Когато ядеш добра храна, си близо до Бог! Думите са на Примо - превъзходен готвач, който обожава автентичната италианска храна и цялото му същество се бунтува, когато някой от редките клиенти в ресторант The Paradise се изненадва, че спагетите не са с кюфтета, а в ризотото няма скариди. Примо е по-големият брат на Секондо, както се и казват - Първи и Втори, във филма “Голямата нощ” (Big Night, 1996) - един от онези кулинарни филми, които се превръщат в класика, защото не залагат само на сцени в кухнята. Всъщност е драматична история за двама братя италианци, които в средата на 50-те години в Ню Джърси се опитват в чужда среда с чужди нрави и вкусове да пробият с ресторант с италианска кухня, която не е “по-американска”.
Може би неочаквано и за самите създатели на филма - режисьорите Кембъл Скот и Стенли Тучи, редом до главните герои Примо (Тони Шалуб, познат като маниакалния на тема чистота и ред частен детектив Ейдриън Монк) и Секондо (Стенли Тучи, “Джули и Джулия”, “Игрите на глада 1 и 2”) се нарежда още един герой - едно малко познато италианско ястие с необичайното име тимпано (барабан). Малко познато, защото изисква часове подготовка и обикновено се готви в италианските домове за празници.
Примо го приготвя за голямата нощ, в която ресторантът трябва да посрещне Краля на суинга Луи Прима. Той обаче не само че не идва, а въобще никой не го е канил. Всичко е лъжа на собственика на съседния процъфтяващ ресторант Паскал (Йън Холм), който върти добра търговия с поамериканчената си италианска кухня и мечтае двамата братя да фалират, за да работят за него. Но The Paradise е пълен с фенове на великия джазмен, приятели и журналисти, търпеливо чакали голямото събитие. Затова братята сервират на тях огромното тимпано, а когато го разрязват, всички ахват: вътрешността под тънката хрупкава коричка е пълна с макарони, доматен сос, варени яйца, кюфтета, месо - “всичко най-вкусно на света”, казва Примо.
Тук ще направим едно отклонение - Стенли Тучи е не само режисьор и актьор във филма, но и негов сценарист. И най-добре знае за какво става дума, защото родителите му са имигранти от Калабрия, самият той е възпитан в любов към италианската храна и е съсобственик на италианския Primavera Restaurant в Ню Йорк, в който се предлагат ястия по домашни рецепти. През 2012 г. Стенли Тучи издава кулинарната книга The Tucci Cookbook именно със семейни рецепти.
Тимпано, в Италия обикновено наричан тимбало, е кулинарен специалитет, който съществува в сицилианската кухня от времето на арабското владичество (9-11 век), а между 18 и 19 век е много популярен в кухните на неаполитанските благородници. Рецепти са публикувани в книгите на италианския готвач, философ и писател от Неапол Винченцо Корадо (1736-1836), известен като Галантния готвач заради великолепните банкети, които организира за княза на Франкавила Микеле Империали в двореца Целамаре в Неапол. Рецепти за тимбало има и в книгите на друг италиански готвач и писател от Неапол - Иполито Кавалканти (1787-1859), който за разлика от Корадо, който пише за висша кухня, събира в трактат най-разпространените рецепти от различни социални слоеве, сред които патладжани пармиджана, паста с домати, пържена пица и др.
Наименованието тимпано/тимбало има арабски произход и означава ударния инструмент тимпан, подобен на барабан. Впоследствие с него започва да се нарича полусферична медна форма, в която се пече ястие, подобно на пай. Същото име носят вече различни италиански регионални специалитети, приготвени с паста или ориз, меса и зеленчуци, ароматни подправки, обикновено завити в тесто и изпечени в специалната форма. Рецептите варират от кухните на благородническите дворове в миналото до вдъхновението в селските домове. Някои от тимбалите са станали известни по света, други са по-рядко срещани и са израз на регионална гастрономическа култура и всеки има своята история.
В Сицилия например е известен тимбалът с къси макарони. Оригиналната рецепта идва от арабите, но е преосмислена от френските готвачи, пристигнали с Бурбоните. В “Гепардът” Джузепе ди Лампедуза описва тимбал с пилешко месо и дробчета, къси макарони и трюфели, увити в бутер тесто с аромат на канела. Сред съвременните рецепти най-известна е за Timballo di anelletti alla palermitana, който запазва пилешките дробчета от историческата рецепта, но ги обогатява с телешко рагу, шунка, салам, грах, пържени патладжани,  сирене Пекорино и всичко това в обвивка от къси макарони.
Лацио се гордее с timbale alla Bonifacio VIII, приготвено в родния град на Бенедето Каетани, избран през 1294 г. за папа Бонифаций VIII. Най-често той се прави с фетучини, кюфтенца, бели бъбреци, пилешки дробчета, воденички, сърчица, кокоши гребени, сирене Пекорино, опаковани в шунка.
В района на Мачерата и на някои места в Умбрия се приготвя Vincisgrassi marchigiano. За рецептата се предполага, че е създадена през 1799 г. след обсадата на Анкона. Антонио Небиа я описва в книгата си “Il cuoco maceratese” като пай, приготвен от талиолини, шунка, трюфели и сметана. Съвременните варианти много наподобавят лазаня болонезе - няколко слоя кори за лазаня, кайма, бешамел и подправки.
За Неапол най-характерно е използването на ориз Сарту заедно с пилешки дробчета. Оризът е включен в кухнята на Кампания през 1300 г. благодарение на династията на Арагонезите, но се използва като диетично ястие за различни заболявания. Няколко века по-късно готвачите на Бурбоните започват да го включват в сложни и вкусни рецепти. Така се ражда известното тимбале Сарту с кюфтенца, грах и сос от сирене.
В Абруцо вместо паста използват тънки палачинки, които се редуват на пластове с кюфтенца, спанак, артишок, варени яйца и сирене Провола.
Готвачите на Медичите оставят много кулинарни специалитети в италианската кухня и един от тях е  Pasticcio alla fiorentina или Timballo de’Medici. То идва от разточителните банкети на династията в Тоскана и е подобаващо богато: пикантен пълнеж от макарони, меса, яйца, бешамел, подправки, обвит в бутер тесто, което е украсено с фигури и намазано с жълтък, преди да се изпече. Подобен е тимбалът в Емилия Романя, като в пълнежа освен макарони има месо от гълъби, бели бъбреци, пилешки дреболии, шунка, трюфели и доматен сос.
Сардиния дава своя принос с известната панада или pingiadedda, която се прави в цилиндрична форма и се затваря с капак от тесто. Пълнежът от различни продукти не е обединен от сос или разбити яйца, а е подреден на слоеве. Особеното е, че панадата не се реже на порции, а се маха тестеният капак и съдържанието се сервира в чинии.
В Калабрия рецептата за тимбал се предава от майка на дъщеря и се сервира предимно на религиозни празници. Традиционно ястието съдържа макарони, кюфтенца, рагу от свинско и телешко месо, варени яйца, сирене Качокавало, моцарела и наденица. В Пулия тимбалът се приготвя с макарони, кюфтенца, сос с кайма, моцарела, Пекорино и яйца, които се добавят в края на готвенето.
Тимбалът изисква много време, но има съвременни рецепти, които не изискват толкова усилия, като от това не страда нито вкусът, нито оригиналността на ястието. Именно една такава ви предлагаме да опитате.

Тимпано с моцарела и домати

Необходими продукти:
3 с.л. зехтин
4 големи скилидки чесън
800 г белени домати от консерва
1 с.л. доматено пюре
6 броя аншоа
1/2 ч.л. чили на люспи
сол и черен пипер на вкус
1 кг талиатели или фетучини
3 с.л. масло, разделени
1 чаша нарязани маслини без костилки
3/4 чаша настърган пармезан
2 с.л. панко или галета
300 г настъргана моцарела
Начин на приготвяне:
Зехтинът се загрява в голям тиган на среден огън. Добавя се пасираният чесън и се сотира 2-3 минути. Доматите се намачкват с ръце и се добавят в тигана заедно с пюрето, нарязаните на ситно рибки аншоа и люспите чили. Подправя се със сол и черен пипер на вкус. Готвеи се 20 минути, като се бърка често.
Докато сосът се готви, в голям съд с подсолена вода се сваряват тариателите/фетучините ал денте. Отцеждат се добре и се сипват в купа. Разбъркват се с 2 с.л. масло, за да не се слепват. Добавят се доматеният сос, маслините и половината пармезан. Разбърква се хубаво, за да се разпределят всички съставки равномерно. Оставя се настрана, докато изстине.
Фурната се загрява на 170 градуса. С останалото масло се намазва обилно тава с диаметър 20 см с падащ борд. Поръсва се обилно с панко/галета и се изтръсква излишното.
Моцарелата се добавя към пастата, разбърква се, за да се разпредели сиренето, и всичко се изсипва в тавата, като се притиска, за да се уплътни и изглади отгоре. Поръсва се с останалия пармезан. 
Пече се 45 минути, след което се оставя да престои 10 минути. С остър нож се минава от вътрешната страна на стените на тортата, за да се освободят и след това  се отстраняват. Тимпаното се нарязва на триъгълници и се сервира топло.
Ако не искате постно тимпано, може да сложите и предварително приготвени малки кюфтенца, шунка и др.