Феномален успех бележат продажбите на дебютния роман на млада русенка, която само за девет месеца е продала над 2000 екземпляра от своята първа написана история със заглавие „любоВ с главно В“. С това тя разбива клишето за нечетящите българи и за това, че хората си купуват книги само на именити автори като Георги Господинов и на Даниел Стийл. 
Специалисти по маркетинг са категорични: „Стандартният тираж за българска книга от нашумял автор е около 1000 бройки, а за по-малко известните не надвишава 500“. 
Излиза, че с първото си появяване на книжния пазар Милена Пламенова оставя доста далече зад себе си вече известни имена, които се водят „нашумели автори“. Как става това? И за това ли е мечтала Милена? 
„Не, никога не съм имала намерение да ставам писателка, никога не съм планирала да пиша и да издавам книги. Знам, че има хора, които мечтаят за това. Но аз със сигурност не съм от тях. Да, писала съм стихове, но някак не съм се фиксирала върху това, че най-големият успех, към който ще се стремя, ще бъде в литературата“, обяснява моята млада събеседничка. 
Тя е завършила русенската гимназия „Христо Ботев“, а после следва европеистика в Русенския университет. Много исках да уча западни езици - да говоря английски като англичаните, засмива се Милена. 
Европеистиката й осигурила перфектното владеене на английски, немски и френски
Но политологията, която е основен елемент от тази специалност, не може да се каже, че е стихията на Милена. 
„Аз винаги съм искала да се занимавам с мода, като малка много обичах да разглеждам един магазин за булчински дрехи близо до нас, често сядах и рисувах роклите. По-късно си представях, че мога и аз самата да имам магазинче - по една рокля от модел, в никой случай не повече... Затова и в един момент заминах за Дания, за да уча мода в университета в град Хернинг. Дъждовната, мрачна Дания, студените хора, които нямат потребност от близко общуване, липсата на слънце, без което не мога - всичко това стана причина няколко месеца по-късно да се завърна у дома“, разказва тя. 
Три години работи като моден консултант в една от известните с елегантната си линия русенски конфекционни фирми, като там става ясно и колко добре стои Милена като модел на модния подиум. Тя преминава през различни позиции - стилист, модел, дизайнер, а междувременно влиза в кроялното, за да разбере как точно се разкрояват платовете, завършва и шивашки курс. Всеки опит е добре дошъл, мимоходом обяснява тя. И към изброеното прибавя също и работата си за една фармацевтична верига, а след това и като управител на едно от русенските заведения.
Точно докато работи като управител на заведението, започва да пише „любоВ с главно В“. Писането на такава сериозна форма, каквато е романът, идва при Милена неочаквано, както го определя самата тя. 
Имах нужда да разкажа моята история 
и понеже винаги съм знаела, че притежавам дарбата да пиша - в училище учителите ми препоръчваха да следвам журналистика или българска филология - просто в един момент седнах пред компютъра и нещата потръгнаха, казва тя. И така в продължение на девет месеца Милена преминава отново през собствените си чувства, притеснения, колебания, отчаяния, през мъчителното търсене на изход, който да не нарани никого - нито нея, нито хората, които макар и да не обича изпепеляващо, чувства близки и не желае да им причини болка /ала по този начин причинява болка на себе си, като се омотава все повече и повече в примката, затягана от самата нея/. Разказва как първо страдаш, защото обичаш, но не чувстваш теб да те обичат със същата страст, а след това страдаш, защото всъщност спасението ти е в това да разрежеш възела от чувства - и това е единственият ти път към истинската, а не мнимата любов. И как докато бавно и мъчително преминава през джунглата от емоции, скрупули, ревности, страхове и надежди, че човекът до нея ще се промени - любимата заблуда на стотици хиляди момичета по света! - героинята на Милена, нейната Мел, става по-силна и по-честна спрямо самата себе си. И това я прави свободна. 
Книгата се появи, защото тя имаше нужда от мен и аз имах нужда от нея, признава с усмивка Милена Пламенова. Днес тя вижда колко много читатели в нейните герои разпознават себе, а романът очевидно им помага да нарекат нещата с истинските им имена. 
„Интересното е, че когато хората ме откриват в страницата на книгата и правят поръчка да им изпратя изданието, отначало тонът между нас е дружелюбен, но сдържан, почти официален. Аз надписвам всички книги, които изпращам - и 
след като читателят я прочете, отново ми пише, но вече се обръща към мен на „ти“ 
- бариерите между нас са изчезнали, книгата ни е направила близки. На моменти имам чувството, че с всички тези хора, на които съм подписвала книга, вече сме едно семейство. Освен обичайните мнения на читателите за „любоВ с главно В“ аз много често изслушвам техни собствени истории - те самите бързат да ги споделят с мен. Да, това в известен смисъл ме натоварва, но тази умора е позитивна, тя не изсмуква и не трови, а по-скоро зарежда“, казва Милена. 
Със сигурност за успеха на нейния роман е допринесла дарбата й да разказва и да скъсява дистанцията автор-читател. Нейната героиня е реално съвременно момиче, което просто споделя доверително своята история - ядосва се, дори понякога се гневи, съмнява се, тревожи се, иронизира, забавлява се - и всяко настроение, нейно и на останалите персонажи в книгата, е описано живо, експресивно и точно, при това с богато нюансиран лексикален и стилистичен запас, който прави романа истинско литературно произведение, а не еднотонна, еднопластова и схематична историйка, изпълнена „за цвят“ в оскъдния жаргон на днешните младежи - каквито са много от нашумелите еднодневки на блогъри и влогъри, по които някои издателства разчитат да се захласват тийнейджърите. 
И като стана дума за издателства - Милена е сигурна, че е истинска късметлийка и с издателството, което се е погрижило нейната първа книга да види бял свят. Това е бургаското „Либра Скорп“.
„Когато романът ми беше готов, просто написах в Google „Издателства“ и разпратих писма до няколко от тях. Първият отговор дойде от „Либра Скорп“. Свързах се по телефона с редактора Денчо Михов и той откровено ми каза, че самият той не е почитател на любовните романи, но ще прочете моя текст. Останах очарована от това, че
издателят ми отдели около 40 минути, за да отговори на моите 1000 въпроса
Това внимание към един прохождащ автор много ме впечатли, а сега вече знам със сигурност, че това е издателството, с което искам да работя и в бъдеще. Те вече очакват и втория ми роман, върху който работя в момента“, казва Милена Пламенова. Впрочем, „любоВ с главно В“ в продължение на три месеца е най-продаваната книга на „Либра Скорп“, като дори измества двутомника на Петя Дубарова с поезията и прозата на трагично загиналата бургаска ученичка.  
Именно с издателството Милена има уговорка книгата й да не се продава по книжарниците, а авторката да има пряк контакт с читателите. Решението за това беше мое, много държа на личното отношение с всеки, уточнява тя. И признава, че вторият й роман за нея е още по-голямо изпитание от първия. „Давам си сметка, че след такъв шеметен успех на дебюта е изключително важно вторият роман да не отстъпва по качества. И тази мисъл известно време ми беше като стопер - не можех да спра да мисля дали ще успея. Все пак успях да преодолея това и вече съм написала половината от новата книга. Тя е по-балансирана в емоциите от първата и въпреки че отново автобиографичният елемент има много голямо място, все пак той е силно преплетен с художествената измислица. Намеренията ми са преди зимата да излезе и този роман“, казва русенката. 
След това ще направи представяне в регионална библиотека „Любен Каравелов“, откъдето вече е получила покана. Всъщност премиерата на книгата й е била в Плевен, в кафе „Бордо“, където са били представени 
„любоВ с главно В“ и песен на „Сода Акустик“, написана по книгата
„Беше много хубаво - аз написах текста, вокалът Росен Минчев създаде мелодията и двамата с Диян Максимов направиха песента. Така че в този артистичен клуб „Бордо“, където се събира плевенската арт бохема, представихме и песента, и книгата. Сега предстои представяне на книжния фестивал в Бургас“, казва русенката. 
В момента тя се занимава изцяло с писането на новата си книга и с маркетинга и рекламата на първия си роман. Обикновено пише вечер и нощем, но постоянно й хрумват разни неща и винаги ги записва - в телефона, в бележник, който си носи в чантата. Вече има идея и за трета книга, но не иска да издава замисъла си, още повече че преди това й предстои да завърши втората книга, която ще повери отново на „Либра Скорп“, а корицата ще бъде направена отново от художника Ростислав Василев. Иска й се да има повече време - за любимото рисуване и за приятелите си. И, разбира се, за пътешествия. Тази година отпаднало едно планирано пътуване до Шотландия, до Единбург, в който Милена е влюбена. Коронавирусът го отменил за догодина, тя се надява дотогава да не се случва нищо извънредно и отново да отиде в града, който толкова много обича. 
След няколко дни Милена ще празнува рожден ден. Самата тя си пожелава - ако може, вече да не бъде чак толкова нетърпелива, колкото е сега. Нямам търпение, искам всичко веднага, на момента - а понякога това се превръща в истинска катастрофа, засмива се тя. И добавя другата си мечта, която май е по-реалистична: да си отвори свой собствен малък бутик - онлайн, естествено. Със стилни дрехи, които да правят хората по-красиви и по-щастливи. Нали това е най-важното?