са нови, като към това прибавям и рисунки, казва Хрисанд. Той самият е на мнение, че неговият стил и сюжетите, много често преплитащи трудно доловимата граница между реалност и вълшебство, са познати на много от хората, които проявяват интерес към изобразително изкуство. Затова решил да направи този „троен“ експеримент и да представи
двете русенки, които имат нужда от това да прекрачат бариерата на своята сдържаност
и да споделят с публиката собствените си цветни откровения.
Така редом с жените-амазонки, до приказните коне, причудливи екзотични птици, тайнствени бели лебеди и сияещи с удивителна златна светлина пейзажи и натюрморти на Хрисанд се подреждат работите на Бегония и Чудомира. От пейзажите на Хрисанд повява носталгичен порив към загубената връзка с природата, някакви неясни копнежи по истинското общуване с дърветата, тревите, полската необятност и чистата истина, която носят във водите си реките.
Неговите работи кореспондират с пейзажите на Чудомира Чернева. Тя признава, че за нея природните мотиви са една от важните доминанти в творчеството й. А водата има специално място в това, което прави - особено в последно време. Дали защото съдбата я е отвела малко по-далече от Русе и от известно време живее в морската столица Варна - но водните пространства и непостоянството на водата, речна или морска, са истинско предизвикателство за Чудомира.
Тя разказва, че рисува от малка. Обаче
завършва Математическата гимназия в Русе
и след това заминава да следва в Свищов. Завърших две икономически магистратури - засмива се младата жена и обяснява: „Едната беше в Свищов, а втората - в Шуменския университет“. И през това време не спирала да рисува, макар и да не й оставало кой знае колко много време за това, тъй като за всеки е ясно колко сериозна наука е икономиката и как ревниво се стреми да погълне цялото време на човека, решил да се занимава с нея.
Рисувах си вкъщи - и така, докато не се запознах с Хрисанд, усмихва се Чудомира. Оказало се, че живеят в един и същи вход в блок в центъра на Русе. Когато Хрисанд видял как рисува Чудомира, той бил човекът, който я насърчил да продължи да учи - този път обаче да учи рисуване. Така младата русенка през 2016 година се записва студентка по живопис в Шуменския университет „Константин Преславски“ - този път тя следва задочно и дистанционно.
Много ми харесва да се занимавам с това,
обичам да експериментирам в различни области, казва Чудомира
В последно време рисува повече карикатури и шаржове, това е нейното ново предизвикателство. Представяла е свои работи в изложби във Варна - в Радио Варна и в Морското казино, но все пак представянето й в родния й град за нея едно сериозно изпитание.
За първи път русенци ще видят и какво рисува една друга русенка - Бегония Спасова. Впрочем Бегония също е съседка на Хрисанд - но живее в съседния вход. Техният дом със съпруга й, цигуляра Петър Спасов, свирил 42 години в Русенската филхармония, е една малка пинакотека*, в която по стените, върху пианото, върху старинния шкаф и на много други места са подредени
прекрасни натюрморти и провокиращи въображението портрети
За нея Хрисанд казва: „Искам хората да видят, че в Русе има такъв човек, такъв автор - и някои от русенските автори с непомерно самочувствие могат да й държат палитрата клекнали“. Честно да си призная, когато Хрисанд ми каза това, преди да ме заведе в дома на Бегония Спасова, наум си рекох добродушно: „Преувеличава, разбира се!“. Но когато видях нейните работи, разбрах какво точно е имал предвид.
В това несъменно ще се уверят и русенци, когато посетят изложбената зала на „Борисова“ 6 и разгледат експозицията. Впечатлява лекотата, с която Бегония Спасова създава своите композиции с полски цветя, слънчогледи, люляци, теменужки, рози, пресъздава хармоничните връзки и незримите посланията на природата, като всяка от работите й носи различно настроение и въпреки еднаквите „модели“ в някои от картините, настроенията във всички са различни и
навяват ту ведрост, ту меланхолия, ту философски размисъл
ту предизвикват внезапен порив и прилив на енергия. А всеки от портретите отправя различно послание. Някои от тях е рисувала в Германия, където съпругът й известно време е свирил.
Там бях нарисувала два мои автопортрета, а също портретите на Достоевски, Стасов, Мусоргски, казва Бегония.
Нарисувала е и портрет на съпруга си - с барета, съсредоточен, вглъбен в своята музика. Музикантът - това не личи от портрета, но проличава във всяко негово движение и усмивка - се отнася с безкрайно разбиране и огромно уважение към страстта на Бегония да рисува.
Покрай нея започнах да чета за изкуство - за да мога да я обърквам от време на време, вмята с чувство за хумор Петър Спасов. И разказва как я „открил“: „Виждам, че туй момиченце превъзхожда другите, с които рисува - и реших, че това е Тя. Като се оженихме, настоявах да следва. Но тя заяви твърдо: „Аз съм се оженила, за да бъда съпруга!“. За щастие, това нейно решение все пак не я спира и не й пречи да рисува.
Двадесет и няколко годишна
Бегония посещава уроците в школата на русенския художник Димитър Атанасов
три години усвоява неговите уроци. В същото време в другата група бяха Марко Монев, Ради Неделчев, Никифор Цонев, Стефан Стефанов, разказва Бегония. И въпреки че не отива да следва, тя не спира да се усъвършенства. Работила е като аранжор и художник, 13 години в някогашния Техникум по зърносъхранение нейна грижа е била така наречената тогава „нагледна агитация“ - интериорното оформление на пространствата. В Германия две години се е занимавала с декорация.
Моят икегай е да рисувам, скромно казва Бегония Спасова. И след пенсионирането си се отдава изцяло на това. Предпочитанията й са към създаването на натюрморти и композиции, а напоследък посяга и към акварела, с който не е рисувала никога преди това. Влече ме много и скулптурата, признава Бегония и показва една птица, изработена от нея. И не крие притесненията си от това, че за първи път ще покаже това, което прави, пред широка публика. Досега е участвала в две самодейни изложби, впрочем портрета на цигуларя Петър Спасов е показвала и в такава изложба в Будапеща.
Днес вече всичките притеснения, колебания и съмнения, които са имали двете дами, поканени от Хрисанд Хрисандов да споделят с него пространството на „Борисова“ 6, са отпаднали. Или поне са се отместили на заден план.
А русенци имат чудесния шанс да видят в залата три съвършено различни настроения - и да си изберат кое от тях най-точно им подхожда в деня и в часа, когато влязат в изложбения салон. И при това добре е да побързат - защото тройната изложба на Бегония Спасова, Чудомира Чернева и Хрисанд Хрисандов ще продължи по-малко от две седмици. А много си заслужава да се види.
* В Древна Гърция пинакотека е било помещение за съхраняване на живописни изображения. Така се е наричало лявото крило на Пропилеите на Акропола в Древна Атина, където е била съхранявана колекция от картини, принесени в дар на богинята Атина Палада.