Сравнението с програмата за възстановяване на европейските икономики след войната и сегашните планове за подкрепа на ЕК е до голяма степен неточно, твърдят експерти и служители, цитирани от “Политико”.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен нееднократно заяви, че Европа се нуждае от нов план „Маршал” за справяне с икономическата криза, предизвикана от коронавируса, като следващият дългосрочен бюджет на ЕС залегне в основата му.

Но макар да се позовава на мащабната програма, финансирана от САЩ за издигане на Европа от пепелта на Втората световна война, за да илюстрира мащаба на предизвикателството, пред което смята, че сега е изправен континентът, сравнението на Фон дер Лайен остават неоснователни, смятат експерти и длъжностни лица.

Първо, парите за нов план „Маршал“ трябва да дойдат от самите европейски правителства. От друга страна, бюджетът на ЕС е много по-малък като част от европейската икономика, отколкото следвоенната помощ, предоставена от САЩ. И по-голямата част от бюджетните средства на ЕС се разпределят по съществуващи програми, като например селскостопански субсидии и разходи за регионално развитие.

За да превърне многогодишната финансова рамка на ЕС в истински икономически спасителен план, Комисията ще трябва да предложи /а националните лидери да приемат/, далеч по-голям бюджет от всичко, предложено по-рано, заедно с радикална преработка в разпределението на споделените средства. Засега няма индикации, че се предлага нещо драматично или че би било прието.

Ясно е, че бюджетът на ЕС ще играе известна роля в икономическата стратегия за справяне с кризата. Но също така е ясно, че отговорът ще дойде преди всичко от големите разходи от националните правителства и програма за закупуване на активи на стойност 750 милиарда евро от Европейската централна банка, както и други програми на ЕС, вероятно спасителния целеви фонд за еврозоната и схемата за презастраховане при безработица.

Оригиналният план „Маршал” използва безвъзмездни средства, за да съживи производството в западноевропейските икономики, които бяха опустошени от Втората световна война.

Помощта трябваше да бъде изразходена за „насърчаване на индустриалната и селскостопанската продукция“, както и „насърчаване на възстановяването или поддържането на стабилността на европейските валути, бюджети и финанси“ чрез „улесняване и стимулиране на растежа на международната търговия на участващите страни една с друга и с трети държави чрез подходящи мерки, включително намаляване на бариерите, които могат да възпрепятстват подобна търговия “, гласи Американският закон за икономическо сътрудничество от 1948 г.

Планът на Маршал дойде с някои условия. “Европейската интеграция беше първостепенно изискване”, казва Бен Стил, старши сътрудник и директор по международна икономика в мозъчния тръст на Съвета по външни отношения, който написа книга за плана на „Маршал”. „Ключово условие беше комунистическите партии да не могат да участват в коалиционните правителства в страните получатели. Съединените щати ясно дадоха да се разбере, че ще намалят помощта на „Маршал”, ако комунистите някога получат достъп до властта”, каза Стил.

Това е съществена разлика между плана „Маршал и всеки опит за възраждане на европейската икономика чрез бюджета на ЕС. Но има и съществена разлика между обхвата на първоначалния план „Маршал“, който предоставя помощ на 16 държави между 1948 и 1952 г., и следващата дългосрочна финансова рамка на ЕС, която трябва да се проведе между 2021 и 2027 г.

Американската помощ през 1948-1952 г. възлиза средно на 2,6 процента от икономическата продукция на страните получатели, заяви Стил. В номинално изражение безвъзмездните средства възлизат на 13,2 милиарда долара – 1,1 процента от американският БВП по това време, отбеляза той.

Първоначалното предложение на Европейската комисия за бюджета на ЕС за 2021-2027 г. беше равностойно само на 1,11 процента от брутния национален доход (БНД) на блока, мярка за размера на икономиката, която включва продукция и други елементи. И когато лидерите на ЕС не успяха да постигнат съгласие за бюджета на среща на върха през февруари, те потърсиха компромис от около 1,07 процента от БНД.

“Бюджетът на ЕС определено не е достатъчно голям и няма да бъде достатъчно голям, за да бъде основният инструмент за справяне с икономическата криза”, заяви в текстово съобщение един национален служител, който говори пред „Политико” при условие за запазване на анонимността му. “Националният фискален стимул (подкрепен от действия на Европейската централна банка) ще бъде ключов”.

Експертите са единодушни, че самият бюджет на ЕС няма да бъде достатъчен за справяне с икономическите предизвикателства пред Европа след COVID-19.