Една доста дебела папка с вестникарски публикации, снимки, грамоти, официални благодарствени писма, сертификати и какви ли още не архивни документи е побрала голяма част от официалната биография на един от най-дългогодишните училищни директори в Русе.
Галин Ганчев управлява от 31 години най-голямото русенско училище - до неотдавна то беше с най-много ученици и в цялата страна. Скоро директорът ще освободи кабинета със завесите от виненочервен тюл и ще отстъпи директорския стол на следващия, който ще спечели обявения конкурс. 
За Галин Ганчев това е време за равносметка - без да игнорира все още актуалните си задължения на директор, той все по-често се връща към гореспоменатата 
папка, събрала в кориците си неговото битие от първата година на демократичните промени досега
Първата публикация в нея е от 1991 г. във вестник „Утро“, разказва Галин Ганчев и показва политически репортаж, в който той е един от главните герои. Той е един от създателите на СДС в Русе и може много да разказва по тази тема. 
В първите години непосредствено след падането на Тодор Живков всички ние, младите тогава, бяхме много ентусиазирани - убедени, че не само можем, но задължително ще променим всичко, разказва Галин Ганчев. 
„БКП падна от власт на 10 ноември 1989-а, а на 12 януари 1990-а в Русе проведохме първата в страната учителска стачка - че дали не беше и първата стачка въобще в държавата... Над 3500 учители се събраха на площада в студа. Тази стачка срещу мизерното заплащане на учителите тръгна именно от нашето училище „Васил Левски“. Излязохме в онзи януарски ден много колеги директори - Злати Драганов, Веско Филипов, фактически ние поведохме нашите учители на протеста. А тогава все още тези протести не бяха никак безопасни - Окръжният комитет на БКП все още съществуваше и никой не можеше да предвиди какви репресии можеха да последват за нас, организаторите. Но ние успяхме - и заплатите бяха повишени с 46 лева, което на фона на онези 180-200 лева, каквито бяха учителските възнаграждения, бяха немалка сума“, припомня си Галин Ганчев. 
Като председател на стачния комитет той участва в кръглата маса по образование, която се провежда през февруари 1990 г. по аналог с политическата кръгла маса. А на конгреса на Съюза на българските учители, когато той се преименува на Синдикат на българските учители, предлагат Ганчев за председател на новия СБУ.
Целият конгрес стана на крака и поиска аз да бъда председател - но аз си направих отвод
казах, че съм учител и че ще си остана в Русе, тогава избраха Иван Йорданов, когото през 1995 г. смени Янка Такева, връща се назад Ганчев. 
„Живеех с мисълта, че мога да променя нещата, а политиката беше начин да направя това. Възнамерявах да стана депутат и там да прокарам моите идеи, свързани с образованието. Но не си давах сметка, че политиката е мръсна работа. Когато в СДС трябваше да изберем чия кандидатура да издигнем за първите демократични избори за кмет, бяхме четирима кандидати - Йордан де Мео, временният кмет Тодор Цанев, Асен Тасев и аз. На първото гласуване отпаднаха де Мео и Цанев, след това на три гласувания с Тасев получавахме равен брой точки. За четвъртото гласуване се реши да се включи и председателят на конфедерацията на труда „Подкрепа“ Явор Димитров и тогава Асен Тасев стана кандидатът на СДС с 1 глас повече. Бях само на 34 години. Имах желание да работя в политиката, имах и идеи. И днес повтарям, че ако ремонтът на Доходното здание беше завършен в онзи период - до 1995 г., щяха да отидат 2-3 милиона лева. След това кметът Калчев го направи за над 20 млн. лева. Но тогава разбрах колко относително и колко гадно е да си политик, да очакваш да реализираш своите идеи, да знаеш как да го направиш и да си безсилен заради нечии игри. И тогава си казах: Господ ми е дал такава хубава работа - да се грижа и да бъда отговорен за огромен брой деца - по-велико нещо няма. И осъзнах, че няма никакъв смисъл да хвърлям толкова сили за политиката, когато мога да направя толкова много неща за училището, което ръководя. И ето че направих много. Макар още да не съм завършил едни от важните проекти. Но „Васил Левски“ извървя огромен път“, разказва Галин Ганчев. 
И продължава: „Истината е, че то беше едно голямо квартално училище с ученици от първи до осми клас“.
Той става директор на 13 септември 1989 г. 
Преди това е работил като учител и възпитател в училището в Голямо Враново, от 1981 до 1986 г. е учител и методист в националния пионерски комплекс „Седемте ястребинчета“, а от 1986 до 1988 г. работи последователно като зам.-директор на Спортното училище в Търговище и като главен специалист в отдел „Образование“ в Търговище. Връща се в Русе през 1988 г. и става главен специалист в Регионалния инспекторат по образованието - и на 13 септември 1989 г. влиза в директорския кабинет във „Васил Левски“.
„Когато демографският срив започна да намалява бройката на децата, реших, че трябва да направим нашето училище гимназия. Осъществихме този замисъл през 2003 г., когато сформирахме три гимназиални класа и за това дължа огромни благодарности на Минко Цочев, който тогава беше директор на общинската дирекция „Хуманитарни дейности“. Две години по-късно ми хрумна идеята да се обърнем към източния свят - всички училища акцентират на езиците, но все на европейските, защо пък ние да не отворим вратите към също толкова добре развития и толкова интересен свят на Изтока. Споделих моята идея с Димитър Райнов, който тогава беше началник на просветния инспекторат, и той ме насочи към колежката директор на 18-о училище с източни езици в София Вили Стойчева. Тя ми услужи с учебни програми, а две години след това ние сами създадохме учебни програми по японски и китайски. И ето, от 2006 г. досега се развиваме в тази посока и имаме много успехи. В момента приемаме една гимназиална паралелка по биология и химия с японски, една хуманитарна паралелка - история, география и български език с китайски, и една по математика и информатика с английски. И трябва да отбележа, че в последните три години знаем само за 
едно-единствено дете, завършило нашето училище, което не е прието за студент
И това е Пресиян, който завърши през 2017 година, владее перфектно японски и две поредни години не влиза във ВУЗ, защото иска да следва не другаде, а в Япония“, разказва Галин Ганчев. 
Сега, когато предстои вече да се раздели с ръководния пост в училището, той не без удовлетворение изброява направеното. 
„Когато станах директор преди 31 години, всяко лято сменяхме поне по 10-15 счупени прозорци, които кварталните гамени трошаха. Днес разполагаме с база, с каквато би се похвалило всяко много добро училище. Имаме 4 страхотни кабинета по езиците - 2 по японски и 2 по китайски, които сме направили с подкрепата на съответните посолства. Япония ни дари средства за топлоизолация на половината училище, останалата част направихме с наши средства и с помощ от МОН. Спечелихме с проект финансиране от $300 000 от японската страна и с тях направихме аула с климатизация и прекрасно техническо оборудвнане, каквато друго училище няма. Лично 
японският посланик дойде да я открие - а и да провери как е изхарчен всеки лев
В момента всяка стая е с нова дограма, всички коридори и всички тоалетни са ремонтирани. Последната година започнахме ремонт на малкия и средния корпус, останали са ни още 5-6 стаи, където ще подменим подовата настилка. Миналата година благодарение на бившия кмет Пламен Стоилов бе преасфалтиран дворът на училището. Така че в момента 1600 деца и техните 128 преподаватели разполагат с прекрасна база и условия. Тази пролет пък се възползвахме от това, че нямаше хора в училището, и със собствени средства преобразихме учителската стая“, с гордост описва Ганчев. 
И постепенно стига до най-важното. 
„От времето на кмета Тасев съм започнал да убеждавам всички кметове и съм им лазил по нервите на всичките досега, за да разберат колко е важно в този грамаден русенски квартал да има спортна база. Ако я има, тогава тези около 2000 деца ще бъдат в залата, така ще ги отдръпнем от цигарите, от дрогата, от хулиганщините. Огромна е благодарността ми към кмета Пламен Стоилов - той ме разбра и дори каза: „Защо сме се бавили толкова много досега?!“. Преди това Елеонора Николова като кмет също оцени идеята и отпусна 12 000 лева за идейния проект за спортната зала, а благодарение на Стоилов в края на миналия мандат бяха гласувани 300 000 лева. 
Тази зала съм си я мечтал 25 години, когато бъде готова, аз ще съм пенсионер - дано да ме поканят 
за откриването. Имам и още две идеи - ще ги завещая на следващия директор, ако ги оцени, да ги придвижи. Едната е за една сцена, метална конструкция за около 80 000 лева. Другата идея е за един нов, пети корпус на училището - с три игротеки и стаи за целодневни занимания, който ще бъде много необходим при предстоящото преминаване на едносменен учебен режим. И за залата, и за корпуса има готови идейни проекти. 
Галин Ганчев няма намерение окончателно да се сбогува с училището. Има вероятност да остана като зам.-директор - ако ми предложат, ще се съглася, няма да се бъркам в работата на новия директор, но мога да съм му от полза, казва той. Чувствам се в кондиция, а и няма да ми бъде излишен някакъв доход, тъй като малкият ми син следва медицина във Варна, а както е известно, това е скъпо обучение, добавя той и се надява човекът, който ще оглави „Васил Левски“, да не се притеснява и да не изпитва ревност към предишния директор, а да се възползва от богатия му опит.
Самият Ганчев определя три важни елемента, които гарантират доброто образование: качествен преподавателски състав, който да помни, че учителите са в училище заради децата, а не обратното; добра материална база; амбициозно ръководство. Директорът и неговите заместници трябва да знаят какво им предстои през следващите пет години. Ако директорът и замовете не се будят нощем с мисълта какво ще правят - училището, колкото и добро да е, ще загине, предупреждава Галин Ганчев. И се надява, че в неговия кабинет ще влезе директор с опит в управлението и с ясна визия как да продължи да развива най-голямото русенско училище.