В малко рибарско селище на ветровития западен бряг на полуостров Ютланд в Дания живее лутерански свещеник с двете си красиви дъщери Мартина и Филипа, кръстени на основателя на протестантството Мартин Лутер и сподвижника му Филип Меланхтон. Възрастният проповедник и енориаши са обединени в сурова аскетична секта. Той възпитава във въздържание и дъщерите си, които му помагат във всичко. Двете красавици привличат мъжките погледи и имат много ухажори, но баща им ги отхвърля всичките. Очарователният млад офицер от шведската армия Лорънс Льовенхайлм се радва на вниманието на Мартина, а баритонът от парижката опера Ахил Папин дори успява да придума бащата на Филипа да й дава уроци по пеене, за да развива ангелския й глас. Но Мартина, вярна на дълга си на послушна християнка, отхвърля ухажването на очарователния офицер, а Филипа се отказва от кариерата на певица. След смъртта на проповедника двете остават в мрачното, потънало в мъгли и дъждове селце, за да се грижат една за друга и за малкото останали енориаши.
35 години по-късно в една бурна и дъждовна вечер на вратата им чука подгизнала до кости жена. Тя носи писмо от баритона Папин, в което той моли сестрите да приютят Бабет. Въпреки, че са бедни и религията им не позволява да имат прислуга, те се смиляват над непознатата и й дават покрив над главата. За благодарност тя ще им готви и ще им помога в домакинството. А то е аскетично - чай, риба и хлебна супа, които Бабет се опитва да им поднася в по-добри и вкусни версии.
15 години по-късно някогашната непозната е спечелила уважението на сестрите. Единственото, което я свързва с предишния й живот, е един лотариен билет, който приятел в Париж подновява всяка година. И Бабет печели 10 000 франка, с които решава да приготви истинска френска вечеря за сестрите и малкото религиозно общество на острова по случай стотния рожден ден на пастора. Когато започват да пристигат изобилни, разкошни, екзотични и невиждани дотогава продукти, енориашите са притеснени, че вечерята ще се превърне в греховен чувствен лукс и на тайна среща при набожните сестри се разбират да не показват удоволствие от яденето и да не споменават храната, а да говорят за божественото и да цитират Евангелието.
Ако сте гледали датския филм “Угощението на Бабет” (1987 г.) на режисьора Габриел Аксел, вече сте разпознали историята. Ако не сте - гледайте го, заслужава си. Филмът, създаден по разказ на датската писателка Карен Бликсен, е носител на “Оскар” за най-добър чуждестранен филм. В ролята на Бабет е великолепната френска актриса Стефан Одран. “Угощението на Бабет” може да се смята за класика в т.нар. кулинарни филми. Кулминацията в него е именно “истинската френска вечеря”, на която Бабет сервира:
супа от костенурка и шери Amontillado,
палачинки Демидов с черен хайвер и шампанско Veuve Clicquot,
пъдпъдъци в саркофаг от бутер тесто със сос от фоа гра и трюфел заедно със скъпото бургундско вино Clos de Vougeo, реколта 1845 г.,
салата Pelligrino от ендивия, маруля и орехи с френски винегрет,
избрани френски сирена и портвайн,
саварина с ром, смокини и захаросани череши,
изобилие от плодове: смокини, фурми, грозде и ананас,
мляно кафе, лукс за онова време,
чаша скъп Grande Champagne cognac.
Бабет, която е била сред най-добрите майстори-готвачи и дълги години е работила в прочутото парижко Cafe Anglais, шокира привикналата на въздържание малка островна пуританска общност. Благочестивите селяни, които отдавна са загубили способността си да се радват на живота, възприемат гощавката като дяволска работа. Те с всички сили се стремят да не се поддават на съблазните на френските специалитети, но съпротивата им буквално е пометена от ароматите, вълшебните вкусове и опияняващите вина. Бабет изхарчва всичките спечелени 10 000 франка за вечерята на тези 12 души, чиито сурови лица и души се отпускат в непознато блаженство.
Едно от луксозните блюда в това пребогато меню са палачинките Демидов. Малките пухкави палачинки, гарнирани със заквасена сметана и черен хайвер, носят името на плейбоя Анатолий Николаевич Демидов, руснак по рождение, но преживял по-голямата част от битието си в Европа и най-вече във Франция, където е известен като голям меценат. При кратките му пребивавания в Петербург той не се ползва с императорско благоволение и никога Николай I не го кани в Зимния дворец. Честолюбивият Демидов смята, че вратите на двореца ще се отворят за него, ако има княжеска титла. Тосканският херцог Леополод II му дава титлата княз на Сан-Донато по името на вилата на баща му близо до Флоренция, от което Николай I изобщо не се впечатлява и приключва въпроса с думите: “Нека си остане княз там”.
Затова пък скандалът с младата му съпруга Матилда Бонапарат, сестра на принц Наполеон, разтърсва благородническия свят. Има две версии, но една причина - шамари. Според първата версия Демидов ударил шамар на съпругата си публично по време на бал, според друга - инцидентът се случил на път за бала. Матилда изтичала при императора в Петербург за закрила и той с удоволствие издал заповед съпругът да й плаща по 200 000 рубли годишно. Но още по-голямото наказание било, че Матилда получила титла императорско височество, което Демидов преживял много болезнено и тръгнал да обикаля Европа.
За Анатолий Демидов познавачите казвали, че няма маниери, но има изтънчено небце. Доказателство за това са палачинките Демидов, които се приготвят от смес от брашно от елда и бяло брашно, а стават пухкави, защото се правят с мая, която в съвременните рецепти често е заменена с бакпулвер. Кога точно руснакът, за който казват, че говорел много езици, от които най-зле родния си руски, е измислил този деликатес, не е ясно. Най-вероятно за някой разточителен бал с красиви дами, каквито той не се скъпял да кани често.
Но има едно друго ястие, което носи неговото име и за което има повече информация - La poularde Demidov. Според Larousse Gastronomique poulard е млада кокошка, отгледана на свобода и хранена с царевица и мляко. Когато стане на 4 месеца, се коли, но преди това се държи в тъмна клетка, за да не започне да снася яйца. Месото на такава млада кокошка е много крехко и е деликатес във Франция, за който има различни регионални рецепти. La poularde Demidov е създадена от Казимир Моасон, готвач на Демидов. Той следвал стриктно стъпка по стъпка инструкциите на господаря си и създал разкошното ястие от млада задушена кокошка със задушени в масло и бяло вино зеленчуци и трюфели. Казимир Моасон е сред най-добрите френски готвачи за времето си, дълго време работил в емблематичния парижки ресторант Maison Doree и създал и други забележителни ястия като шаран в червено вино и пастет от бекаси с фоа гра и трюфели.
Когато принц Рение и принцеса Грейс от Монако гостуват на президента Джон Канеди в Белия дом през 1961 г., менюто за официалния обяд включва именно La poularde Demidov, сервирано с картофи по парижки /подобни на чипс, пържен в олио/ и грах с бадеми. Впрочем това меню включва още омари като предястие, а за десерт ананасово сорбе и петифури, вино Almaden Grenache Rose и кафе.
Много по-скромно от угощението на Бабет.

Палачинки Демидов

Необходими продукти:
25 г солено масло
100 г брашно от елда
100 г бяло брашно
1 ч.л. бакпулвер
щипка сол
2 яйца
300 мл прясно мляко
олио
заквасена сметана
черен хайвер
Начин на приготвяне:
Маслото се разтопява в малка тенджерка и се оставя настрана да се охлади. Двата вида брашно и бакпулверът се пресяват в купа. Добавя се щипката сол и се разбърква. Яйцата се разбиват с прясното мляко и се смесват с охладеното разтопено масло. Сместа постепенно се добавя към сухата смес и се бърка до получаването на гладко тесто. В тиган се загрява малко олио на среден до силен огън. Сипва се по една супена лъжица тесто и палачинката се пържи за около една минута от всяка страна до златисто. Изважда се върху кухненска хартия. Тази смес стига за 24 малки палачинки.
Палачинките се сервират, гарнирани с лъжица заквасена сметана и чаена лъжичка черен хайвер.