Животът е комбинация от магия и паста, казва един от най-великите италиански режисьори Федерико Фелини (1920-1993). Той е творeцът, който поставя италианското кино на световната сцена с класиката La Dolce Vita (“Сладък живот”), излязла на екран през 1960 г. Филмът с участието на Марчело Мастрояни безпощадно разголва живота в следвоенна Италия, в който фигурите от светското общество са новите богове на културата на богатите, потънали в сладкия живот на охолството и лукса (Познато ли ви звучи?).
Киното е магията на Фелини, а пастата (храната) присъства неизменно във филмите и в живота му. За някои режисьори кулинарните сцени са фон на диалога между “говорещи глави”. За Фелини те имат важно значение: “За да покажете живота, трябва да покажете как хората се хранят, как спят и правят любов”. Храната във филмите на Фелини е истинска, напълно сготвена и изядена от актьорите. С едно изключение - филмът “Сатирикон” (1969). Там използвахме фалшива храна - стъклени конски очи, желатинов ориз и цяло прасе, от което излетяха птици, разказва режисьорът. Затова пък за полуавтобиографичната му лента “Рим”, сниман три години по-късно, той наема 20 готвачи, които да приготвят истинска храна. Но филмът, който е най-близък до реалните му преживявания по отношение на храненето, е “Амаркорд” (1973), който пресъздава някои от спомените на режисьора от младежките му години в родния град Римини със семейните сцени около масата.
Защото Фелини обожава семейните ястия и в това отношение е благословен. Да го нахранят, винаги са готови три жени - баба му Ида Барбиани, леля му Джулиета от Болоня и сестра му Мадалена, и всяка от тях си има “фирмена” рецепта. И ако трябва да избира между обяд в ресторант и вкъщи, Фелини винаги предпочита второто. Баба му го научава да харесва и цени хубавата кухня. За него тя приготвя кюфтета със стафиди, спагети с риба тон, понички с шоколад. Леля му го глези с домашна юфка и пикантно пиле ала дяволо. А сестра му го гощава с типични за кухнята на Емилия-Романя ястия. Едно от тях е любимо на Фелини - Дзупа инглезе, яйчен крем с бишкоти и специфичния червен тоскански ликьор Alchirmes, приготвян от монасите по арабска рицепта с алкохол, захар, розова вода, ванилия, канела, карамфил, кориандър и семена от резене. 
“Харесвам много прости храни, но перфектно приготвени. Това е най-трудното за намиране. Ако е само ориз или макарони с масло и сирене, макароните или оризът трябва да бъдат първокачествени и перфектно сварени, маслото трябва да е прясно, а пармезанът да е настърган, точно както трябва. Почти невъзможно е да намерите наистина добър пармезан в наши дни. Баща ми беше пътуващ търговец на пармезан, а аз израснах с миризмата му в ноздрите”, разказва няколко години преди смъртта си Фелини пред списание Vanity Fair. След това уточнява: “Не ям нищо отвратително. Без жаби, охлюви, опашки, без овчи или телешки глави със зъби и очни ябълки в тях, без змиорки или вътрешни органи и много малко свинско месо и колбаси”.
Пармезанът обаче не е сред любимите му храни, може би точно защото не може да се отърве от миризмата му в ноздрите си. Затова път меренгето на баба му Ида няма равно на себе си за него. Фелини разказва, че тъй като тогава не е имало торбички за шприцоване, баба му правела украси на торти, като шприцовала разбитите със захарен сироп белтъци с конус от навит вестник Corriere Padano. “Това е важна подробност, защото тортата имаше лекия вкус на вестника. Следователно, не може да се направи сега, защото този вестник вече не излиза. New York Times изобщо не става, Corriere della Sera се доближава, но трябва да отидете в библиотеката и да откраднете страница от Corriere Padano, за да докарате вкуса”, разказва с хумор Фелини пред Vanity Fair.
През 1960 г., когато снима “Сладък живот”, Фелини започва да записва мечтите, които се опитва да пресъздава на екран. Той пише почти до смъртта си 33 години по-късно и сам прави илюстрациите, все пак първите си пари е спечелил като карикатурист. Но в публикуваната книга “Федерико Фелини: Книгата на мечтите” (Federico Fellini. Il libro dei sogni) той не разкрива една тайна - че предпочита ориз и супи пред макаронените изделия, с две изключения - класическата болонезка лазаня верде ал форно и пасатели (паста от хлебни трохи, яйца и сирене, варена в телешки или пилешки бульон). Любимото му ризото е овкусено с шафран и две капки грапа, добавени точно преди сервиране. Не обича сметанови сосове и много харесва сарту - оризов тимбал с плънка от месо или зеленчуци. От супите цени особено тосканските като риболита, лапапа, алпомодоро.  Обича риба на скара, обикновена, без сосове, както и тънко нарязано манцо болито - варено говеждо месо, и полпетоне - голям месен хляб, сервиран нарязан. През 1966 г. той разрешава на американския Vogue да публикува личната му рецепта за сангрия, в която добавя праскави, грапа, газирана вода и две супени лъжици Strega - италиански ликьор от 70 билки, сред които мента и копър, а жълтият му цвят се постига с шафран.
    “Обичам да ям, но още повече обичам да седя и да говоря с приятели около масата и да гледам как други хора ядат. Можете да разкажете много за личността, когато някой яде. Как държат вилицата и ножа, как дъвчат, колко храна слагат в устата си. Особено обичам да гледам как жена се храни, защото мога да разбера от  апетита й за нейната чувственост. Когато видя жена, която хапва по два листа маруля, ставам подозрителен”, казва Фелини.
През 2013 г. племенницата на великия режисьор Франческа Фабри Фелини издава книгата “На масата с Фелини. Достойните за Оскар рецепти на сестра му Мадалена” (A tavola con Fellini. Ricette da oscar della sorella Maddalena). В нея първите 20 страници са истории и снимки от живота на чичо й Чико. Като този спомен: “Нямам представа как се случва, но винаги когато Федерико остави вилицата си до купата със спагети, капка сос ще се лепне на вратовръзката му. Очите на Джулиета (съпругата му актрисата Джулиета Мазина, б.р.)направо ще изскочат и тя започва да му крещи. Но се случи и по-лошо. Една сутрин щяхме да напускаме бар “Канова” на Пиаца дел Пополо, когато сервитьор донесе кошница с хлебчета, пълни с мортадела. “Не можеш да откажеш мортадела”, каза ми Федерико. “Преядох”. “Аз също... но мортаделата е вкусът на нашето детство”. “Тогава купи едно и да си го поделим”. Така и направи, но когато се опита да го разреже на две, парче сланинка хвръкна и падна на гърба на Фелини. Отидохме направо в дома му, за да почистим сакото, но Джулиета беше там. Тя се хвърли на дивана, крещейки: “Ти си първият човек на света, който успя да изцапа с мазнина и гърба си!”. Федерико седна до нея и каза тихо: “Но винаги е удоволствие да си първият, направил нещо”.
Всъщност Мадалена събира любимите рецепти на брат си в книга още през 2003 г., а дъщеря й Франческа и единствена наследница на Фелини я редактира и добавя историите от живота на чичо си. Исках да разкажа за влиянието, което кулинарията има в света на този, който ме научи на любовта и уважението към културните и кулинарните традиции, и защото храната е това, което усилваше привързаността ни към семейството и нашата земя Романя, пише Франческа в увода на книгата, която отдава почит на радостта от истинската домашна храна. Каквато Фелини обожава през целия си живот.

Дзупа инглезе

Необходими продукти
за крема:
700 мл прясно мляко
2 жълтъка
60 г захар
70 г царевично нишесте
40 г черен шоколад
1 ванилия
1 к.ч. ликьор Alchermes + 1 к.ч. вода
1 к.ч. ром + 1 к.ч. вода
и още:
около 20 бишкоти савоярди
настърган шоколад
Начин на приготвяне:
В купа с тел се разбиват двата жълтъка, захарта и нишестето. Добавят се малко мляко и ванилията. Сместа се излива при останалото прясно мляко в малка тенджерка и се вари при непрекъснато бъркане, докато се сгъсти. Половината крем се сипва в купа и се добавя начупеният шоколад. Бърка се, докато шоколадът се разтопи. Ромът и ликьорът се разреждат с по чашка вода. На дъното на всяка чаша за сервиране се сипва от кафявият крем, потопят се бишкоти в разредения ром и се слагат върху крема. Следва жълтият крем, но този път бишкотите се потапят в червения ликьор. Процедурата се повтаря, като се завършва с жълт крем. Отгоре може да се настърже шоколад, да се украси с пресни плодове или разбита сметана. Чашите се прибират в хладилник за 3-4 часа.