Паметникът на Левски вече е монтиран на постамента от черен мрамор. Днес на излъсканото и измито пространство, покрито с правоъгълни циментови блокчета, ще се събере много народ, за да види мечтания от русенци монумент, за който се събираха дарения и мнозина трепетно очакваха да бъде издигнат. Ще има високи гости с официални костюми, ще има и хора, които искрено искат да се докоснат мислено до 
човека, останал в българската история като най-чистата личност
посветил себе си целия, без остатък, на народното дело и на каузата „Достойна България“. 
Това ще бъде днес. 
А вчера и онзи ден на същото това място се вдигаше пушилка кажи-речи до небосвода - по вкоренила се в битуването ни българска традиция от последните 45+30 години дни преди уречения ден и час десетки работници енергично вършеха всичко онова, което биха могли спокойно и ритмично да свършат през всичките шест месеца от първата копка през февруари досега. Но нали не сме Германия, коментира полугласно колега завчера, когато скулпторът Даниел Кънчев и леярят Валентин Христов докараха статуята на Апостола, за да я монтират на постамента. 
Работници допълнително трамбоваха и пръстта около застланото с бетонови паралелепипеди пространство, та се вдигаше прахоляк и от това. 
Валентин Христов ръкомахаше, докато обясняваше какво не е направено както трябва на постамента, заради което се налага да се отложи монтирането на фигурата още в сряда. Даниел Кънчев външно изглеждаше почти спокоен, но фактът, че за час изпуши маса цигари, подсказваше, че 
външното му хладнокръвие сериозно се разминава с това, което клокочи в душата му
Кранът беше налице - предстоеше бронзовата фигура на Дякона да се вдигне от камиончето, с което беше пристигнала от леярната, и да се постави на мястото й върху черния мрамор с подписа на Левски. Донесоха яркозелени сапани - широки и здрави брезентови ленти, с които тежката фигура да се повдигне и плавно да се свали на земята. След десетина минути стана ясно, че яркозелените сапани не са „правилните“ - и бяха сменени с жълтеникави. 
Под мишниците - това беше първият вариант да се превърже бронзовото тяло, за да се вдигне с крана.  Работниците и кранистът, и, разбира се, Даниел и Валентин, опипаха добре здравите ленти. И ги свалиха. Пробваха още един вариант. А накрая стегнаха сапаните около раменете и краката на скулптурата. Кранът с лекота повдигна тежкото тяло и внимателно го постави легнало върху приготвените дървени подпори. 
Ние за днес бяхме дотук - като подготвят постамента, утре продължаваме, казаха леярят и скулпторът и след неколкочасовото напрежение си взеха по чашка кафе от машината, поставена услужливо досами „обекта“. 
Вчера от сутринта работата продължи. Вече всичко по постамента бе както трябва, така че 
малко след девет и половина фигурата и пиедесталът станаха едно цяло
Своя първи Левски Даниел Кънчев е направил, когато бил ученик в 11 клас в Художествената гимназия в Казанлък. 
„Тогава се честваше 150-ата годишнина на Левски, англичанката Мерсия Макдермот беше написала книга за него и по този повод нашият клас работихме по темата за Апостола“, казва скулпторът. Неговата работа е около 45 сантиметра, той си я пази в ателието на Бачо Кольо Желязото - това е „Левски пред съда“, Дякона е в окови. Оттогава се боря с образа на Левски, засмива се Даниел. 
Преди 18 години той прави друг Апостол - за конкурс, обявен от общината в Шумен и провалил се безславно, по подобие на първия русенски конкурс. Тогава Даниел изваял Апостола „като нормален човек“. Професорът председател на журито му казва: „Ти не си го направил като герой“. 
За първото арт състезание в Русе Даниел прави друг образ - на герой. Но журито не харесва потурите на карловчанина. 
За втория конкурс заданието вече е конкретизирано и е насочено към „връзката на Левски с национално-освободителното движение в Европа“. И Даниел Кънчев облича Апостола с четническата униформа от Първа българска легия и му препасва сабята. 
Този Левски, максимално близък до историческата истина и до историческата легенда,
 Левски от онзи толкова необходим пантеон на българската слава и достойнство
с който все по-често напоследък запълваме отчайващите дефицити, зейнали в нашето ежедневие - този Левски печели русенския конкурс и от днес представлява още едно място за памет и за размисъл в града на Дунава. 
„Не ми е лесно да правя този образ - той е канонизиран, има едни утвърдени представи за него у хората. От друга страна, когато кажеш Левски, веднага изниква асоциацията със „за чиста и свята република“. Пък днес държавата ни не е нито чиста, нито свята, а република е само на хартия. А като си помисли човек - за да захвърли расото и да се хване в калъчката, значи, е имал невероятен дух... Като се каже името му Левски, всеки настръхва, той наистина е образ невъзможен и в същото време е толкова реален, земен, истински. Не мога да го опиша с думи“, казва скулпторът.
И издава една малка тайна: предстои му да направи нова фигура на Апостола - този път тя ще бъде поставена на едно специално място в Балкана, свързано с пътеките на Васил Иванов Кунчев, по които Апостолът е преминавал, вдъхновен от мечтата си за свободна и достойна България.