Има една певица - казва се Женя Лефтерова. Пее песен за белия Дунав, в която пита дали, когато реката тече надолу, вижда нейното либе Никола.
И реката не го е видяла май. И феновете на „Дунав“ не видяха спасение за техния отбор. При третото пълнене на стомната за вода с участие на баражи тя се строши безвъзвратно. Случи се по най-баналния начин - с изключително грозни грешки в защита, с инфантилна тактика да се заложи на трима защитници в линия, с недопустим първи гол от статично положение, с отчаяни напъни на мускули за прелом.
„Дунав“ пресъхна с катастрофа от 1:4 в баражен мач срещу „Монтана“ и отпадна позорно във Втора лига
/Не/очакваното пропадане бе в деня, когато електронната поща преля с гугълски напомняния от разни сайтове, заглавието на които бе неотменното, гордо и под индиго: „Продължава пръскането срещу комари в Русе!“
„Велика“ новина! Все едно пратихме русенец в Космоса!
Със същия успех добрите вестоносци могат да напишат догодина: „Липите по улица „Видин“ цъфнаха!“, „И днес над Русе изгря слънце“, „Гларусите се увеличават с всеки сезон“.
Поредната люта атака на фирма „Санси“ срещу комарите съвпадна със звука на камбаните, че ФК „Дунав“ излетя от елита на българския футбол. Общата трагикомедия е, че
зад фирмата като неин собственик и зад клуба все още като негов президент стои д-р Симеон Симеонов
Каква ирония само!
Докторът обяви предвидливо месец и половина преди общинските избори миналата година, че е много уморен, че вече няма сили да топи сърцето си за футбол и че е готов да даде тима на всеки, който пожелае да хвърли спасителен пояс. И накрая се произнесе - аз оставам само фен на отбора!
Въпросът дали „фенът“ щеше да преосмисли намерението си, ако пратените от него агитатори за кандидатурата на ГЕРБ за кмет на Русе Диана Иванова биха триумфирали финално с директорката на Гимназията по облекло, даже не е интересен вече. И по-рано клубът вървеше по инерция, но след изборите се управляваше вече в пълно противоречение и в отсъствие на най-елементарната за отбора грижа. Стигна се дотам, че един от терените даже беше заключен с нов катинар, та футболистите да не тренират на него заради падналия дъжд. Да се пази! За Михаля!
Д-р Симеонов очевидно е комбинативен човек. Със сигурност
той е най-добрият лекар сред бизнесмените и най-добрият бизнесмен сред лекарите
Като редови „фен“ обаче нищо не му попречи да глътне комплекс „Дунав“ на концесия до старост /разбира се, със стадното и авансово гласуване на бившия Общински съвет/. И даже да вдигне ресторант с рекордно през последните месеци темпо.
Далеч по-рано - дори преди гласуването на съветниците - нареди комплекса по ноти с нов терен из основи, помощни игрища, осветление. Наивниците, между тях и моята клета милост, се радвахме нескрито - ето, така се работи, със замах! Докторът гледа в перспектива към светлото и далечно футболно бъдеще на „Дунав“.
Друго бе пълзящото и
основателно подозрение как така и с какви пари бе изграден подобен модерен комплекс
Ако съпоставим с груби сметки ремонта на основния терен в „Здравец“ с работата по Градския от фамозната „Тарктур“, това са едни 400 000 лева. Помощните игрища сигурно са за към 200 бона. Да прибавим още 400 000 за  лампите, оградите, съблекалните, офис на трибуните, бетона по секторите и другите „аксесоари“.
Откъде преляха парите за такива инвестиции?
Ако питате доктора, той ще каже, че е обърнал  джоба си с хастара навън.
Може!
Всъщност, доколкото ни е известно, официални сигнали до така наречените компетентни институции в посока как така се строи ударно преди решение на Общинския съвет и с какви средства, има отдавна. Въпросът е ще има ли отговори.
Под ръководството на д-р Симеонов „Дунав“ прелетя пътя от „В“ до „А“ група. Тогава дори написахме еуфорично, че Доктора май е архитектът на чудото.
Каква заблуда само!
След нечуваното четвърто място на отбора през дебютния му сезон в Първа лига и участието му в евротурнирите грешникът бе старши треньорът Веселин Великов. Той, видите ли, най-нахално призовал за „надграждане“ - сиреч, да се ангажират няколко нови и по-добри футболисти.
Вместо надграждане се получи тотално разграждане
Великов си тръгна обиден, а след него за три сезона се смениха трима треньори - Малин Орачев, Людмил Киров, Цветомир Младенов.
Нивото на отбора ерозираше след всеки сезон, защото текучеството бе отровен и голям проблем - идваха футболисти на килограм и без необходимата класа. Ако може - да играят без пари и премии. Зер, трябва да се пести! Яко да се пести /по Мутафчийски/.
Примерът с голямото неможене и тотално сбърканата в отчаяние селекция бе фаталният мач с „Монтана“, когато централният нападател Григор Долапччиев не успя да уцели топката след голово подаване и когато Петко Цанков се остави съперникът да вкара гол с глава, докато спи на втората греда.
С такова обидно ниско качество докторът се опитваше де прехвърли топката на „нови собственици“. Уж безвъзмездно. При това пробва да пусне топката на разни други чужденци.
Мълвата говори, че на крака в Русе пристигнал дори израелски бизнесмен, но
най-добрият хирург сред футболните босове поискал „скромна“ компенсация от 500 000 евро!
Дали е така, не можем да твърдим. 
„Новите и последни собственици“ - едни извънредни сладури от шуменска „трупа“ с германски уж бизнес, които „оправиха“ футбола под Илчов баир, пък хукнаха да нагласят и този в Русе, цъфнаха ненадейно като спасители на ФК „Дунав“.
Кой от тях бе на върха на пирамидата - не бе ясно! Техните финтове са от два месеца и кусур. Една пресконференция не обявиха - колкото да кажат: „Ето ни, ние сме, така мислим, така ще направим!“.
Неслучайно феновете ги наричат не новите собственици, а новите измамници.
За черешка на тортата пресните „благодетели“ бяха вкарани като предложение в Съвета на директорите пред Агенцията по вписвания на новото АД редом до имената на... д-р Симеонов и сестра му Росалина!
Какво ги свързва в такава комбина, че нещо не ни е ясно?
Но какво ли следва?
Най-вероятно шуменският спасителен корпус за бързо реагиране ще закрие манежа и ще се изнесе по терлици
Под купола може би ще остане д-р Симеонов, който, поне от кумова срама, ще назначи за старши треньор някой младок от школата. Следите водят основно към Мартин Цирков. Нататък ще е отбор, съставен изцяло от юноши. Те нали няма да имат претенции за заплати и премии! Може да целуват само светлосинята фланелка и да тичат зад топката на харабия!
С такъв тим „Дунав“, колкото и надеждни да са някои „юношки“, ще е пътник и от Втора лига.
Но пък остава школата с деца, чиито родители плащат ежемесечни такси за обучение. С тези постъпления и с парите по сметката от наеми, получени от концесионера за новия ресторант плюс басейна, президентът-фен може спокойно да прехвърля броеницата и да смята, че играта му се получи до съвършенство. Морал няма, всичко е просто бизнес, както казва Марлон Брандо във филма „Кръстникът“, 
„Как е възможно в град като Русе да няма хора, които да не помагат на „Дунав“?“, попита риторично футболистът на „Монтана“ Борислав Балджийски.
„Ние на практика няма с кого да говорим“, визира отсъствието на всякакво ръководство капитанът на русенския тим Диян Димов.
„Само лъжи и измами!“, отсече нападателят Юлиан Ненов
Явно кривата на доверие в русенския бизнес към така наречено клубно ръководство е стигнала най-ниската си точка, щом, г-н Балджийски, в сериозен уж град като Русе никой не възнамерява да помага на футбола. А откъдето и да погледнеш, коментарите за града ни през последните години минаваха само през новини в големите медии за „Дунав“ и по темата - ама, моля - колко тира били струпани на опашка до Моста. Друго май нямаше!
Сега не ще има вече нищо като информационен гъдел от местно значение. Малка част от малкото добри футболисти ще се разбягат като пилци /Мишо Милчев, както първи съобщи „Утро“, ще се спасява в „гранда“ от село Ерден - „Кариана“, а Стефан Христов и Ивайло Лазаров са трансферна цел на „Монтана“/. В Русе ще останат само юноши - ако и по-свестните от тях не бъдат погълнати от други клубове със сериозна политика.
С една дума - настана време разделно. На печал и спортна мъка в град като Русе, известен с парадокса, че жителите му намаляват, но пък автомобилите се увеличават.
Другото тъжно сравнение е, че градче от „Северозападнала“ България като Монтана с три хотела на кръст ще има цели три отбора в елита - футболен, волейболен и баскетболен! /Впрочем идеята монтанският кмет Златко Живков да изнесе семинар как успява да „върже“ бизнеса, че да е рамо на спорта, стои на дневен ред с пълна сила/.
Русе вече няма да има почти нищо като авторитет на спортния терен в колективните спортове
Един футбол разцъкваше мъчително топката през последвите 4 години и той отиде по дяволите.
Но нали вече сме участвали в подобен злокобен филм с периодични кризи на надежди и разруха - с Барбуков, покрай бившия кмет Божидар Йотов, „Приста Ойл“, камикадзето-строевак Стойне Стойнев, ерата „Симеонов“.
И ще е твърде наивно да се вслушваме сляпо в песента на феновете, в която се казва, че „където е текло, пак ще тече“!
Може, само дето снегът от Алпите през тази година беше доста хилав и Дунавът е пясъчник вместо пълноводна река.
Кой знае - всичко тече, всичко се променя.
Дотогава ще се хвалим най-вече, че с ежедневна смелост трепем комарите и че догодина липите по улица „Видин“ ще цъфнат отново. Пък дали, когато Дунавът тече надолу, ще съзре и намери любимия си истински, нов, чист и сериозен благодетел, остава въпрос за необрозимото бъдеще.