През 1945 г. студио “Парамаунт” и продуцентът Джон Хаусман канят Реймънд Чандлър (1888-1959 г.) да напише оригинален сценария за филм. Писателят вече е много известен. Минали са 12 години, откакто е публикувал първия си къс разказ “Изнудвачите не стрелят” (1933 г.) в списание “Черната маска, собствен живот е заживял и най-прочутият му герой - частният детектив Филип Марлоу от първия му роман “Големият сън (1939 г.), а самият той е смятан за наследник на Дашиъл Хамет, един от създателите на класическия детективски роман. Вторият роман на Чандлър “Сбогом, моя красавице” (1940 г.) дава основа на три филмови версии, детективът Марлоу прави своя екранен дебют в изпълнението на Дик Пауъл (“Убивай, сладка моя”, 1944 г.), а писателят става много търсен като сценарист. Той вече има опит, макар и не самостоятелен - през 1944 г. заедно с режисьора, продуцент и сценарист Били Уайлдър пишат сценария на “Двойна застраховка” по едноименния роман на Джеймс М. Кейн, който им носи номинация за “Оскар”. 
Но “Парамаунт” и Джон Хаусман канят Чандлър да напише самостоятелен сценарий за криминален филм в стил ноар. “Синята далия” излиза на екран през 1946 г. след инфарктна за продуцента ситуация. Той решава да започне снимките, преди Чандлър да е предал целия сценарий. Когато обаче изписаните с реплики, описания и ремарки листи свършват, камерите спират в очакване на финалните сцени. Писателят е изпаднал в творческа криза, а Хаусман си скубе косите. Вдига грандиозен скандал на Чандлър, а той невъзмутимо му казва, че ще може да завърши сценария, ако... се напие до безпаметност.
Притиснат до стената, продуцентът се съгласява, но предвидливо взема мерки: Шест секретарки дежурят денонощно в дома на писателя, за да могат в кратките моменти на отрезвяване да записват идеите му за финал на филма. На разположение е лекар, който да бие инжекции с витамини на Чандлър, защото докато пие, той не яде нищо. Пред дома му дежури кола, която веднага да отнася готовите страници сценарий в студиото. Филмът е завършен, номиниран е за “Оскар” за оригинален сценарий, Хаусман повече не помисля да работи с Чандлър, а тази история се разнася из Холивуд като легенда.
Да, Чандлър пие, пие много, както е пиел баща му алкохолик, и признава, че не може да контролира отношенията си с алкохола. Понякога цитира Хемингуей: “Интелигентният човек е принуден да се напива, за да понесе общуването с глупаци”. Той обича уиски, както и героят му Филип Марлоу. А романът му “Сбогом, моя красавице”, който се смята за най-добрия в творчеството му, прави известен в Америка коктейла “Гимлет”. В превод името означава свределче. Според една от версиите, то е напълно заслужено, защото коктейлът направо пробива дупка в паметта на пиещия и на сутринта той не помни нищо. Според друга версия съчетанието от джин и лимонов сок носи името на лекаря от Кралския военноморски флот Томас Гимлет, който смесил приятното - джина, с полезното - лимоновия сок, за да лекува скорбута на моряците.
Коктейлът Гимлет е сред любимите на Чандлър, макар че се спори дали не е обичал повече уискито. В книгите му няма рецепти за храна, но храната задължително присъства. В шестия му роман “Дългото сбогуване” симпатичният бонвиван Тери Ленъкс обявява най-добрата според него рецепта за коктейл “Гимлет”: “Една част джин и една част “Роузи лайм джус”. Тери, който трудно може да бъде срещнат трезвен, всъщност пие доста разреден прочутия коктейл, защото класическата пропорция е точно обратната - две части джин и една част сок от лайм, иначе свределчето няма да заработи. Това обяснява защо симпатягата Тери не може да се мери по пиене с Марлоу, който признава: “Аз съм нередовен пияч, човек, който излиза да изпие по бира и се събужда брадясал в Сингапур”. Просто защото вероятно бирата не му понася, тъй като предпочита уиски, което спокойно си пийва насред проблеми, заради които друг би си теглил куршум в главата.
Марлоу е проекция на самия Чандлър, който потъва в алкохолния си свят, за да се спаси от реалния. Според биографите му може би единственият по-дълъг трезвен период в живота му е, когато се грижи за болната си съпруга Сиси. Но наваксва пропуснатото, веднага щом тя почива, и то до такава степен, че забравя за погребението на кремираните й останки и те остават 57 години в заключено складово помещение в мазето на Мавзолея Сипрес Вю. И Марлоу като Чандлър посяга първо към чашката вместо към закуската.
Впрочем има едно интересно сравнение между Филип Мароу и Джеймс Бонд. Единият - частен детектив с първични реакции и сурово чувство за хумор, другият - агент на британското разузнаване, елегантен магнит за красавици. Може ли да има нещо общо между тях, освен че се борят с тъмните сили? “Той влезе в кухнята и сам си приготви бекон с бъркани яйца и препечени филийки, кафе”. Кой? В случая - Марлоу в “Дългото сбогуване”, но може да е Бонд, на когото бърканите яйца също са любими. За разлика от Марлоу обаче той няма да си ги приготви сам, защото за тази цел си има икономка. Всъщност между двамата има и друго общо, макар и невидимо - Иън Флеминг признава, че е създал Бонд до известна степен под влиянието на Дашиъл Хамет и Реймънд Чандлър. И не е случайно, че в “Живей, а другите да умрат” Бонд яде хамбургер, изпечен на скара с дървени въглища, и закусва бъркани яйца, бекон, препечена филийка и кафе в своя нюйоркски хотел, а по време на пътуването си с влак до Флорида поръчва сандвич с пиле. В Маями пък се радва на говежди ребра на барбекю. Все храни, които се срещат в романите на Реймънд Чандлър.
За кулинарните предпочитания на писателя можем да съдим само по книгите му. И да приемем, че това, което  е валидно за Марлоу, се отнася и за него. Частният детектив е безразличен към добрата храна, но критичен към лошата, цени доброто кафе и доброто уиски. Може би защото описва различна храна в романите си, Чандлър се замисля за кулинарна книга за... начинаещи. Докато работи над “Дългото сбогуване”, той пише на редактора си Дейл Уорън: “Някой наистина би трябвало да напише готварска книга и да вложи всички неща, които обикновените готварски книги пропускат, ако сте начинаещи... Освен това всяка прилична готварска книга трябва да има няколко специални рецепти, уникалната нотка. И това лесно бих могъл да осигуря”. Той минималистичен в кулинарно отношение. Например за свинските котлети според него е достатъчно да се готвят в собствената си мазнина - “имат всичко необходимо освен сол и черен пипер”. Колкото до уникалната нотка, споменава “Риба Маскани”, но, за съжаление, до нас не е достигнала никаква рецепта за това блюдо, приготвено очевидно в средиземноморски стил в чест на оперния композитор Пиетро Маскани.
Чандлър не издава кулинарна книга, въпреки че идеята му харесва. Всъщност той я скрива в романите си, описвайки храната на своите героите.

Риба в средиземноморски стил

Необходими продукти:
4 рибни филета
1/2 ч.л. сол
1/4 ч.л. черен пипер
1/2 ч.л. чили на люспи
3 с.л. зехтин.
2 шалот.
2 скилидки чесън.
1/2 чаша бяло вино
1 чаша чери домати
1/3 чаша черни маслини без костилка
1/2 ч.л. сушен риган
1/3 чаша препечени кедрови ядки
листа босилек
лимон
Начин на приготвяне:
Рибните филета се подправят от двете страни със сол, черен пипер и чили. В голям тиган с незалепващо покритие се загряват 2 супени лъжици олио на средно силен огън. Рибата се пържи до златисто, около 2 минути на страна. Изважда се и се оставя настрана. В същия тиган се добавя останалият зехтин и се задушава нарязаният шалот, докато стане полупрозрачен. Прибавя се смленият чесън и се готви още 1 мин, след което се слагат виното, разполовените домати, маслините и риган. Бърка се, докато се смесят вкусовете и рибата се връща в тигана. Готви се, докато виното намалее наполовина. Сервира се с препечени кедрови ядки и резени лимон.