Точно преди две седмици Русенската опера се сдоби с още едно артистично семейство. Това за никого не беше изненада - защото Иван Пенчев и Глория Кънева дойдоха в операта като двойка, при това почти узаконена. Във всеки случай трепетното „Да“ Глория беше казала още преди три години, при това публично. Тогава на концерт в зала „България“ Иван успял да я изненада, като й поднесъл пръстен на сцената.
И аз, която уж много неща усещам, този път не бях разбрала кога и как той беше организирал всичко, включително и родителите ни да бъдат в залата, спомня си Глория. 
И сега в първия юнски петък, точно три години след онзи паметен пръстен в зала „България“, те отново си казаха „Да“ - този път в присъствието на кумовете си Първолета Чавдарова и Николай Алексиев. И 
Глория официално стана госпожа Пенчева
Крайно време беше да го направим, жалко е само, че в тези пандемични времена нямаше как да поканим много гости, както ни се искаше, казва Иван Пенчев. И двамата с Глория уверяват, че догодина задължително ще вдигнат голямо сватбено веселие с всички приятели и близки. 
Събрала ги е музиката - най-важното в живота им.
Срещна ни Музикалното училище, уточнява Глория. Те попадат в него по различно време, но точно там се запознават, а след като го завършват заминават заедно за Музикалната академия в София. 
Глория попада във вълшебната страна на музиката още като ученичка в училище „Възраждане“. При едно прослушване за нови хористи в известния русенски детски хор „Дунавски вълни“ нейният глас прави впечатление и така момиченцето става част от авторитетната певческа школа. В осми клас Глория вече знае, че пеенето е нейната съдба. Дилемата била дали да избере поп и джаз или класическо пеене. Тогава се намесила съдбата. Катрин Емилова, която е извела към ярка солистична кариера не едно и две дарования, чула как пее Глория и я поканила на прослушване. 
Това реши всичките ми колебания, усмихва се Глория. Катрин е моят педагог - и преди, и сега, виждаме се често, работим заедно, когато готвя нови роли, казва мецосопраното. 
Иван Пенчев тръгва към своята сцена от... старите градски песни
Моята баба Верка много обичаше да пее стари градски песни и още като дете започнах от нея да уча тези шлагери. А след седми клас кандидатствах в Музикалното и станах ученик на известния вокален педагог Георги Делиганев. Завърших и тринадесети клас и така заедно с Глория заминахме за София, разказва младият тенор. 
В Музикалната академия двамата са в класа на проф.Илка Попова. Още докато следват, започват своите изяви. Глория дебютира в Софийската опера, при това в произведение, което не се брои за леко и безгрижно. Първата сериозна сценична роля на младата русенка е Олга в „Евгений Онегин“. А за тази роля я прослушва и я избира Лариса Гергиева, сестрата на световно известния диригент Валерий Гергиев, самата тя именита пианистка и оперна режисьорка.
Иван също има своите вълнуващи мигове в София, сред които е втора награда на конкурс в Музикалния театър /при неприсъдена първа/. Но и там той продължава да живее с една своя голяма мечта. Много обичам българска естрада и 
много исках Тончо Русев да напише песен специално за мен
Това ми се струваше абсолютно непостижимо. Но аз му се обадих, разговаряхме, той чу как пея и ето че написа мечтаната песен - казва се „Ела поне веднъж“. Тогава той сподели тъгата си, че няма съвременен български дует, който да продължи традицията на хубавата българска мелодична песен. Говорили сме си за това с Глория и преди две години създадохме нашия дует, който нарекохме „Аморе“, продължава Иван Пенчев. 
Това вече се случва, когато двамата млади солисти са се дипломирали в Музикалната академия и са се завърнали в Русе. Завръщането им става по предложение на новия тогава директор на операта Иван Кюркчиев.
Видяхме се с него на конкурса „Франц Шуберт“, там бяхме като слушатели, а Кюркчиев ни покани на прослушване и ни назначи, разказва тенорът. 
Първото излизане на русенска сцена на Глория е като Мерседес в „Кармен“ на Жорж Бизе, а на Иван - като Едвин от „Царицата на чардаша“. В това вероятно има и нещо символично - защото за Глория операта стои на първо място, докато Иван обожава оперетата, в нея се чувства най-добре. Смятам, че съм по-подходящ за оперета, за мюзикъл, там действието е по-динамично, казва той. И уточнява, че любимата му роля е Едвин. Но много харесва също и Айзенщайн в „Прилепът“ - спектакъл, който предстои русенската публика да види на 26 юни.
Глория е подготвяла една от емблематичните оперни роли - на циганката Азучена в „Трубадур“. Замисълът е за един „Трубадур“ изцяло с възпитаници на Училището по изкуствата за неговата 60-годишнина, който трябваше да е през април. Но коронавирусът не пощади и това, както много други интересни и стойностни идеи. 
Мецосопраното се надява все пак скоро да изпее своята Азучена
Младата артистична двойка се радва на сърдечни и добронамерени колеги, които много им помагат. Имаме много добра подготовка от академията, но нищо не може да замени опита, който се придобива в процеса на работа, казват двамата. И смятат себе си за щастливци, които имат шанса веднага след дипломирането да започнат работа, и то в оперен театър с традиции. Докато изразяват благодарност към директора Кюркчиев, самият той минава покрай кафенето, където разговаряме, и вместо поздрав им прошепва: Горчиво! Глория и Иван се засмиват - поздравленията за сватбения им ден продължават да се сипят вече втора седмица. За сватбено пътешествие още не мислят - и как да мислят, като точно сега се възобновява животът в операта след продължилия повече от два месеца драматичен антракт! 
В интерес на истината младоженците все пак са имали своите няколко дни на море - макар и тези дни да са били пълни с ангажименти за дует „Аморе“. Шестдневното участие, в което те са имали изпълнения по два пъти на ден, е било тяхното малко откъсване от обичайното русенско ежедневие. Впрочем, 
на концертите в Албена ни обявяваха като Семейство „Аморе“
казва Глория. Дуетът вече е познат и на публиката, и на хората в естрадно-музикалните кръгове. Вече имаме 10 000 последователи, миналата година много успешно беше турнето с Маргарита Хранова в Русе, Разград и Велико Търново. Изнасяли сме концерти и в много други градове, добавя Иван. И двамата обясняват, че постановката на гласа при класическото пеене и при естрадното е съвършено различна, а те се отнасят внимателно към промяната, която налагат различните сцени. Спазваме хигиена на гласа и обикновено винаги се съобразяваме с ангажиментите ни в операта - предвиждаме достатъчно време, за да си починат гласовете ни, обяснява Глория. Забелязваме нещо интересно - хора, които ни харесват като дует „Аморе“ и преди това не са влизали в операта, сега идват на нашите спектакли и постепенно започват да навлизат в „сериозното“ изкуство“, казва Иван. Така че те вече имат своите фенове не само като „Аморе“, а също и с постановките на „Луд гидия“, „Българи от старо време“, „Парижки живот“, „Царицата на чардаша“. 
Иван отбелязва и още: Естрадата дава и друго - близостта с публиката, нейната непосредствена жива реакция, а и след концерта идват почитатели в гримьорната, споделят, разговаряме. Този контакт не може да се сравни с нищо. А Глория допълва: Артистът винаги има нужда да разбере как се е представил. Обратната връзка е безценна.
Само музика ли има в живота им?
О, не, разбира се! - отговарят те. Иван изброява: 
Обожавам градината! Умирам си да се грижа за цветята, за зеленчуците
И срещнали озадачения ми поглед, двамата се разсмиват. Оказва се, че тенорът Иван Пенчев не може да диша без градината в огромния двор в Щръклево, където младото семейство често споделя просторния дом на фамилията на Иван. Редом с цветята - трендафил, магнолии, хибискус, са подредени лехите със зеленчуците, които са тихата страст на младия тенор. Насадил съм патладжани, домати имам 70 корена - така съжалявам, че в тази кал в момента не мога да вляза в лехите да ги околтуча! Всякакви зеленчуци имам! И 45 плодни дръвчета. Вишнапът ни е страхотен!, казва Иван. А Глория се усмихва: След като в петък сключихме брак и си направихме малко стилно тържество с кумовете и най-близките, на сутринта в събота брахме вишни - и сварихме четиридесет бурканчета сладко“. Така 
семейният им живот започнал с един от най-вълшебните аромати - на вишнево сладко
деликатес за изискани десерти от световната кухня. 
Където и да ходим, Иван винаги пълни колата с какви ли не растения - от Женския пазар в София купува цветя, разсад, веднъж беше натоварил една палма, която ми бодеше през целия път до Русе, а сега от Двореца в Балчик, където снимахме най-новия клип за най-новата ни песен „Тръгваме си някой ден“ на Кирил Икономов и Мая Нешкова, напълни три чанти с цветя екзотични и невиждани, казва Глория. А тя пък много обича да рисува и да готви, връща й го Иван. Да, някога си мечтаех да си имам кулинарно предаване, за тази моя страст дори беше писал и вашият вестник - бях първа година студентка, когато разказахте в „Утро“ за моите пълнени домати, припомня си мецосопраното и веднага показва снимка с публикацията в телефона. Кулинарните експерименти са любими и на двамата. Особено се развихрят в месенето - козунаци, питки, милинки...  
Напоследък обаче много внимават любимите им занимания да не се натрупат във вид на излишни килограми. Но очевидно и двамата притежават силна воля - щом като първо Глория свалила определен брой килограми, а след нея Иван пристъпил решително към диета, с която свалил 38 излишни килограма! 
По принцип умирам за сладко, но в случая си наложих да се огранича само с черен шоколад и издържах, а усещането, че си се отървал от нещо излишно и досадно, е огромна награда, признава певецът. 
Сега мечтите им са да продължат да надграждат музикалната си кариера и да стават все по-познати и адмирирани на сцената. И на оперната, и на естрадната. Впрочем те вече имат песни за диск - и той вероятно ще излезе до една година. А другата им съкровена мечта е семейството им да порасне - с поне две деца. И да станат музиканти! - въодушевено казва Иван. А, не - няма да им налагаме нищо, те сами ще изберат - възразява деликатно, но твърдо Глория. Двамата се споглеждат и се усмихват - сигурен знак, че се разбират без много думи.