1927 година - изминали са 7 години от въвеждането на сухия режим в САЩ. Достатъчно време, за да стане ясно, че ефектът е обратен на първоначалния замисъл. Забраната за производство, внос, износ и продажба на всякакъв алкохол само е потопила в дълбока нелегалност всички тези дейности и е родила мафията, която да ги контролира. Разделила е обществото на “сухи” и “мокри”, а в цялата страна никнат като гъби т.нар. speakeasy - нелегални питейни заведения, в които поръчките се правят шепнешком, за да не привличат внимание.
През ноември на 52-ра улица в Манхатън отваря врати едно такова speakeasy. По това време в Ню Йорк най-трудно се намират две неща - алкохол и отличен говежди стек. Новият ресторант, който взема името на собствениците си Хелън и Едуард Галахър, предлага и двете. Те имат и съдружник - колоритния комарджия и Джак Соломон.
Изобщо компанията е интересна - Хелън и Едуард са водевилни актьори. Тя е едно от момичетата Зигфелд, както наричат актрисите, участвали в много популярния театрален водевил “Момичетата на Зигфелд”. А Едуард е половината от екипа на музикалната комедия “Галахър и Шейн”, която жъне успех на Бродуей през 1910 г. Партньорът му Ал Шейн е чичо на Братя Маркс - петимата братя Чико, Харпо, Граучо, Гъмо и Зепо от успешния американски семеен комедиен акт, който се играе на Бродуей от 1905, а до 1949 г. историите на едни от най-влиятелните комици на 20 век са снимани в 13 филма. Пет от тях са сред най-добрите 100 комедийни филма.
Джак Соломон освен колоритен комарджия е страстен любител на спорта. Но освен това в имението си в Лонг Бийч отглежда говеда от ценната порода Ангъс. Купувачи от цялата страна не се скъпят да броят по 30 000 долара за младо биче при годишната продажба, която организира Соломон.
Сега вече би трябвало да е напълно ясно, защо ресторант “Галахър” се превръща в любимо място на спортисти, букмейкъри, комарджии и актьори. И представители на нюйоркската мафия, разбира се. Или както през 2017 г. последният собственик на ресторанта Дийн Пол казва пред “Ню Йорк таймс”: Терен за гангстери и звезди на Бродуей и много други, които бяха задлъжнели на първите и влюбени във вторите. А колкото до говеждите стекове, кулинарната историчка Рут Рейхъл е категорична: “Ако сте роден нюйоркчанин, пържолата е в кръвта ви. Много преди да има яйчни кремове и хот-дог в Кони Айлънд, имаше говежди стекове”.
По време на сухия режим в Ню Йорк по официална информация има повече от 30 000 speakeasy, макар че други източници говорят за 100 000 тайни питейни заведения, маскирани в мазета и мансарди или като кафенета и магазини. Полицията често и внезапно нахлува в тях, затова всичко е обвито с голяма тайна. Достъп имат само постоянни клиенти с членска карта и знаят паролата или по какъв начин да почукат на вратата.
Сухият режим е премахнат през 1933 г. Може би е пресилено да се каже, че Франклин Рузвелт е избран за 32-ия президент на САЩ, защото едно от главните му обещания по време на кампанията е именно да премахне сухия режим, но със сигурност и това е довело до неговата победа. Междувременно е започнала и Голямата депресия (1929-1939) и много от нелегалните заведения започват да затварят. Но “Галахър” не е сред тях. Точно обратното - той набира още по-голяма популярност и става първият бродуейски стейк хаус. Славата му има аромат на печено говеждо на барбекю с въглища. Класическият американски стек е сред малкото кулинарни приноси в световната кухня. Култът към изпеченото дебело парче говеждо месо с кафява ароматна коричка и розова сърцевина е част от националната култура на американците. “Галахър” е един от 100-те най-добри стек ресторанта в Америка и това е напълно заслужено. Освен обикновената говежда пържола там предлагат и “мраморни” стекове. Те се приготвят от най-скъпото говеждо месо Wagyu, чиято мраморна структура е резултат от отглеждането на говедата по специфична технология. В храната им освен зърно, се включват дори сухо вино, мляко и мед.
Едно от задължителните условия за приготвянето на качествен стек е месото да е узряло. В “Галахър” то зрее пред очите на всички. Ресторантът е прочут с огромната витрина на хладилната си камера, в която месото престоява три седмици при температура 2 градуса. Витрината е точно до входа на заведението и е сред забележителностите на Манхатън, където спират да се снимат нюйоркчани и гости на Голямата ябълка.
За тази уникална витрина кралицата на криминалната литература в жанра “съдебна медицина” Патриша Корнуел пише: “Минахме три квартала и се оказахме пред “Галахър”. Витрината на ужаса на всички крави, кошмарът на коронарната артерия и мечтата на всеки любител на прясно месо представлява огромна изложба във вид на хладилник, пълен с всякакви меса, каквито човек може да си представи. Вътре ресторантът е място за поклонение пред знаменитости, чиито снимки с автографи покриват стените... Известно време ние ядохме мълчаливо. “Галахър” оправда своята репутация - месото можеше да се реже с вилица...”.
Другата забележителност на ресторанта са именно снимките с автографи на актьори, спортисти, политици, които покриват дървената ламперия на стените. В една от залите е Стенописът на звездите (Canvas of Stars), в който могат да се различат образите на Мохамед Али, Джо Димаджо, 35-ия президент на САЩ Джон Кенеди и други известни личности на 20 век. Той е рисуван една година от карикатуриста Пиер Белок по поръчение на вдовицата на предпоследния собственик на ресторанта Джерън Броуд. От нея през 2013 г. един от най-известните нюйоркски ресторантьори Дийн Пол купува “Галахър” и за година влага 5 млн. долара в неговата реновация. Той запазва всички станали вече исторически забележителности на ресторанта, включително уникалния бар във формата на подкова. Много от барманите работят там повече от 20 години и сервират класически коктейли заедно с истории за онези “сухи” времена, когато посетителите си поръчвали от “другата супа” и получавали купа за супа, пълна с... алкохол.
 Новото, което въвежда Пол, е кухнята с отворен дизайн. Зад огромно стъкло пред очите на клиентите готвачите хвърлят на скарите върху разпалените въглища големи парчета говеждо месо и ребра. “Такъв стек е изискано, рядко (как няма да е рядко, като килограм струва 50 долара), вълшебно и сексуално удоволствие; да ядеш такова ястие е все едно да си в леглото с мъж, който не е необходимо да бъде молен за нищо, защото той сам знае какво да прави...”. Това еротично описание на стека “Галахър” прави в непреведената на български книга Cleaving: A Story of Marriage, Meat, and Obsession Джули Пауъл, авторката на бестселъра “Джули и Джулия”. Тя е сред почитателите на нюйоркския ресторант и както казва, може да е била на масата, където са хапвали превъзходна пържола Лиъм Нийсън, Силвестър Сталоун, Пол Нюман, Робърт Де Ниро и много други знаменитости, неустояли на славата на Дома на “другата супа” и еротичния стек.

Стек Галахър

Необходими продукти:
Говежди пържоли с дебелина 2,5-3 см
зехтин
сол
черен пипер
Начин на приготвяне:
Задължително месото трябва да се извади от хладилника половин час преди готвене, за да придобие стайната температура. Пържолите се натриват от двете страни с малко зехтин, сол и черен пипер непосредствено преди да се сложат на добре загрята скара или барбекю. Между парчетата месо трябва да се остави разстояние, те не трябва да се опират едно в друго.
За средно изпечен стек месото трябва да се пече по 3 минути от всяка страна на силен огън, след това огънят се намалява до среден и се пече още 3 минути от всяка страна. При обръщането на стека, месото не трябва да се притиска или боде, за да не изтекат соковете му. когато стековете са готови, трябва да се оставят да си починат. Преместват се на дъска, покриват се с фолио и се оставят за 10 минути, за да се разпределят соковете равномерно.