Докога ще гледаме тези грозни стърчащи колони на строежа до спортната зала и няма ли най-после там да се появи обещаният търговски център? Такива въпроси задават читатели на „Утро“, провокирани от случващото се с основните инвеститори - братя Бобокови. Отговорът изглежда лесен - проектът бе изоставен като безперспективен още преди десет години. А след внезапното превръщане на Атанас и Пламен Бобокови в клиенти на прокуратурата, обещаващо, както изглежда, дълги неприятности за тях, става още по-безперспективен. 
Така че тази грозна гледка ще боде очите на русенци и гостите на града вероятно още доста години. Преди седмици бурният вятър помете заградителните пана, които явно няма кой отново да вдигне. Така че ръждясалите железа и заринатата с боклуци строителната площадка лъснаха в целия си блясък.
След всички трансформации на собствеността теренът под започнатия търговски център остава в активите на „Проект Русе“, дружество на братя Бобокови и Мартин Згурев от фирма „Денси Строй“.
По проекта продължава да се работи и да се прави всичко възможно да бъде продължен.
Има някои идеи, но няма да е такъв грандиозен, какъвто беше в началото
каза за „Утро“ представляващият „Проект Русе“ Георги Пейчев. 
Какво по-точно се работи, при положение че нищо по обекта не е пипано от десет години, той не обясни. Преди 2-3 години Пейчев представяше по инвеститорски форуми нов проект, в който на мястото на мола трябваше да бъде изграден малък търговски център. По думите му обаче и тази идея е била отдавнашна. Каква е настоящата и има ли я изобщо, от него „Утро“ не можа да разбере.
Според първоначалния проект в съседство със спортната зала трябваше да бъдат изградени хотел и мол. С тази цел частният инвеститор „Мол Русе инвест“ и Общината създадоха смесеното дружество „Проект Русе“. В него Общината влезе с апортна вноска от терена на бившия колодрум и започнатата по соца спортна зала на стойност 18 884 500 лева. Това обаче беше през 2006 г., а скоро след това се разрази финансовата криза. Тогава се оказа, че за новия хотел не може да бъде намерен утвърден чуждестранен оператор, каквато бе идеята на инвеститорите. Моловете пък започнаха да фалират един след друг, така че и изграждането на търговския център бе спряно. Цената на спортната зала пък скочи драстично, въпреки поевтиняващите заради кризата строителни материали. 
Наложи се държавата да дотира изграждането й с 9 млн. лева
дадени на Общината, за да придобие тя подземния паркинг до „Арена Русе“. Изтеглен бе и кредит от 16,5 млн. лева, срещу който залата е ипотекирана.
Според първоначалния договор бе предвидено частните инвеститори да изплатят на Община Русе 7 200 000 евро в срок от една година след построяването на търговския комплекс, хотела, бизнес центъра и гаражите, като в замяна на това получават всички останали приходи и ползи от тези обекти. А залата трябваше да бъде готова до 2009 г., иначе Бобокови и компания трябваше да дължат неустойка от 20 млн. евро. Въпросната година идва, залата я няма, за неустойка никой не говори и  договорът първо е продължен с две години, а после изтича без никакви последствия. А тогавашният кмет Пламен Стоилов обяснява на сесия: 
„Двайсет милиона евро неустойка, как си ги представяте, че се вземат тия 20 милиона евро от Бобокови?!“...
През март 2017 г. братята издействаха нова сделка с Община Русе, според която всички тези ангажименти отпаднаха. Вместо това частният инвеститор „Арена Русе инвест“ придоби всички акции в „Проект Русе“. В замяна Общината получи 49% дял в ново дружество, в чиито активи влезе изградената спортна зала. Сделката бе определена като „кон за кокошка“ от някои тогавашни съветници, но въпреки това бе гласувана на сесия.
Спортната зала обаче се оказа губеща инвестиция, така че частните собственици побързаха да се отърват от нея. Единственият начин за пласиране на този нежалан актив се оказа да се продаде на данъкоплатците. 
Дори се заговори, че за купувач първо е сондирана Общината, но Пламен Стоилов категорично е отказал и това му е струвало отказа да бъде подкрепен от ГЕРБ
за трети мандат. Вярно ли е това, или не, може би никога няма да се изясни официално, но е факт, че благосклонната /тогава/ към Бобокови държава се притече на помощ. В края на 2018 г. правителството прие решение, с което даде 20 млн. лева на „Национална спортна база“, с които тя да закупи дела на „Проект Русе“ в „Арена Русе“. Сделката бе приключена в началото на 2019-а, откогато 51% от залата вече са държавни. 49% останаха на Общината.
Тези 20 млн. лева от държавата за „Проект Русе“ обаче съвсем не означават, че дружеството разполага с цитираната сума, за да я инвестира за довършване на някакъв скромен търговски комплекс до „Арена Русе“. То трябваше да поеме обслужването на банковия заем за изграждане на залата, а дължи пари и на собствениците си от „Мол Русе инвест“. Така че вероятно цялата финансова инжекция от правителството е отишла за погасяване на тия дългове. Изглежда, единственият начин да се довърши обектът и тази грозна гледка да изчезне, е теренът да се продаде обратно на Общината или да се национализира. Бобокови обаче вече са в немилост и не се вижда как биха си издействали подобна изгодна сделка.

Публичен регистър

Името на фирма „Мол Русе инвест“ вече е „Арена Русе инвест“, сочи справката в информационната система „Апис“. Управители са Марин Згурев и Георги Пейчев, а съдружници - „Международна компания за инвестиции и развитие“ АД с 58.21%, „Денси строй“ ООД с 39.28% и „Готи-ЕООД“ ЕООД с 2.51%. Собственици на мажоритарния акционер са братята Атанас и Пламен Бобокови, в „Денси строй“ Марин Згурев притежава 92% чрез друга своя фирма, а 8% са на литовския гражданин Зибертас Римантас. „Готи“ принадлежи на Деница Райчева Райкова.
„Проект Русе“ АД минава през различни етапи и в момента по данни на АПИС се управлява от Съвет на директорите начело с Георги Пейчев и членове Марин Згурев и Райчо Райков. Действителните му собственици са братята Атанас и Пламен Бобокови заедно с Марин Згурев, но разпределението на дяловете не е посочено.