Здравей, Петя! Стигнах до извода, че всички само ме използват. Вече се чувствам лоша, тъжно ми е, писна ми! Живеем със свекъра. Мъжът ми прави като баща си - след работа не се помръдва. Доскоро и детето гледах само аз, и пазарувам, и готвя и като стане нещо спешно, пак мен изпращат аз да говоря с хора. Чакат за всичко наготово, само питат какво има за ядене, че и се сещат за нещо, което не съм направила, все едно само аз съм човекът, от който се очаква всичко вкъщи! И приятелки идват за нещо да плачат, нещо да искат... Аз съм им психологът - изслушвам ги, като плачат, успокоявам ги и си тръгват. И децата им съм гледала, като им се налага. Веднъж ми се наложи да оставя моето дете на едната от тях и тя се оказа много заета и почти ми се разсърди, че я ангажирам!
Когато ми писна на всички да съм им като „линейка“, потърсих си и бързо си намерих работа - да съм сред други хора и поне да получавам пари, като се старая да съм добра във всичко (така се научих от малка - от 10-годишна, така си реших да бъда добра във всичко, каквото правя). И какво стана? Само аз замествам, като на някого му се наложи да отсъства, а шефът само - „Ох, пак спаси положението!“. Ами, докога?
Познати ме пратиха при една жена за бизнеса й - търсела хора като мен. Помислих си, че там може да е по-добра ситуацията. Вече толкова месеци минаха в подготовката й, свърших й много неща за това, което предприема, но досега само фантазии! Ядосах се и й дадох списък с времето, което изхабих за нея, разкарването ми, безбройните срещи и й казах, че засега само ме ангажира, а платена работа и договор няма насреща. Тя като се обиди! Все едно аз излязох капризната, защото се застъпих за себе си! Как трябваше да постъпя - да я оставя да ме използва? Изкарала съм я била некоректна. Защо трябва да страдам, че съм добра и като човек, и в работата?! Само плача напоследък и вкъщи като избухнах, ги наприказвах едни на мъжа ми... Засега само мълчи. Но и на мен не може да ми мине... Светла, 26 г.

Здравей, Светла! Писмото ти ми звучи като стон от тежестта, която понасяш от това, че вместо взаимност, усилията, които полагаш, за да правиш за хората до теб живота по-лек и по-добър, все едно потъват в почва, в която няма нищо посято. Ето как, когато усърдието в грижата ни за другите не среща зачитане, човек бива обзет от разочарование. Може би хора като теб се изправят пред
избор дали да продължат да бъдат добри
както ти си си решила от малка, и преди да си отговорят, че се отказват, обръщат гнева към себе си -  „Вече се чувствам лоша, тъжно ми е, писна ми!“.
Сигурно доста си мислила по доказателствата за разминаването на твоята всеотдайност с признателността на другите, която всъщност липсва, или пък около теб са хора, които не са се научили да я изразяват, затова и писмото ти започва с извода, че всички само те използват. Да видим как.
Вкъщи сте ти с детето, съпругът ти и свекърът. Не споменаваш нищо за свекървата. Каквато и да е причината, жената под вашия покрив си само ти. „Мъжът ми прави като баща си - след работа не се помръдва“. Може би тази склонност е запечатал още от дете.
За подобряването на домашната ситуация
би могла да получиш по-пълноценна помощ в срещи на живо с психолог, както и в семейно консултиране с мъжа ти, но нека тук на страницата във вестник „Утро“ да обърнем вниманието на всички мъже за този проблем. Умората след работния ден не може да бъде оспорвана, тя е факт, но с мисълта как след работа ще се излегнем в хола пред телевизора, може сами допълнително да си усилим умората. Има и друг 
начин за по-пълноценна почивка
Правенето на нещо с ръцете си, както при приготвянето на вечеря, и съставянето на рационален план за обход на апартамента с прахосмукачката в събота активизират мозъчната активност. От това чувстваме прилив на сили и си даваме шанс да избегнем отегчението, особено ако заложим на удовлетворението, когато всички допринесем домът ни да е подреден и чист и масата да е сложена заедно. Така и вечерята е по-вкусна.
Изглежда, Светла, че мъжете вкъщи се ползват не само от грижата ти за детето и дома, но си и принудена ти да представляваш семейството в деликатни или спешни ситуации или в преговори за нещо с други хора. Дали защото като много неща, които правиш добре, отчитат умението ти за
общуване, което носи ползи и избавя от усложнения
дали от общата инерция, която ти подозираш - „Чакат за всичко наготово, само питат какво има за ядене, че и се сещат за нещо, което не съм направила, все едно само аз съм човекът, от който се очаква всичко вкъщи!“? Ето, че когато човек си е избрал да бъде добър с хората в живота си, би било добре, да направи такъв избор и към себе си. Това е предпоставка да развием увереност в себе си, с която да се грижим за другите, но и да се застъпваме за себе си, характерно при владеенето на асертивния стил на общуване и на отношение към нас и към другите.
Иначе и разочарованията от приятели стават неминуеми. Вместо уверено да поискаме помощ или да откажем такава, когато сме затруднени, се чувстваме 
потиснати от принуда да се съгласяваме
Да видим как този проблем се отразява в основната ти работа - в ролята на работник, подчинена. Не казваш, че шефът няма склонност да те компенсира за допълнително положен труд, а като че ли вече трудно понасяш все едно и същото „Ох, пак спаси положението!“. Надявам се тук да четат и шефове, които особено при работа с намален състав на персонала има върху какво допълнително да помислят за тези, които дълго стоят на пост, освен за паричното им възнаграждение.
Думите на шефа имат значение
както някога в детството думите на родителите. Те могат да бъдат и укорителни, и окуражаващи и похвални, но действат продължително потискащо, ако изразяват равнодушие, така все едно работникът е прозрачен и взорът към проблемите в работата минават през него, без самият той да е забелязан.
Незачитането, към което си чувствителна в този момент на младостта ти, Силвия, те е посрещнало и в други
работни отношения с характер на партньорски
където с твои умения и опит си подпомагала жена за бизнеса й, когато е стартирала нова дейност. „Помислих си, че там може да е по-добра ситуацията“. Ето, че не може да е по-добра, ако ти си отзивчива към другите, но от тях очакваш възнаграждение на усилията ти или ново незачитане. „Вече толкова месеци минаха в подготовката й, свърших й много неща за това, което предприема, но досега само фантазии!“. Дошло ти е в повече и си се затъпила за себе си - „Ядосах се и й дадох списък с времето, което изхабих за нея, разкарването ми, безбройните срещи и й казах, че засега само ме ангажира, а платена работа и договор няма насреща“. Дали само го разказваш така, или това са и думите ти пред нея, но твоят протест като че ли не залага на приноса ти в направеното дотук, което би било
по-убедително насочване към възнаграждението
а към усилията ти като щети за теб. „Тя като се обиди! Все едно аз излязох капризната, защото се застъпих за себе си! Как трябваше да постъпя - да я оставя да ме използва? Изкарала съм я била некоректна“.  Не те упреквам за реакцията ти, Светла, само обръщам внимание на отражението на някои акценти в посланията ни към другите.
В случая ми изглежда, че си попаднала на
човек, който не може да поддържа добри партньорски отношения
Разбрала си го чрез поведението й в течение на месеци.
По-рано в тази рубрика на вестник „Утро“ сме разглеждали разстроени от манипулации лични отношения, но те може да се преживеят и в работата.
Има хора, които са склонни да установяват ценни само за тях контакти, говорейки за много светли перспективи и обещавайки добри възможности и възнаграждения. Те може в множество срещи да се стремят да изкопчат от другия всичко като познания и опит и времето да минава само в безконечно уговаряне на сътрудничеството, но не и с реални действия. Налага се да бъдем бдителни дали те с делата си всъщност дори не провалят плануваното. Непременно ще се обидят и дори ще се вбесят,
ако покажем съмнение
в начина, по който реализират уговореното, и ако поискаме възнаграждение за труд, който сме положили и за който дори те може вече да са взели пари от техни клиенти. Ако преустановим отношенията, след време може да дочуем, че продължават да използват името ни в свой интерес, за да привличат още свои клиенти и контрагенти и да печелят - все едно го правим съвместно.
Как работи механизмът -
в началното има баламосване, за да ни привлекат емоционално
Имат нужда от нашата жизненост, разбират нашата чувствителност и се възползват да ни употребят заедно с нашата отзивчивост. Не се интересуват от нашите потребности и стремежи, за да ги удовлетворяваме в сътрудничеството, а само с цел да ни подчинят посредством тях.
Поведението им изглежда като на пиявици, които се впиват в нас, но така, все едно ние се подлагаме сами да им бъдем храна. Може това да го правят съзнателно или не, но резултатът е загуба, а не полза за този, който се замеси с хора като тях.
„Защо трябва да страдам, че съм добра и като човек, и в работата?!“. Вероятно не само аз, но и читатели, с които сме доста по-възрастни от теб, ти съчувстваме. Нормално е още да нямаш изграден
житейски имунитет срещу некоректното отношение
към теб и нуждата да се защитиш да я преживяваш по-силно емоционално. По-зле е, когато човек в зряла възраст тепърва си задава подобен въпрос, но в отговор следва, че е дошло време да промени живота и отношението към себе си.
„Само плача напоследък и вкъщи като избухнах, ги наприказвах едни на мъжа ми... Засега само мълчи. Но и на мен не може да ми мине...“. Оттогава, когато написа тези редове, минаха доста дни. Какво последва след мълчанието, Светла? Ти искрено сподели, че ти е писнало на всички да си им като линейка, но когато си сама, или ако се решиш на среща с психолог, може би ще е добре да се върнеш към онзи момент на 10 години, когато си взела решението да бъдеш добра във всичко, каквото правиш. И вместо да се питаш „И какво стана?“, може би ще можеш
да допълниш с нещо друго своето решение
- да го разшириш или да го ограничиш и да поправиш този стар договор със себе си, сключен във възраст, когато на детето може да му се прииска да утвърди доброто в живота чрез своите добрини. След извода, че всички само те използват и злоупотребяват с добрината ти, може би е време ти да започнеш да използваш сама себе си в името на доброто?