Русе за първи път има държавен шампион по колоездене за мъже, съобщи за „Утро“ преди няколко дни председателят на несъществуващия вече КК „Русе“ Петър Петров. Прозвуча като бомба! 
Защото нали този емблематичен за нашия град спорт беше ликвидиран успешно покрай заличаване на колодрума, на чието място днес зее грозна дупка с железа и отпадъци!
Така е, настояваше Петров, който бе един от съдиите в последната Обиколка на България. И ни помогна да се свържем с неочаквания и непознат герой от нашия град Теодор Русев.

- Здравейте, г-н Русев! Какво не знаем за вас?
- Първо искам да кажа, че се гордея много със спечелената титла в общия старт, който бе даден в село Никола Козлево. Беше надпревара на 140 километра. После завърших втори на часовника. Състезавах се с екипа на „Несебър“, но считам, че този златен медал е за русенското колоездене. За мене е радост и чест, че съм първият шампион при мъжете от Русе. Иначе съм роден на 22 юни 1991 година. Учих в училище „Иван Вазов“, после завърших Икономическата гимназия. Като дете и юноша се занимавах с плувни спортове, бях и състезател по водна топка.
- Как стана така, че излязохте от басейна и се качихте на велосипеда? 
- През 2012 година клуб „Русе“ организира аматьорските серии „Мастърс“. Беше състезание за всички възрасти. Реших да опитам. През 2013-а станах първи в критериума, а през 2014-а финиширах втори на часовника. Като за начало не беше никак зле.
Амбицирах се да постигна повече
Беше 2015 година, когато се прехвърлих на професионално седло в група „Елит“. В първото състезание при големите се наредих на 13-а позиция. Същата година спечелих купа „Русе“. През 2016 година станах студент в НСА, профил „Колоездене“. Сезон по-късно вече бях национал. Като човек от държавния тим завършихме трети в отборното при Обиколката на България. С „Несебър“ станах отборен шампион на страната. В индивидуални стартове имам първи места от стартове в Румъния, Гърция, завоювах купа „Шипка“, спечелих много други турнири и изкачвания. 
- Наистина не е зле, след като сте се заел с колоезденето сравнително късно.
- Така е. Запалих се много, исках да се докажа и мисля, че се справям добре. През тази година трябваше да участвам на европейско първенство, но федерацията отказа моята квота. В първите дни на септември 
ще участвам в Обиколката на Сърбия
Надявам се, че ще се представя добре.
- Как се справяте в скъп спорт като колоезденето? 
- Трудно е. Освен това, както казах, съм студент. В „Несебър“ ме приеха добре и съм им благодарен. Забравих да кажа, че дължа успехите си и на русенския треньор Славейко Петров. Той ме съветва за всичко. Беше до мене и в старта от Никола Козлево. Как се справям? Работя, няма как.
- Какво точно?
- Това е интересна история. Работя вечер като готвач в италиански ресторант в София. Шанс бе, че съдържателят на заведението е човек, запален по колоезденето. Имам неговото разбиране да работя във вечерните часове, за да тренирам през деня. 
- Виж ти, а имате ли ваш личен специалитет?
- Имам, разбира се. Паста!
- Паста?
- Паста, да.
Това е специална история от спагети
Не може да се опише, трябва да се опита.
- Как се носят толкова много дини под една мишница?
- Това не е всичко. Аз съм и масажист. Човек трябва да се бори. Няма срамна работа. Длъжен съм да се издържам. Сега ще се опитам да си намеря отбор в чужбина. 
- При толкова натоварени дни остава ли време за момичета? 
- /Смее се/. Имам приятелка, която се казва Петя Минкова. 
- С какво се занимава тя?
- Тя е състезателка по колоездене. На първенството в Никола Козлево стана шампионка при жените. Откъдето и да го погледнеш, ние сме шампионски дует.
- Пожелаваме ви успех!
- Благодаря!