Здравей, Петя! Моите проблеми са много и е дълго за разказване. Ако можех да ти пиша преди 20 години, щеше да е, когато съм се разревала от трудностите да се оправям с децата, защото се омъжих и родих веднага след гимназията. Ако ти бях писала преди 15 години, щеше да е по време на развода, защото бракът ми така повече не можеше да продължи. После няколко години от живота ми преминаха навън в чужбина - работих и се хващах на работа и допълнително, за да събера по-бързо парите за всички заеми от живота с мъжа ми и за да изпращам на родителите ми, които гледаха децата. От 5 години насам имах две последователни много драматични връзки. За разлика от друг път, след разделите сега защо като че ли не съм на кръстопът? Не знам какво още ми предстои - дали има още да ми пати главата? Една приятелка ми обяснява с кармата всичко, което съм изтърпяла дотук. Хем намирам логика, хем това ме обърква. Не ми се иска да мисля какво наказание изтърпявам за грехове от минал живот. Не наказваме ли сами себе си, като мислим дали и как с всяка грешка сега ще ни бъде още по-трудно през следващия живот? Жени, 43 г.

Здравей, Жени! Струва ми се, че след всичко преживяно ми пишеш, изплувала от силните емоции и може би пораснала в последователните житейски изпитания.
В писмото ти не си споделила особено конкретни неща за теб, но се надявам в хода на тази консултация да откриеш отговори на твоите въпроси и с читателите на вестник „Утро“ да разгледаме живота като броеница, в която са нанизани проблеми за отброяване, а може би и не само проблеми?
Първите ти думи подсказват, че си човек, който е осъзнат за преживените трудностите. В кабинета често
пред старта на своето ново пътуване в себе си
каквото представляват срещите с психолога, хората казват като теб, че е „дълго за разказване“. Чувстват, че имат нужда да споделят много, но не знаят откъде да започнат. Поддават се на мисълта, че разказването едва ли би помогнало с нещо на мен да се ориентирам в тяхната ситуация, не знаейки, че всяко ново разказване служи на това да се преосъзнае собственият живот.
А това преразказване при психолога има специална сила. То е различно от онова, което споделяме с близки или което премълчаваме, за да не ги тревожим какво е трябвало да понесем, какво ни е отчайвало.
Понякога се оказва, че са се задържали задълго
на някоя страница от книгата на своя живот
като че ли предпочитайки да изпитват постоянно болката, вместо да я оставят на миналото, да обърнат страницата и да продължат да пишат нататък за героя в себе си, израснал от преживяното.
Изглежда, Жени, че многото проблеми дотук в живота ти не са оставали неразрешени, щом като в днешно време не считаш за нужно да се спираш на тях. По един или друг начин си съумявала след трудностите синци в броеницата ти да се връщаш
уважително към всеки миг, в който дъхът е спирал
от болка или от щастие, или се е налагало да напрягаш сили. 
„Ако можех да ти пиша преди 20 години, щеше да е, когато съм се разревала от трудностите да се оправям с децата, защото се омъжих и родих веднага след гимназията“. Дали не си можела, Жени, да напишеш на мен или на друг и да потърсиш подкрепа? Когато едва завършила гимназия, изглежда, че животът те е вкарал, както се казва, направо в дълбокото, какво друго ти е оставало - да викаш за помощ, но в паника, и да губиш още повече сили или да се движиш бързо във водата, дори и още не умеейки да плуваш, само и само да не потънеш? А може би си виждала как се плува от твоите родители или от други близки, които са ти служили за пример или чиято вяра в твоите сили е умножавала тези сили? Вече си имала две деца и може би за теб е било
немислимо да потъваш, за да не потъват и те
От това, което разбираме, че ти се е случило 5 години по-късно, може би моментите, в които по-рано си ревала, не са били само поради липсата на опит за трудното в младостта, а и поради липса на съществено присъствие до теб и на опора от страна на съпруга ти - „Ако ти бях писала преди 15 години, щеше да е по време на развода, защото бракът ми така повече не можеше да продължи“.
Какво разбра, Жени, за себе си от този брак? Какви бяха важните причини за теб, поради които той не можеше повече да продължи? Задавам въпроси с надеждата, че писмено или поне само мислено си отговаряш на тях.
Обикновено това би могло да е отношение на съпруг, което влиза
в пълно противоречие с потребностите на другия от близост
или пък с неговите ценности, които са арматурата в градежа на живота му. Може и да е нехайството към важните неща, с които сме свързани със света около нас, или към потребностите, чието удовлетворяване ни крепи отвътре, към чувствата, от чието несподеляне бихме могли да боледуваме. Случва се и човек да свърже живота си с някой, който се е поддал да преживява в непрекъсната зависимост - от одобрение на конкретен тип хора, от опеката на своите родители, от конкретни стимули, които поддържат по изкуствен начин самочувствието му, които би могъл да заменя с хазарт, с алкохол или пък с други вещества. Вместо опора за семейния партньор и за децата си, така той се превръща в лош пример, пред който те растат непълноценно подкрепяни и с по-малко вяра в своите сили, когато виждат този, когото имат нужда да чувстват като голям и силен,
да се срутва пред очите им от най-малките житейски трудности
„После няколко години от живота ми преминаха навън в чужбина - работих и се хващах на работа и допълнително, за да събера по-бързо парите за всички заеми от живота с мъжа ми и за да изпращам на родителите ми, които гледаха децата“. Когато се наложи човек да предприеме подобна промяна, било заради своето лично образователно или професионално развитие, било под натиска на живота, добре би било да отправи към родителите и децата си
послание, с което всички взаимно ще си дадат сили и увереност
че ще се справят. За децата е добре да чуят, че мама ги поверява на техните баба и дядо, които вместо нея ежедневно ще бъдат до тях, ще ги хранят, ще ги утешават и ще ги учат да се справят. Също да чуят подобни думи към учителите от детската градина или от училището - че мама ще се чувства по-спокойна, защото вярва, че те ще им дават познания и ще ги учат как да общуват добре с връстниците им. Това би дало и още повече сили на майката да посрещне трудностите в новия свят, който бързо се налага да опознае и да работи пълноценно за времето и за средствата, които си е поставила като цел да набави,
за да може животът после заедно да продължи по желания начин
Дали успя, Жени, справяйки се с ежедневните трудности в чужбина, да прегледаш отдалече живота си тук, да премериш от какво си била щастлива, пък и влюбена в съпруга ти, какво разбра за себе си чрез него - от какво би имала нужда винаги, кои ваши младежки потребности ви привлякоха взаимно, какво оттук нататък не би искала да се повтаря - какво те потиска, какво те унижава, от какво не си ти?
„От 5 години насам имах две последователни много драматични връзки“. Какви бяха твоите уроци от тях - дали първата с нещо те подготви за втората, или след като и двете са били драматични, първата е дала тласък за втората - да избягаш, но да не останеш сама на всяка цена?
Има ли сходство между връзките ти?
Дали вторият е противоположност на предишния, или прилича на него, но надеждата ти е била, че с него ще постигнеш хармония?
„За разлика от друг път, след разделите сега защо като че ли не съм на кръстопът?“ Този твой въпрос ми звучи като извод и като ключов знак от дълбините на личното познание. Чувството, че не си на кръстопът, означава може би, че не си поставена пред избор. Че ходом или малко по-рано вече ти е станала ясна посоката и вече се чувстваш
на твоя си път в живота
Преди да продължиш напред, макар чрез тази задочна консултация, дали не би могла да преразгледаш твоята история с означените събития, синци в броеницата, и като моменти, в които си била на кръстопът? И да ги разкажеш смело на себе си с всичко, което си мислила, чувствала, преживяла, дори и да ти домъчнее за съвсем младата Жени, която на 20 се е надявала и мечтала за живот утре с по-малко проблеми.
Добре би било да имаме предвид, че
подобна среща със себе си понякога е твърде мъчителна
Затова неслучайно се появява идеята, че би могла да бъде споделена с психолог с познания в развитието и житейските кризи, както при теб, Жени, чрез писмото ти. Специалистът би могъл да те преведе през всички болезнени моменти, които досега потискани с опит да бъдат просто забравени, биха могли да пораждат смут в душата ти, да те правят свръхпредпазлива или пък напротив - отричаща ги, да се втурваш в нови рискове и в преживяване на повторни провали. Специалистът би могъл да ти помогне ясно да откроиш
какво те държи отвътре
кои са хората и отношенията, които са твоя опора и източник на сили, дори и когато в момент на трудност само си помислиш за тях.
Тогава мисълта ти, която днес ти поражда въпрос - „Не знам какво още ми предстои - дали има още да ми пати главата?“ - не би те препънала и по-уверено би могла да слушаш иначе интересните предположения на приятелката ти, която обяснява с кармата всичко изтърпявано в живота, и не го е мислила като наказание за грехове от минал живот, а като остри камъни, по които си се изкачвала в опита си. Осъзната за него, ще можеш да помагаш и на децата си без стрес пред въпросите, които биха ти задавали в тяхното израстване.
Надявам се, Жени, че малко те окуражих за
поглед към разказа за своя живота с повече смелост
Така след измъкване от водовъртежа на трудностите човек изплува на повърхността и достигнал до бряг, малко отпочинал, може да отчете преплуваното и да маркира местата на опасностите си, които да му служат за яркоцветна шамандура за бъдещи плувания. Ако изплувайки, престоява на брега, без да разбере по-добре себе си, би могъл, като се гмурне отново, да попада на същите опасности, или пък би останал на брега много дълго време, вцепенен от мисълта за стреса, който по-рано е преживял, и да го обземе чувство, че е корабокрушенец, дори и когато всъщност в момента е в безопасност.
Готова ли си вече, Жени, мислено да преплуваш отново твоята измината част от морето живот, преди да се гмурнеш отново?