Дарът на големите световни водачи, освен другите качества, е вдъхновяващото говорене. Това се отнася за всички от древността до днес. Вдъхновяващото говорене докосва сърцето, спечелва доверието и възпламенява волята. Ораторското майсторство на големите световни водачи не допуска лъжа, фалш, преструвка, дистанция, преиграване. Всеки един от тези недостатъци е фатален, защото човекът има вродено сетиво за истина. Истината не може да бъде имитирана. Лъжата не може да бъде скрита. 
Големите световни трагедии винаги са се случвали, когато политици, оказали се на върха, са се опитвали да подменят истината
На 26 юни 1963 г. президентът на САЩ Джон Кенеди произнася в Западен Берлин знаменитата си реч, в която казва Ich bin ein Berliner - аз съм берлинчанин. Тези думи на мига предизвикват взрив от възторг сред хилядите слушатели на препълнения площад пред кметството Шьонеберг.
Кенеди не е берлинчанин, нито е роден, нито е живял в този град. Напротив, през войната Кенеди служи в американския флот и се сражава на страната на съюзниците. Но берлинчани разбират много добре, че това, което казва, е истина. Усещат със сърцата си, че американският президент не ги лъже. Усещат, че е техен приятел, че е един от тях - берлинчанин. Камерите показват как радостта, възторгът и любовта озаряват лицата им в мига, когато чуват, че американският президент се обявява за техен съгражданин.
Днес няма политици и лидери, които да говорят така вдъхновяващо, затова е хубаво да се върнем към тази реч, произнесена точно преди 56 години.
Изминали са само 18 години от края на войната, в която двете страни са воювали една срещу друга, младите им мъже са се избивали едни други. Американският президент говори на площада, на който само преди 18 години американски самолети са хвърляли бомби и са сеели смърт. 
Къде е отишла омразата само 18 години по-късно?
„Сянка е паднала на сцените, толкова скоро осветени от съюзническата победа... От Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо море Желязна завеса се е спуснала над континента. Зад тази линия лежат всички столици на древните държави от Централна и Източна Европа“, казва Уинстън Чърчил в знаменитата си реч, произнесена през 1946 г. в колежа Уестминстър, Фултън.
В Берлин желязната завеса разсича самия град през средата. Прекъснати са транспортните комуникации и всякаква форма на общуване. Желязната завеса, разделяща града, е най-строго охраняваната граница. Разделени са съседни квартали, улици, училища, фабрики, семейства, роднини, приятели. Впоследствие е издигната непреодолима железобетонна стена, в зоната на която се стреля на месо.
В същата реч 
Чърчил описва ситуацията в Германия непосредствено след победата на Съюзниците
„Руснаците правят опит в Берлин да изградят една квази-комунистическа партия в тяхната зона на окупирана Германия чрез оказване на специални услуги на група леви немски лидери. В края на боевете миналия юни американските и британските армии се оттеглиха на запад в съответствие с по-ранно споразумение до дълбочина в някои точки от 150 мили на фронт от почти 400 мили, за да позволим на руските ни съюзници да окупират това огромно териториално пространство, което Западните демокрации бяха завладели“.
Но дори такъв визионер като Чърчил към този момент говори за СССР все още като за съюзник и още не си представя колко катастрофално ще се развият събитията през следващите години. На 24 юни 1948 г. Сталин обявява блокада на Западен Берлин, като отрязва всички пътища, водещи към него, и така прекъсва снабдяването на града. Тогава западните съюзници организират хуманитарен въздушен мост, по който снабдяват града с храна, лекарства, въглища за електроцентралите и всичко необходимо, за да оцелеят неговите жители. Извършени са близо 300 хил. полета. Обработват се по 5000 тона товари на денонощие. Само доставените въглища са около 1,5 млн. тона. Хората преживяват лишения, наложени са строги ограничения, S-банът е спрян, метрото и автобусите се движат с намален трафик, потреблението на електричество е сведено до минимум.
Целта на Сталин е да наложи своята система, както я налага над всички страни от източната страна на желязната завеса
и да откъсне западните зони на Берлин от западните съюзници. Чрез екстрената помощ на свободния свят западноберлинските граждани оцеляват и те оценяват този жест на приятелство. Свободният свят спечелва тяхното доверие, а Сталин е принуден да отстъпи и да вдигне блокадата. Тя продължава почти една година, но това време е достатъчно за берлинчани да направят своята преценка. От този момент Западен Берлин започва да се развива като свободен град.
Посещението на Джон Кенеди е първо посещение на американски президент в свободен Берлин. Градът до голяма степен вече е излекувал раните от войната, разрушените сгради, улиците, предприятията, училищата са възстановени, икономиката функционира ритмично и пълноценно, доходите на гражданите растат и най-важното - има свобода. 
Свободната зона става витрина на свободния свят
поради което все повече жители на източната половина на града и на страната се стремят да преминат границата, дори с цената на живота си. Поради това в ранната неделна утрин на 13 август 1961 г. започва изграждането на Берлинската стена - най-яркият и най-трагичен образ на Желязната завеса. Само два месеца по-рано източногерманският партиен ръководител Валтер Улбрихт е заявил на пресконференция, че „никой няма намерение да изгражда стена, строителните работници в столицата на ГДР са заети с изграждане на жилища“. 160-километровата стена не само разсича града, но опасва изцяло трите му западни сектора. Стотици граждани се стремят към свободата, като прокопават тунели под нея. 327 мъже и жени са платили с живота си отчаяния си опит да я преминат.
В тази изострена обстановка президентът Кенеди пристига в Западен Берлин. Издигната е висока платформа до Чекпойнт Чарли, откъдето президентът оглежда ужасяващата стена. Заедно с него са федералният канцлер Аденауер и генерал Люсиъс Клей, шеф на администрацията на американската окупационна зона, по чиято идея е организиран въздушният мост по време на блокадата на града. Покъртен от грозната гледка, президентът решава да изрази съчувствие и причастност към берлинчани. Думите му са така искрени, защото са спонтанни и защото изразяват дълбокото му убеждение в ценностите на свободата и демокрацията - „Всички свободни хора, където и да живеят, са граждани на Берлин и следователно, като свободен човек, аз изпитвам гордост от думите „Ich bin ein Berliner!“
Президентът отправя послание и към всички хора от всички страни и от всички времена с думите: 
„Свободата е неделима и когато един човек е поробен, всички не са свободни“
24 години след Кенеди друг американски президент е в Западен Берлин. Стената все още разделя града и света. На 12 юни 1987 г. Роналд Рейгън също произнася вдъхновяваща реч, в която се обръща директно: „Господин Горбачов, разрушете тази стена!“, а на финала изразява непоколебимата си убеденост: „Тази стена ще падне... Да, в цяла Европа стената ще падне. Защото тя не може да устои на вярата. Тя не може да устои на истината. Тя няма да може да устои на свободата“.
На 9 ноември 1989 г. започва демонтажът на стената.
Вечерта на убийството на Джон Кенеди няколко хиляди негови берлински съграждани спонтанно се събират на площада, където той е произнесъл вдъхновяващата си реч. Три дни по-късно площадът е преименуван на неговото име.
Берлинчани показват какво е памет и благодарност.

Ich bin ein Berliner

Това е пълният текст на речта на американския президент Джон Кенеди пред кметството Шьонеберг в Западен Берлин

„Скъпи граждани на Берлин,
Горд съм, че съм във вашия град като гост на вашия забележителен кмет, който символизира във всички части на света духа на борбата и съпротивата на Западен Берлин. Горд съм, че направих това пътуване във Федерална република Германия заедно с Вашия забележителен канцлер, който определяше дълги години политиката на федералното правителство според принципите на демокрацията, свободата и напредъка.
Горд съм с това, че пристигнах във вашия град в компанията на един американски съгражданин, генерал Клей, който работеше тук във времето на най-тежката криза, през която премина този град, и който ще дойде отново в Берлин, ако това стане необходимо. Преди две хиляди години най-гордата фраза, която можеше да изрече един човек беше: „Аз съм гражданин на Рим“. Днес най-гордата фраза, която може да каже човек в свободния свят е: „Ich bin ein Berliner“ /“Аз съм берлинчанин“/. (Благодарен съм на преводача, че той преведе още по-добре моя немски.)
Ако има хора по света, които не разбират или се преструват, че не разбират, за какво днес става дума в спора между свободния свят и комунизма, тогава можем само да им кажем, че трябва да дойдат в Берлин.
Има хора, които казват, че на комунизма принадлежи бъдещето. Те трябва да дойдат в Берлин. А има и други в Европа и в други части на света, които твърдят, че с комунизма може да се сътрудничи. Те също трябва да дойдат в Берлин. Но има и малцина, които казват, вярно е, че комунизмът е една зла, една лоша система, но той позволява на хората да постигат икономически напредък. Но нека и те дойдат в Берлин.
Животът в свобода не е лесен и демокрацията не е съвършена. Но ние никога нямахме нужда да изградим стена, за да държим хората си при нас и да ги спираме да отидат някъде другаде.
Искам да ви кажа от името на народа на Съединените щати, който живее на хиляди километри далече от Вас, от другата страна на Атлантическия океан, че моите съграждани са горди, много горди с това, че заедно с Вас, макар и от разстояние, могат да споделят историята на последните 18 години. Защото аз не знам някога град да е бил обсаден 18 години и въпреки това да живее с несломима жизненост, с непоколебима надежда, със същата сила и същата решителност, както в наши дни Западен Берлин.
Стената е най-отблъскващата и най-силна демонстрация за провала на комунистическата система. Целият свят вижда потвърждението на този провал. Ние ни най-малко не сме щастливи от това. Защото, както каза Вашият действащ кмет, стената е в ярко противоречие не само с историята, тя е в пълно противоречие с човечността. Стената разделя семейства, мъж от жена, брат от сестра, насила се разделят хора, които искат да живеят заедно.
Това, което се отнася за Берлин, важи и за Германия. Не може да бъде гарантиран истински мир в Европа, докато на всеки четвърти немец се отнема основното право на свободен избор. За 18 години в мир и вярност, минала през изпитания, това поколение немци си спечели правото да бъде свободно, включително и правото да вижда семействата и нацията отново обединени в траен мир, с добра воля спрямо всеки.
Вие живеете в един защитен остров на свободата. Но Вашият живот е свързан с този на сушата. И затова накрая Ви призовавам, преодолявайки опасностите на днешния ден, да отправите поглед към надеждата на утрешния ден. Поглед отвъд свободата на град Берлин и отвъд свободата на Вашата страна към похода на свободата навсякъде по света, издигайки се над стената с поглед към деня на справeдливия мир. Свободата е неделима и дори само един човек да е поробен, тогава не всички са свободни.
Но когато ще е настъпил денят, когато всички са свободни, и Вашият град и Вашата страна са отново обединени, когато Европа е обединена и е съставна част от един мирен и пълен с основания за най-големи надежди континент, тогава, когато този ден ще е дошъл, тогава със задоволство ще можете да кажете за себе си, че берлинчани и този град Берлин 20 години не се огънаха.
Всички свободни хора, където и да живеят, са граждани на града Западен Берлин и затова като свободен човек съм горд, че мога да кажа: „Ich bin ein Berliner“ - „Аз съм берлинчанин“.