За пореден път българските власти, в т.ч. прокуратурата отказаха да проведат задълбочено разследване срещу опита за убийство на трима български граждани, т. нар. ” българския Новичок”. Това се казва в изявление на „Емко”, изпратено до медиите, в което според тях, са отбелязани редица неистини, неточности и заблуждаващи твърдения, съдържащи се в съобщението на Прокуратурата относно разследването на “българския Новичок” от 15.09.2020 г.

Прокуратурата за пореден път спря разследването срещу

опита за убийство на трима български граждани, което те обжалват.

Българските власти отказаха да разследват задълбочено и за опитите разследването да бъде отклонено по несъществуващи, или открито неверни следи.

Не е вярно твърдението на прокуратурата, че към момента са проведени всички възможни действия по разследването. Ключови въпроси все още остават без отговор и по тях умишлено не се работи. Така например:

По въпроса за използваното отровно вещество. Това е ключов въпрос, по който българските власти правят всичко възможно да прикриват, или замитат сходствата със случая „Скрипал“, а сега и случая „Навални“. Прокуратурата, която доскоро официално тръбеше, че 3-мата са отровени с „пестициди“ и „със салата от рукола“ открито заблуждава, че резултатите от анализите на родното МВР били потвърдени от финландската лаборатория „Верифин“. Това категорично не е вярно. Първо, „Верифин“ никога не е оценявала и сравнявала анализите на българското МВР. Второ, припомняме, че според официалния доклад на „Верифин“ за българските проби от 2015 г. в изследванията се констатират 2 фосфоро-органични съединения (базата на Новичок), едно от които тогава лабораторията не познава. Или по-точно, за него на стр. 20 от доклада изрично пише, че „не бе възможно да се идентифицира“, заявяват от „Емко”.

Българската общественост трябва да знае, че нашите официални власти в продължение на повече от година и половина правят всичко възможно да откажат техническото съдействие на Организацията за забрана на химическото оръжие (ОЗХО) за разкриване на състава и произхода на отровата. Както бе установено от международни разследващи екипи, официално българско искане никога не е било отправяно към ОЗХО, вероятно от страх да не се интернационализира въпроса, както се стана със случаите „Скрипал“ и Навални“. Насърчаваме българските медии да се обърнат към ОЗХО с питане дали и кога към организацията е отправяно официално искане от българска страна за съдействие по случая.

Заявяваме най-категорично, че твърдението на прокуратурата за „писмен отговор от ОЗХО, в който се посочва, че повторен анализ на пробите, взети от тримата пострадали не е необходим и това би създало прецедент в практиката им“ е откровена лъжа. Никога ОЗХО не е създавала, или изпращала такъв документ, което също лесно може да бъде проверено от медиите. Приписването на несъществуваща вина на ОЗХО вероятно няма да остане без последствия.

По въпроса за извършителите на престъплението. По необясними причини прокуратурата ограничава разследването само до 3-ма руски граждани, срещу които и повдига обвинения. От разследвания на международни екипи и от други източници е добре известно, че на територията на България е установена причастност към случая на общо поне 8 руски граждани, с техните имена и други подробности. Въпросът защо не се прави нищо по изясняването на останалите поне 5 продължава да стои открит, добавят от ‘Емко”.

Фрапиращ е отказът на прокуратурата да се обърне към компетентните власти на Руската федерация за изясняване на самоличността и на други факти и обстоятелства около заподозрените за терористичния акт руски граждани. По неофициална информация от руска страна, въпреки съществуващите споразумения, българските им колеги никога не са се обръщали към тях с въпроси и искания за разяснения. С тези свои действия българската прокуратура, освен че препятства изясняването на обективната истина, създава възможности за спекулации и подхранване на недоверие между България и Русия.

Ръководството на прокуратурата твърди, че мотив за спиране на разследването е „правен регламент, забраняващ екстрадирането на руски граждани…“. Твърдението на висшия правоохранителен орган в България, че правен регламент на друга държава може да пречи на прилагането на българските закони е симптоматично и не се нуждае от коментар. Само бихме припомнили, че отсъствието на обвиняемите за атентата в Сарафово не попречи делото да стигне до съдебна фаза.

Прокуратурата категорично отказва да разследва възможни съучастници, или мотиви с български произход, свързани и с паралелни събития в България. Нещо повече, има основания да се счита, че зад забраната даже да се говори за ролята и мястото на офшорката „Виафот“, както и за т.нар. „Азербайджанска афера“ стоят интереси, които хвърлят и сянка на съмнения за връзки на прокурори и съдии с подземния свят, за корупционни схеми и престъпления, които надхвърлят границите на България.

Особено внимание заслужава твърдението на прокуратурата, че срещу г-н Гебрев „е имало други 4 опита за покушение“. Това е не просто разпространение на невярна информация и внушения. Това е грозна фалшификация. Разполагаме с документи от авторите и разпространителите на тази фалшификация, чиито следи минават и през прокуратурата и които ще станат публично достояние, когато това се наложи. Възниква обаче и друг важен въпрос: ако прокуратурата наистина е имала информация за други опити за покушение, проверена ли е тя за достоверност и защо не са били уведомени застрашените лица? И не говори ли това за нещо по-страшно, за възможно укриване на информация, с което би бил застрашен нечий живот?

Опитите на прокуратурата всячески да препятства разследването на терористичния акт срещу трима български граждани, известен като „българския Новичок“, да го спира, да го отклонява във фалшиви посоки не са случайни. Те са продължение на политиката на висшите български власти да угодничат на чужди интереси и на подземния свят. Те са продължение на политиката, която открои България като единствената страна, отказала да прояви солидарност с Великобритания и останалите ни съюзници през 2018 г. след случая „Скрипал“. Българските власти останаха единствените, които не поискаха солидарност от своите съюзници, когато на наша територия бе извършен въпросният терористичен акт. Отново се потвърждава, че за българските власти страхът, мълчанието и снишаването пред чужди господари взимат връх над опазването на живота и здравето на българските граждани.

Ползваме се от случая, сега когато светът отново говори за „Новичок“, за Навални и Скрипал, отново да призовем правителството и прокуратурата да се отърсят от страха и да поставят въпроса за „българския Новичок“ както подобава и да поискат от нашите съюзници и партньори в ЕС и НАТО пълно съдействие за неговото истинско разследване и довеждане до справедливи присъди, заявяват още от „Емко”.