Европейската асоциация за изследване на затлъстяването има данни, че средно с 2,5 кг се повишава теглото на здравите хора в сравнение с изходното им тегло в условията на коронавирус. Понастоящем конкретни данни за България няма. Това каза в интервю за БГНЕС доц. Лалка Рангелова от Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), която е специалист по хранене и диететика.

Специалистът обясни, че това се дължи на социалната изолация, свързана с прием на по-големи количества храна в условията на намалена физическа активност или заседнал начин на живот.

„Условията на социална изолация и социална дистанция наистина се отразиха на всички нас, тъй като нашият организъм беше поставен в една нова, непозната ситуация и естествено това е свързано със стрес за него. А всеки стрес се отразява неблагоприятно, създава рискове за „депресия”, посочи доцентът. Тя заяви, че с възникването на пандемията много международни организации и специалисти веднага са алармирали чрез различни издания, че е много важно по време на социалната изолация да се борим с проявите на стрес, тъй като много често той е свързан с консумация на храни, богати на прости захари – такава храна например е шоколадът. „Това е така, защото те съдържат серотонин, а той, както се знае, е хормонът на щастието”, посочи специалистът.

Лалка Рангелова каза, че ситуацията на социална изолация създава риск за напълняване, но дали и с колко е напълнял българинът, ще посочат проучванията. „Епидемиологичните проучвания, свързани с получаването на нова надеждна информация, са доста трудоемък процес, изискват дълго време, особено ако целта им е да се получат национално представителни данни”, посочи тя. Според специалиста най-вероятно затова все още няма данни за влиянието на изолацията по време на коронавируса върху храненето и върху хранителния статус на хората както у нас, така и в чужбина.

„Разбира се, ние знаем кои са факторите, които допринасят за наднорменото тегло и една голяма част от тях са налице в условията на социална изолация. Например фактът, че сме си вкъщи и можем да приемаме по-голямо количество храна, тъй като хладилникът е близо до нас. Това може да промени режима на хранене – не три основни хранения с две междинни закуски, а много повече”, посочи доц. Рангелова. Тя добави, че е установено, че скуката също води до прием на голямо количество храни, богати на енергия, които съдържат наситени мастни киселини, в това число и трансмастни киселини, каквито са повечето пакетирани храни като вафли и бисквити. „Също така на нас ни се отразява и емоционалното хранене, което е свързано с желанието да приемаме по-големи количества храна с цел складиране. Това е като защитна реакция на организма в условията на стрес”, посочи специалистът. Тя обясни, че до прием на нездравословни храни водят и нарушенията в съня, които също могат да се дължат на социалната изолация. „Всички тези фактори създават възможност за повишаване на теглото или за риск от това, особено ако е налице и ниска физическа активност”, посочи доц. Рангелова.

Много е важно да наблегнем на здравословното хранене при преминаването към нормалния режим на работа, подчерта специалистът. „То трябва да продължи и в условията на коронавирус и да бъде наш приоритет. Много е важно храненето ни да бъде здравословно, разнообразно, балансирано, да съдържа всички необходими хранителни вещества и енергия, защото науката е доказала, че някои хранителни вещества – витамини и минерали, имат подчертан ефект върху нашата имунната система, върху нейната сила и устойчивост”, посочи тя.