Възраждането на "Св. София" е знамение, че ще се върне свободата на джамията "Ал Акса"."

Така звучи на арабски - но не и на английски - първото изречение от речта на турския президент Реджеп Тайип Ердоган след решението „Св.София“ да спре да бъде музеий, превръщащо я в джамия. На същото място в речта, забелязаха арабски и израелски журналисти в "Туитър", англоезичният пасаж гласи, че като всички джамии "Св. София" винаги ще е отворена за всички, били те чужденци или местни жители, мюсюлмани или не.

 

Според „Джерузалем пост“ възможна трактоква е Израел да не може да контролира Стария град в Ерусалим, където е джамията. "Ал Акса" (букв. "Най-далечната джамия", разположена на Храмовия хълм, където се твърди, че е първият изграден от Соломон храм на юдеите, е третото най-свещено място за исляма) се намира в Стария град, а районът на джамията на практика се администрира от Йордания. Районът е разположен много близо както до мястото на Втория храм, най-важното място за юдаизма, така и до християнски обекти. Самият Стар град е под израелски контрол, но за да се избегнат конфликти, властите прилагат оспорвана забрана за молитви на немюсюлмани на Храмовия хълм.

Подобни послания е отправял Ердоган неведнъж, откакто настойчиво гради образа си на борец за правата на всички мюсюлмани по света и опитва да бъде лидер на ислямската общност (т. нар. "умма"). Така пасажът от речта, преведен на английски като обяснение, че чрез "Св. София" Турция само упражнява суверенни права, звучи на арабски по следния начин:


 

"Възраждането на "Св. София" е поздрав от цялото ни сърце към всички градове, символизиращи нашата цивилизация. От Бухара до Ал Андалус."

Ердоган работи и за позиционирането си като обединител на мюсюлманите, а топлите му отношения с "Хамас" и с Палестинската автономия - доста по-близки, отколкото с Израел - често повдигат у съседи въпроса за дневния му ред в ислямския свят.

 

"Турция иска да замени Саудитска Арабия и други страни в региона като Египет и Йордания като основната определяща какво е "ислямско"," пише "Джерузалем пост". Такава позиция, освен в израелския вестник, обаче може да се види в арабски издания, обезпокоени от турските действия в чужбина - от Сирия и Либия до Ирак - и начина, по който те променят собствените им планове и действия в Близкия Изток и Северна Африка.

 

Институции като турското президентство имат арабскоезична версия на сайта си, както и турски медии и агенции. В последните години обаче претенциите на Анкара за лидерство я отчуждават от повечето страни в региона, с едва няколко изключения. Едно от тях е Катар, където Анкара има и военннослужещи, друго е признатото от ООН Правителство на националното единство в Триполи, на което Турция решително помага във войната срещу Либийската национална армия.