Днес предстои откриването на паметник на Васил Левски в Русе. И може би не е излишно да припомним, че идеята за изграждането му има 30 годишна предистория. Тя датира от 1990 година при учредяването на Общобългарския комитет „Васил Левски“ и подпомагащата дейността му едноименна фондация. Преминава и лъкатуши по вълните на политическите боричкания от началото на прехода, следва линията на казуса „Посещавал ли е Васил Левски Русчук?“, кореспондира със стремежа за първенство на идеята на няколко политически структури, за да се стигне до същинското й реализиране след 2014 г. Не бива да се забравя и приносът на русенци за построяването на първите два паметника на Левски - в София в родния му град Карлово. В редовете по-долу, обаче ще разгледаме и представим специално за читателите на „Утро“ историята на няколкото налични скулптурни обекта, свързани с паметта за Левски в Русе.
Паметникът на Апостола в училище „Васил Левски“
Единственият в момента паметник на Левски в Русе се намира в двора на средно училище, което носи неговото име. Той е уникален с това, че е построен по инициатива на ученици, които доброволно събират през 1986-1987 учебна година 6000 лв. за изработването и монтажа му. Открит е на 21 май 1987 г. по време на страшна гръмотевична буря, разразила се над Русе и кв. „Дружба“. Най-точно събитията около инициативата и реализирането й са описани в летописната книга на училището:
„За чествуване на юбилея на училището - 125 години и 150 години от рождението на Васил Левски бяха проведени много акции и мероприятия с учениците с цел патриотичното им възпитание: викторини, посещения на културни институции, рецитали, конкурс за написване стихове за Левски, етюди от живота му, рисунки на сцени от дейността му и др. Една от важните акции бе за събиране средства за построяване на единствения бюст паметник на Апостола в нашия град. Бяха събрани и предадени 6000 лв. от вторични суровини, бригади в заводите и др., а учителката Петранка Тодорова Витлеемова направи дарение от 150 лв. за паметника. Същата направи преди това дарение от 100 лв. за пострадалите от земетресението в Стражица граждани...
Освен тези мероприятия бяха направени подобрения в училищната сграда, в двора, оформиха се окончателно физкултурните площадки, кабинетите по биология, математика, физика. Бяхме почти готови за големия празник. Ето, че специален камион докара от София и бюста паметник. Скулптур му бе Петър Балакчиев от София и архитект - Павел Дочев от Русе, отд.“Културни паметници“. Специална строителна бригада от София оформи площадката и монтира паметника. Откриването трябваше да стане в навечерието на 24 май. Ето, че и този ден дойде. На 21 май 1987 г. към 16 ч. започнаха да прииждат много граждани, бивши възпитаници на училището, учители. От двете страни на паметника горяха два жертвеника, но към 17 ч. небето се забули от оловно сиви облаци; светкавици започнаха да поразяват небесния свод, дочу се тътена на пукотевиците и рукна проливен дъжд, но връщане нямаше. Бяха дошли официалните гости - др. Иван Винков - първи секретар на ОК на БКП, Тодорка Григорова - секретар на ОК на БКП, Керчо Джамбазов - кмет на Русе, зам.-председателите му, градското и общинското ръководство на управление „Народна просвета“, Георги Табаков - първи секретар на ОбК на БКП, Александър Колесников - генерален консул на СССР в Русе и др. Градският духов оркестър през цялото време свиреше тържествени маршове. След като разгледаха кабинетите и класните стаи в училище, с чадъри гостите заеха местата си на трибуната. Пред микрофона застана парт. секретар на училището Атанаска Рашкова и откри тържествената заря. Пенка Минчева, зам.-директор прочете слово за Левски, а след това думата бе дадена на др.Винков за приветствие, да пререже лентата и плаща и да открие бюста-паметник, след което всички отново влезнаха в училище, в заседателната зала, където бе уредено почерпване.“
Събитието е отразено от журналистката Нели Пигулева и на страниците на в.“Дунавска правда“ под заглавие „Достойни за името на Апостола“.
По време на проучването на паметника на Левски в Русе се натъкнахме на информация и за още един скулптурен знак, ознаменуващ делото на Апостола. Това е
барелеф на Васил Левски, съхраняван в Регионален исторически музей
Дълги години - от 1973 до около 1991 г., барелефът бе монтиран на фасадата на Къщата-музей „Баба Тонка“ до входа във вътрешния двор. Негов автор е скулпторът проф.Величко Минеков. Запознати с историята му русенци си спомнят, че е демонтиран в зората на демократичните промени по разпореждане на тогавашния директор на музея. Имало е идея да бъде монтиран до входа на Пантеона на възрожденците, а срещу него да бъде изработен и монтиран подобен барелеф и на Христо Ботев, но тя така и не се осъществява.
Балерелефът е отлят от бронз. Фонът е изграден като дипли на знаме.
Всъщност този скулптурен паметен знак е един от най-тиражираните т.нар. скулптурни „клонинги“ на Васил Левски у нас. Известни са над 20 отливки, поставени на паметни места из цяла България. Официалното му наименование е: „Барелеф на Левски в революционните огнища, създадени от Апостола“. Хубаво е, че и Русе още през 1973 г. е бил считат и признат за едно от „революционните огнища на Апостола“. В запазена пожълтяла изрезка от вестникарска дописка от началото на 1973 г. за барелефа четем: „След месец нашият народ ще отбележи с дълбока почит, признание и патриотична гордост 100-год. от гибелта на Васил Левски. За увековечаване делото на Апостола, националният съвет на Отеч. Фронт е взел решение да бъде изработен барелеф с образа на Васил Левски. В навечерието на 100-годишнината бронзови барелефи ще бъдат поставени на места, свързани с дейността на Апостола за създаване на тайна революционна организация. Барелефът с образа на Васил Левски е дело на скулптора Величко Минеков, лауреат на Димитровска награда“.
Ето какво си спомня и разказва по въпроса самия скулптор проф.Величко Минеков: „През 1973 г. председателят на ОФ - Пенчо Кубадински и секретарят му Гиньо Ганев ми възложиха релефа на Левски. Разбрахме се за 20 броя отливки, които заплатиха. Колко е размножавано след това, не зная. Вярно, че на много места е монтиран моят релеф, но как не се сетиха на дядовата ми къща в с.Мало Конаре да монтират един. Та в къщата на братя Трендафил и Калофер Натови – моите дядовци - Левски основава комитета в селото...“.
Русенската следа по построяване на паметници на Васил Левски извън пределите на България
Предисторията на паметника на Левски в Русе има своите „предвестници“ и зад пределите на България - отвъд Дунава. Първата подобна русенска следа откриваме още на 26 юли 1997 г., когато в Букурещ е открит барелеф на Васил Левски със съдействието на Русенския комитет Васил Левски. Той е монтиран на сграда, близка до мястото, където е било българското училище в румънската столица. Изработен е от бронз и няколко пъти е ставал обект на посегателство на крадци. Към настоящия момент е изработен от неметални материали, за да не привлича крадци. 
Няколко години по-късно, на 12 май 2001 г., по инициатива на Общобългарския комитет и Фондация „Васил Левски“, с подкрепата и съдействието на Русенския комитет „Васил Левски“ с председател Вяра Косева, е открит още един паметник на Левски в Букурещ. Той се намира се в една от главните алеи на парка „Крал Михай“ (бивш „Херастръу“), недалеч от паметника на Христо Ботев. Представлява бронзов, бюст, монтиран върху мраморен постамент. Скулптурата е копие на тази от паметника на Васил Левски във Варна (1912 г.)*.
С подкрепата на Русенския комитет „Васил Левски“ има изградени паметници на Левски в Украйна и Молдова.
Друг паметник на Левски зад граница, който има русенска следа е този в Канада. Инициатор за построяването му е покойният вече строителен предприемач и родолюбец Игнат Канев, по него време  почетен консул на Република България в град Мисисага. Паметникът е открит на 29 октомври 2017 г. на празнична церемония в Българската източноправославна църква „Св. Димитър“ в югоизточния град Брамптън, провинция Онтарио. 
Проектът е осъществен от Игнат Канев, настоятелството на БИПЦ „Св.Димитър“ в Брамптън с председател Цветанка Христоскова, с организационната подкрепа и координация на генералния консул на България в Торонто Петър Крайчев и дарения от редица български граждани и сдружения на българската общност в Канада и България. Паметникът е сътворен в ателието на инж. Тодор Ганарев и инж.Радиана Дервенска в България.
*Скулптор на паметника на Левски във Варна е Жеко Спиридонов (1867-1945). Представлява бронзов бюст, монтиран върху постамент. Общата височина е 320 см. Открит е на 27 юли 1912 г. във варненската Морска градина - алея на възрожденските дейци. На западната и източната страни на постамента са изписани цитати от стихотворението Иван Вазов - „Левски“ от цикъла „Епопея на забравените“: „Думите му бяха и прости, и кратки, пълни съ упование и съ надежди сладки.“ и „Това расо черно, що нося отгоре, не ме помирява с тия небеса...“. Бюстът на апостола е отлят по поръчка на Варненската община в парижката леярна на известните братя Монтагутели. Паметникът е третият построен в България след тези в София и Карлово.

Боян ДРАГАНОВ
Стоян СТОЯНОВ