Много преди светът да се запревива от смях с „Ченгето от Бевърли Хилс“ и Еди Мърфи, се забавляваше от сърце с „Полицаят от Сен Тропе“ и днешният гост в рубриката ни - роденият на 31 юли 1914 година Луи дьо Фюнес, един от актьорите, които предизвикват усмивки само с появяването си на екрана или на сцената. Например като Георги Парцалев у нас, който неотдавна бе сравнен точно с Луи дьо Фюнес по повод 95-ата годишнина от рождението му. Между тях наистина има доста общи неща. И двамата са символи на забавлението, но в живота са тъжни. И двамата отдавна играят на небесната сцена.
За себе си французинът казва: „Ако искаш да забавляваш, трябва да си готов да страдаш!“...
Предлагаме ви очерк за Луи дьо Фюнес, публикуван в impressio.dir.bg. Заглавието е на редакцията.

Няма човек под слънцето, за когото Луи дьо Фюнес да не е любим актьор и всеки път, когато споменем за него, името му да не предизвиква позитивно настроение и усмивка. За мнозина ще е озадачаващо да научат, че истинският човек зад екрана има толкова труден характер, че много често огорчава хората, опознали го по-отблизо.
Възможно ли е този велик комик да е бил истински деспот, маниак и темерут в живота?
Истинското му име е дълго като влакова композиция - Louis Germain David de Funes de Galarza - Луи Жермен Давид дьо Фюнес дьо Галарза. Роден е в семейството на обедняващи испански аристократи. Баща му е юрист, но не печели много. Луи е роден на 31 юли 1914 г. в Курбевоа, Франция. И първият, и вторият му брак са с французойки. Втората му съпруга е племенницата на Ги дьо Мопасан - Жана Бартелеми.
Ужасният си характер, в съчетание с невероятната способност да весели хората, Луи проявява още като момче. В училище е слаб ученик и на всичкото отгоре обича да пародира учителите. Често го наказват за тази проява на неуважение. Същото се повтаря и когато започва работа в шивашка работилница. Там накрая го карат само да мете, докато направо не го гонят.
Гонят го и от следващото му работно място - фотоателие, което едва не подпалва поради недоглеждане какво изхвърля в кошчето.
На следващото си работно място - моден салон за шапки, не му издържат нервите и хвърля чаша с вода в лицето на управителя, което съвсем естествено му коства изгонването.
Така в трудовата му биография се записват за кратко всевъзможни дейности: 
чистач на обувки, декоратор на витрини, жестикулиращ клоун и пр.
И никъде не се задържа по дълго от месец, като оставя след себе си скандални „спомени“. Разправят, че даже и на сватбата си с първата си съпруга - Жермен Кароайе, се държал несъвсем възпитано, като постоянно правел някакви гримаси, които, меко казано, озадачили родителите на булката.
Когато започва работа като актьор, режисьорите също дълго време не го оценяват. Ползват го за клоунски скечове, не му дават сериозни роли. Успехът, изненадващо и за самия него, буквално го връхлита, когато е вече на 40. А се превръща в звезда, когато е на 44 - през 1958 г., във филма „Ни чул, ни видял“.
Непоносимият характер на Луи дьо Фюнес е най-голямо бреме за близките му, към които той е най-безпощаден. Те постоянно трябва да търпят лошото му настроение и капризите му. Въпреки финансовото си благополучие и огромните хонорари, които започва да получава, той си остава скъперник и постоянно проверява семейния бюджет - кой за какво харчи пари.
Когато ходи на пазар, въпреки популярността си,
не се срамува да се пазари с търговците така, че накрая те изтощени буквално му подарявали стоката, само и само да се махне от щанда им
Веднъж единият от синовете му си купува боти, които баща му намира за твърде скъпи и го заставя да отиде и да ги върне или да ги замени с по-евтини.
Близки на актьора се подиграват, че той постоянно крие в гримьорната си връзки с ключове от всевъзможни шкафчета, чекмеджета и сейфове, защото непрекъснато се притеснява, че може да го окрадат.
Как да си обясним всичко това?
Според някои от биографите на актьора, тези негативни качества в характера му се формират под въздействието на лошото му детство.
Бащата на актьора - Карлос де Фунес, инсценира самоубийство, за да избяга от семейството си, изпитвайки финансови затруднения да се грижи за домашните си!...
Мисълта, че е изоставен от баща си поради бедност, слага дълбок отпечатък в психиката на Луи.
Но може би той просто носи в себе си страховете от миналото, защото на практика не може да бъде наречен скъперник човек, който харчи пари за благотворителност.
Луи дьо Фюнес ежегодно дава огромна част от хонорарите си за благотворителност. На всяка Коледа той купува огромно количество играчки за децата от сиропиталищата.
Най-“кръвожадна“ е сприхавостта му
Докато семейството му не се мести да живее извън града, актьорът е истински деспот със съседите си. Мрази някой да вдига шум след 22 часа и ако това все пак се случи, моментално вика полиция. Там също вдигат ръце от постоянните му оплаквания.
Самият Луи дьо Фюнес съзнавал лошите черти в характера си. Веднъж признава в интервю:
„Аз не обичам обществото. Имам малко приятели. Цялото си свободно време, което имам за отдих и веселие, прекарвам със семейството си“.
Макар че изобщо не зачита другите, мрази да го подценяват. Веднъж отказва благотворителен спектакъл на Грейс Кели, като й припомня как тя някога била минала близо до снимачната му площадка с автомобила си, но не била спряла да го поздрави /!/.
Слуховете за недружелюбния характер на великия комик раждат много коментари и дори вицове, които се разказват зад гърба му. Той обаче ни най-малко не се променя заради тях. Обратното, става все непоносимо сприхав. Особено когато е уморен от работа. Тогава изправя цялата къща на крака и устройва скандал след скандал на синовете си.
Основната тема на караниците му с тях е отказът им да продължат актьорската „династия“. По-малкият му син всъщност опитва - играе в 6 филма и разбира, че това не е за него. По-големият не си прави подобни експерименти и заявява, че няма да смени за нищо на света професията си на лекар.
А Луи дьо Фюнес се отплаща на синовете си, като ги нарича публично  магарета.
През 1975 г. актьорът 
прекарва инфаркт на крак 
и известно време почива - отказва снимки. Този период се превръща в голямо изпитание за него. Изпада в още по-мрачно настроение: „Аз знам каква ще бъде най-добрата ми шегичка - моето погребение, казва той пред един вестник. Трябва да я изиграя така, че всички да се смеят до припадък!...“. Без да се съобразява със съветите на лекарите, скоро след това актьорът се връща на снимачната площадка.
Последният филм, в който се снима, е „Полицаят и полицайките“ /1982 г./ След него получава втори инфаркт и умира на 27 януари 1983 г. Никой не се смее „до припадък“ - не само Франция, а целият свят тъжи за незабравимия образ от екрана, за всеобщия любимец Луи дьо Фюнес.
Незабравими остават ролите му във филмите с полицейска тематика - като инспектор Крюшо /“Полицаят от Сен Тропе“ и др./, във филмите за Фантомас, в „Замразеният“, „Голямата ваканция“, „Големият ресторант“, „Ни чул, ни видял“, „Крилце или кълка“, „Кацнал на едно дърво“, „Човекът оркестър“ и много други. Награден е със „Сезар“ за цялостно творчество през 1980 г.
Луи дьо Фюнес се е снимал в 152 филма, бил е сценарист на 6 от тях, а на един е и режисьор. Този филм носи иносказателното заглавие „Скъперникът“.
Но каквато и сянка да слагат слуховете за човека Луи дьо Фюнес върху личността му, нищо не може да засенчи любовта ни към гениалния комик Луи дьо Фюнес, който ни караше и продължава да ни кара да се смеем „до припадък“ на всичките му роли.
В това отношение, той е истински кинофеномен.

Аз съм господар на смеха
и слуга на публиката

Макар че предпочита да говори главно с ролите си, Луи дьо Фюнес не може да избяга от огромния интерес към личността му. И в интервютата, които се съгласява да даде, откриваме афористична мъдрост, част от която сме събрали тук.
* Съществуват безчислено множество актьори, които карат зрителите да плачат, но тези, които са способни да ги разсмеят, се срещат много по-рядко.
* За мен киното е фарс с главно Ф.
* Аз съм клоун и се гордея с това, защото публиката никога не се отегчава от комиците. Тя се отегчава само от актьори, изпълняващи любовни роли. Мога да снимам по четири филма годишно като „Крилце или кълка“, но никой не би понесъл четири филма като „Отнесени от вихъра“.
* Разбираш, че си голям актьор, когато успееш да оставиш публиката безмълвна от сцена, в която ти самият нямаш реплики.
* Аз съм господар на смеха и слуга на публиката.
* Аз съм най-обикновен човек, такъв като всички, и имах късмет в живота не повече и не по-малко, отколкото другите. Просто някога, когато ми се усмихна късметът, аз успях да го хвана и да го задържа. Той и досега е с мен и аз съм щастлив!
* Страхът е необходим, за да надхвърлиш себе си.
* Има едно чувство, което много обичам да изразявам посредством героите си - простодушието. Забавно е да бъдеш стар, простодушен господин.
* Отказах се от риболова в деня, в който забелязах, че когато ги улавях, рибите не потръпваха от радост.
* Ако имате прашинка на сакото, хората единствено това ще забележат.
* Най-важното е човек да умее да се надсмива над самия себе си, оставайки чужд за фалша на света.
* Няма значение дали имате стил, репутация или пари. Ако нямате добро сърце, нищо не струвате!
* Обичам да ходя на гробища. Там в крайна сметка се срещат мълчаливи хора, които на никого не пречат.
* Не говорете за мен твърде много, деца мои! В крайна сметка има толкова много хора по света, които са много по-интересни от мен.