Мечтая един ден да намеря тропическия рай, където мога да живея на риба и плодове. Един от най-великите художници на всички времена - Пол Гоген (1848-1903), казва тези думи, докато обикаля света като моряк първо във френската търговска флотилия, после във военния флот, а след това - просто така, да види и други страни и хора. Сбъдва мечтата си повече от 20 години по-късно на Таити. Таити за него е раят, в който той създава най-известните си картини, докато се храни с риба, плодове и много други вкусни ястия от полинезийската кухня.
1894 е годината, в която за втори път Гоген отива в Таити и се установява в град Папеете на най-големия тихоокеански остров във Френска Полинезия. Отдавна е приключил с околосветските си пътешествия, изтощен е от блатна треска, която е пипнал, докато с приятеля си Шарл Лавал обикалят островите Мартиника и Панама и рисуват. Измъчва го счупеният му глезен, който така и не зараства напълно след ръкопашна свада с бретански селяни. А вече е на 46 години и все по-болезнено усеща последствията от алкохолизма и прекомерното пушене.
Междувременно е успял да преживее горчивите спомени от двумесечното си съжителство с неуравновесения психически Винсент ван Гог в стария римски град Арл във Франция, но онези часове два дни преди Коледата на 1888 г., когато настъпва кървавата развръзка в отношенията между двамата художници, никога няма да се изтрият от паметта му. По-късно в Paul Gauguin’s Intimate Journals Гоген разказва от първа ръка какво се е случило тогава.
И двамата с Ван Гог имат тежки характери, които не се сработват, въпреки че французинът е в Арл по покана на нидерландеца, който се възхищава от таланта му и го кани да му гостува, за да се учи от него. Една вечер отиват в кръчмата, където Ван Гог пие абсент и изненадващо хвърля чашата си по Гоген, който избягва удара. На следващата сутрин “Когато се събуди, той ми каза много спокойно: “Скъпи мой Гоген, имам неясен спомен, че те обидих миналата вечер”. “Прощавам ви с радост и от все сърце, но вчерашната сцена може да се повтори и ако бях ударен, можех да загубя контрол”, пише Гоген в спомените си.
Вечерта той излиза на самотна разходка, за да прочисти главата си, но чува познати стъпки след себе си. Винсент се е втурнал след него с бръснач в ръка, но в един момент спира, обръща се и се затичва обратно към дома си. Вместо да го последва, Гоген се настанява в местния хотел, за което после съжалява горчиво. Защото на сутринта вижда събралата се тълпа пред къщата на Ван Гог. Един от полицаите се обръща към него с думите: “Какво направихте на приятеля си, мосю? Той е мъртъв!”. Отне ми много време, за да събера акъла си и да контролирам биенето на сърцето си, пише Гоген.
Всъщност Ван Гог не е мъртъв. Когато се връща вкъщи, той отрязва едното си ухо и щом успява да спре кръвта (Гоген си спомня: “Кръвта беше оцветила двете стаи и малкото стълбище, което водеше към спалнята”), той нахлупва ниско баската си барета, отива в местния бордей и подарява отрязаното ухо на Рашел - проститутка, при която често ходи, с думите: “Ето един спомен от мен”.
В тази история има много неизяснени моменти, някои предполагат, че Винсент е бил влюбен в Гоген, който не е отговорил на чувствата му, а това е довело до инцидента. Други смятат дори, че Гоген е отрязал ухото на приятеля си в пристъп на гняв, а Ван Гог е прикрил постъпката му, защото наистина го е обичал. Двамата прекъсват отношенията си, но Ван Гог продължава да му пише до края на живота си, на който сам слага край 17 месеца след кървавата развръзка на приятелството им. Гоген му отговаря.
Именно след този случай Гоген за първи път решава да се премести на Таити, за “да избяга от европейската цивилизация, от всичко, което е изкуствено и конвенционално”, както сам казва. Годината е 1891 г. и в продължение на следващите две години той живее и рисува в колиба на острова, жени се за 13-годишната Техура, пие и в алкохолното си опиянение вдига не един скандал. Нарича себе си “Дивият пророк”, а колибата си La Maison du Jouir (“Домът на оргазма”). Заради влошено здраве обаче му се налага да се върне във Франция, където съзнателно провокира обществото, като ходи облечен в таитянска носия и живее с екзотична тийнейджърка. Скандалът продава по-добре картините му. Когато и това му омръзва, отново поглежда към Таити
А Таити го дарява с нова любов - 14-годишната Пауура първо започва да му позира, а любовта й му дава сили да продължи да твори. В края на 1896 г. тя ражда първото си дете, което умира малко след това.
В картините от таитянския период на Гоген често има храна - най-вече риби и плодове. Една от първите, рисувани там, е “Храната” (The Meal), известна още и като “Бананите”, която сега се намира в парижкия Музей д’Орсе. На масата пред едно момиче и две момчета са поставени банани, дървена купа с кокосово мляко, в каквито местните мариноват риба, портокали, отрязана гуава. Според изкуствоведите обаче този натюрморт няма нищо общо с автентичния таитянски живот, още повече че на Таити не е обичайно да се яде на маса. Впрочем и други негови критици смятат, че той преувеличава не само екзотиката на острова, а и своите еротични преживявания там в книгата си “Ноа Ноа” (“Noa Noa”), която написва през 1901 г., като дори го обвиняват в плагиатство от холандски етнограф от 30-те години на 19 век.
И все пак Таити дава на Гоген мечтания рай, където художникът се наслаждава на храната. Той създава и серия от илюстрирани менюта за официална вечеря, в които се съчетават френската и таитянската кухня. В тях има варено диво прасе в островен стил, пиле в кокосов сос, печено говеждо. Разбира се, вино и десерт. Всъщност всекидневното меню на таитяните не е толкова богато и разточително. В своите дневници художникът описва сватба, на която е присъствал и на която пред гостите е имало само печени прасета и риби, банани, гуава и хляб.
На острова рибата е в изобилие и едно от традиционните ястия там е Eia Ota или Poisson Cru (сурова риба), каквото със сигурност е похапвал и Гоген. Приготвянето му е на принципа на мариноването на прясна риба в лимонов сок, подобно на севиче. Съчетаването с кокосово мляко и зеленчуци му придава уникален таитянски вкус. Обикновено се сервира върху пресни бананови листа или канапе от ориз, сварен в кокосово мляко. Ястие, достойно за екзотичния рай на един от най-великите художници на всички времена, създал повечето от шедьоврите си именно на тихоокеанския остров.
Гоген умира внезапно на 8 май 1903 г. от сифилис. 

Eia Ota/Poisson Cru (Сурова риба)

Необходими продукти
500 г прясна риба тон, камбала или снапер
4 чаши студена вода
2 с.л. сол, плюс още за подправки
3/4 до 1 чаша прясно изцеден сок от лайм
3/4 чаша пълномаслено кокосово мляко
черен пипер на вкус
Допълнително:
1 голям морков
200 г краставица
1/3 чаша зелен лук, нарязан на кръгчета
1 домат
сол
черен пипер
Начин на приготвяне:
Рибата се нарязва на парчета по около 2 см и се покрива със студена вода и 2 с.л. сол. оставя се за около 20 мин. След това се изважда от водата и се подсушава. Слага се в купа и се залива със сока от лайм. Оставя се да се маринова в продължение на 15-30 мин, като от време на време се разбърква. 
През това време морковът се обелва и настъргва. На краставицата се махат семената и се нарязва на кубчета. Доматите се обелват, маха се водната среда, а месестата част се нарязва на кубчета. 
 След като краищата на рибните парчета станат непрозрачни, а в средата все още са бледорозови, лимоновият сок се излива. Добавят се нарязаните зеленчуци, като се отделят малко за гарнитура. Рибните парчета и зеленчуците се заливат с кокосовото мляко, всичко се подправя със сол и черен пипер на вкус и купата се прибира в хладилник за 15-30 мин. 
Сервира се студено, гарнирано с пресни зеленчуци или ориз.