Малко, крехко, нежно, красиво като цвете момиче избра мъжки спорт за своя професионална съдба. Тя е на 18 години и се казва Богомила Маринова. Красива е като модел, но не е влюбена в моловете, а в зелените терени. Родена е в Търговище, но учи в Спортното училище в Русе - единствената девойка с профил... „Футбол“.
Тя не само е футболистка, а от миналата година е част и от Съдийската колегия към Областния футболен съвет. Междувременно записва и няколко мача като страничен арбитър в първенството на Четвърта лига. Като черешка на голямата й любов към футбола може да се прибави фактът, че се е записала като курсист в Националната треньорска школа. За начало ще вземе най-ниския лиценз, но после може би я чака стремглаво изкачване по стълбичката.
„Пристигнах в Русе от Търговище малко случайно. Огнян Цветанов /бивш изпълителен директор на „Дунав“/ сформираше девически и женски тим. Той ме покани да се включа в неговия проект. Така станах ученичка в Спортното училище“, разказва Богомила пред „Утро“.
След време обаче работата на Цветанов по развитието на женски футбол в Русе търпи крах по финансови причини и той си тръгва от града.
Богомила не спира дотук. Пред нея е огромното предизвикателство да стане футболен съдия. А за едно нежно и ранимо момиче е истински героизъм да излезе с флагче по тъча в традиционно свирепите мачове от Четвърта лига /областното първенство/. Обноските в подобни двубои далеч не са като на прием в Бъкингамския дворец, но девойката се държи храбро и по мъжки.
„Щом жените се справят в мачове от Висшата лига на Англия, защо и ние да не го направим!“, пита риторично чаровната Богомила.
Идеята да изкара базов треньорски лиценз, при това в Националната школа, също не я плаши.
Тя е борбено момиче и знае как да преодолява препятствия, които биха отчаяли мнозина. Уроците за това взема от най-големия учител - Живота.
Баща й умира твърде млад, майка й работи в чужбина и й помага, доколкото може. Девойката от Спортното училище обаче също не стои със скръстени ръце. След часовете се труди в русенско заведение. Може и да не получава сериозна заплата, но прави така, че да се издържа сама.
Това е нейният пореден тест за борбеност. Не иска да го коментира и да изглежда като особен случай, тъй като ненавижда някой да я съжалява. Прави това, което смята, че трябва да прави. Докато децата на нейната възраст - особено в София - пристигат на тренировки в луксозни коли и времето им минава по безгрижната пътека „тате носи, мама меси“, тя отстоява правото си да завърши делника по най-достойния според нея начин.
Богомила боготвори Кристиано Роналдо. Счита, че е излишно да я питаме кой е футболният цар. Само Кристиано!
Сега се впечатлява от модела на игра в „Локомотив“ /Пловдив/. Счита, че „това е интересен отбор“. Любимият й тим в чужбина е „Реал“ /Мадрид/.
Сърцето й за случващото се по българските терени принадлежи на „Дунав“ и на ЦСКА-София. Силните й „червени“ пристрастия са от детинските й години.
Иначе в душата й е светлосиньо - като цветовете на „Дунав“. Като светлите й чисти очи!
И по тази спирала на чувствата може бе един ден ще е треньор в русенския клуб. Любовта и страстта, с която се е посветила на футбола, може би наистина ще я заведат далеч по пътищата, така силно мечтани от едно красиво като цвете 18-годишно момиче.