Името на д-р Павел Златов се споменава в немалко публикации, посветени на обществено-политическите процеси в Русе през последните десетилетия на ХIХ век, но досега не е правено по-цялостно проучване на живота му. Той сякаш остава в сянката на двама свои известни родственици - чичо му Симеон С.Златов, борец за църковна независимост, и брат му Симеон Сп.Златов, политически лидер и кмет на Русе. Обикновено Павел Златов, доктор по право, стои в периферията на събитията, но въпреки това той е от разпознаваемите представители на либералните кръгове, симпатизиращи на Русия.
Най-ранният документ, в който се среща името на Павел Златов, е подробен опис на русенското население /нюфус дефтер/, изготвен през 1862 г. По това време той е шестгодишен, което означава, че е роден около 1856 г. Павел е най-малкият син на Астаржи Спиридон Симеонов и Йорданка Динолова, а семейството му живее в българската махала Малък Варош. Бащата оглавява домакинство, в което освен четиримата му сина - Андон, Параскев, Симеон и Павел, са регистрирани и двамата му братя Димо и Симеон - търговски писар. По това време най-големият син на Астаржи Спиридон, Петраки, вече е женен и живее в дома на съпругата си Атина, дъщеря на видния русенски търговец Иван Мавриди. Майката на Павел, Йорданка, е от Диноловия род /сестра на Гено Динолов/, от който е известният русенски общественик Йосиф Дайнелов.
В семейството на Спиридон Симеонов се държи на образованието, затова 
след като завършва русенското Класно училище, Павел е изпратен в Цариград, където постъпва в Султанския лицей „Галатасарай“ 
/Mekteb-i Sultani/. Това престижно учебно заведение се появява в резултат на ползотворното сътрудничество между султан Абдул Азиз (1861-1876) и император Наполеон III (1852-1870) в областта на образователното дело. Годишната такса за пълен пансион е 45 турски лири, а за полупансион - 25 турски лири. Лицеят, официално открит на 1 септември 1868 г., е настанен в бившия дворец „Галатасарай“ в престижния квартал „Пера“ (Бейоглу), където дотогава се помещава Военномедицинското училище, а пръв негов директор е французинът Ернест дьо Салв. С решение на френското просветно министерство от 1 февруари 1872 г., дипломите от „Галатасарай“ се приравняват на тези, издавани от лицеите във Франция.
За съжаление, през март 1907 г. огромен пожар унищожава библиотеката и почти цялата документация на лицея, но макар и оскъдни, изворите сочат, че Павел Златов е учил в годините около 1870 г. Не е сред стипендиантите, 
явно родителите му, макар и не от най-заможните, са заплащали за обучението му
По всяка вероятност прекъсва обучението си, но причините, поне засега, са неизвестни. Въпреки че не е дипломиран, през 1875 и 1876 г. той кандидатства за учител във Видин и не пропуска да отбележи факта, че е учил в Цариградския лицей. В „Изложение на българските училища в Тулча през 1878 г.“ също се посочва, че Златов е „възпитаван в Цариградския французкий лицей“. 
Когато по силата на Берлинския договор от 1878 г. Северна Добруджа е присъединена към Румъния, П.Златов остава в Тулча, но следи с интерес всичко, което се случва в България и в родния му град. Убеден, че журналистиката е „двигател за развитието на всякой народ“, той възторжено посреща излизането на първи брой на русенския вестник „Славянин“. В дописката си Павел Златов поздравява онези депутати, които, водени от „патриотическите стремления“, се борят за свободата на печата. Той вярва, че техните имена ще останат „запечатани в паметта на всеки человек, в сърцето на когото тече кръв жадна за свобода“. Тодор Хаджистанчев, главен редактор на в.“Славянин“, притежава добър журналистически нюх и не пропуска да публикува и следващата дописка на П.Златов, посветена на нерадостната съдба на българите живеещи в Тулча. 
И в двата материала, публикувани на страниците на русенския вестник „Славянин“, Павел Златов се заявява като
ревностен демократ и радетел за духовното развитие на народа ни
но през следващите няколко години не е сред дописниците. Вероятно заминава в чужбина, за да продължи образованието си, и въпреки че за този период от живота му липсват документи, би могло да се предположи, че учи в Русия.  
Когато П.Златов се завръща в Русе, вече е с научна степен доктор на правните науки. Отдава се на професионалната си кариера, но е изкушен и от политическите борби, които са обхванали страната. Вижданията му за бъдещето на България го приобщават към групата на активните либерални дейци, в която са Константин и Никола Доганови, Ради Иванов, Тодор Хаджистанчев, Никола Живков, брат му Симеон Златов и др. Политическото напрежение след Съединението и Сръбско-българската война през 1885 г. са причина
местните представители на управляващи и опозиция да загърбят различията си и да се съберат на общо събрание в Русе
След дълги дискусии изготвят протокол, в който се предвиждат колективни постъпки пред партийните водачи „за сближение и сгрупирване на всички партии“, с цел да се осигури народното единство в името на националното обединение и да се подобрят отношенията с Русия. Протоколът е подписан на 27 април 1886 г. от Христо Иванов, Г.Геров, Янко Ангелов, Петър Черковски, Тома Кърджиев, д-р Д.Вачев, д-р Павел Златов, Захари Стоянов, които определят себе си като хора „въодушевени от идеята за общото добро на отечеството“. 
През лятото на 1886 г. политическите страсти са нажежени до краен предел, а скандалите следват един след друг. В Либералната партия се обособяват три крила, разделение, което се усеща и в Русе. Никола Обретенов, Захари Стоянов, К.Доганов застават зад политическата линия на Стефан Стамболов. Привържениците на Васил Радославов, д-р Д.Вачев и Д.Мантов, подкрепят твърдата националистическа линия. Единствен Тодор Хаджистанчев остава верен на Каравеловото правителство. 
По това време д-р Павел Златов, заедно с Тома и Георги Кърджиеви, Симеон Златов, Панайот Хитов са част от съединената опозиция, която придобива ярък русофилски характер.
Всички те посрещат с нескривано задоволство вестта за детронацията на княз Александър Батенберг на 9 август 1886 г. В публична реч д-р П.Златов призовава съгражданите си да тържествуват, защото от България е изгонен един нежелан от Русия владетел. В своето слово той дори си позволява да прояви открито неуважение към княжеската особа. По-късно на страниците на в.“Славянин“ 
се изказват подозрения, че зад пристрастията на Тома Кърджиев и братя Златови стои руският консул в Русе, който е бил доста щедър към тях
Всички запазени документи сочат, че д-р Павел Златов се движи в средите на организаторите на режисирания от Русия бунт от 1887 г.
В „Строители на съвременна България“ Симеон Радев разказва, че през месец декември 1886 г. в Русе е образуван таен комитет, който е във връзка със Свищов, Шумен и Букурещ, а начело са братята Симеон и Павел Златови, Александър Цветков, П.Черковски и Г.Геров.
Русия се опитва да постави изцяло под свой контрол дейността на комитета, затова нарежда на руския императорски посланик в Букурещ да събере данни за участниците в него. В отговор на отправено запитване драгоманинът на консулството в Русе донася: „Вследствие на телеграмата от вчерашна дата /5 януари 1887 г./ имам честта да донеса на Ваше Превъзходителство, че русчушкото отделение на Комитета за организиране на народното движение в България се състои от следните лица: Симеон и Павел Златови, Александър Цветков, Пенчо Черковски, Георги Геров, Димитър Анев, Димитър Бръчков. По отношение на благонадеждността 
всички те, с изключение на Павел Златов, могат да се признаят за благонадеждни
А относно способностите на споменатите лица аз ги разделям на следните групи: Братя Златови могат да бъдат годни само за предаване на сведения на майор Узунов и другите офицери, получавани за тях от Букурещкия и Гюргевския комитет; но да вземат каквото и да е активно участие в движението господата Златови са неспособни.“ В заключение драгоманинът обобщава, че от дейността на „русчушкия комитет по народното движение не трябва да се очакват особено благоприятни резултати.“  
Русенци се противопоставят на метежниците, твърдо застават зад властта и не позволяват „вратите на отечеството“ да бъдат отворени за „една чужда окупация“. И двамата братя Златови не вземат пряко участие в бунта, но са принудени за известен период да напуснат Русе. 
По това изпълнено с политически страсти време д-р Павел Златов гради и своята професионална кариера. Той е представител на българското адвокатство, което окончателно се обособява като професионално съсловие с излизането на първия Закон за адвокатите през 1888 г. Съгласно член 13 от новоприетия закон в началото на всяка година „Държавен вестник“ трябва да отпечатва списък на адвокатите в Княжество България.
Името на д-р Павел Златов фигурира още в първия списък
публикуван на 27 февруари 1890 г.
Списъкът съдържа данни за общо 422 адвокати и адвокатски помощници от цялата страна. Павел Златов е един от общо деветимата доктори по право, а в графата „Основанията на които му е разрешено да адвокатства“ е записано: „като свършивши курса на правните науки“. Съвсем няма да е пресилено твърдението, че д-р Павел Златов е сред най-високо образованите действащи юристи по това време.
По времето на управлението на Стамболов д-р Павел Златов не се ползва с доверието на властимащите, които никога не забравят позицията му по време на февруарските размирици от 1887 г. Той е обект на „таен полицейски надзор“ - следи се кореспонденцията му, пътуванията, срещите с неблагонадеждни в политическо отношение лица.
В професионален план звездата на П. Златов изгрява, когато през 1894 г. на власт идва правителството на Константин Стоилов. Новият министър-председател става лидер на основаната от него Народна партия, която се  превръща в опора на кабинета му. Той създава и органа на партията в.“Мир“, който е най-добре списваният и най-дълго излизалият вестник в Третото българско царство. Привържениците на Народната партия в Русе посрещат възторжено правителствената промяна. На 22 юни 1894 г. 
в хотел „Исляххане“ се събират над 300 души, по-първи граждани на Русе, и избират депутация
която да се представи пред княза и да му изкаже своята безкрайна благодарност за освобождението на България от Стамболов. В депутацията, оглавявана от д-р Д.Вачев и Г.Губиделников, влиза и д-р Павел Златов. Освен среща с княза, членовете на депутацията планират срещи с някои от новите министри, за да ги запознаят с проблемите на русенските граждани.
Заради активната си роля в изграждането на местните структури на Народната партия д-р Златов е включен в листата за градски общински съветници. Макар че в последния момент д-р Павел Златов проявява колебания по отношение на своите съпартийци, той е избран за общински съветник. Участва само в няколко заседания, защото през лятото на 1895 г. е назначен за втори секретар на българското Цариградско дипломатическо агентство.
По това време русенският адвокат е 
вече женен за Елена Силаги, дъщеря на видния русенски фармацевт Георг Силаги
и двамата заедно заминават за турската столица. 
Когато д-р Златов започва работа като втори секретар в Българското дипломатическо агентство, то се ръководи от възпитаника на Робърт колеж Петър Димитров. Най-забележителното събитие през мандата му е посещението на княз Фердинанд в турската столица и признаването на княжеската му титла. Това е от голямо значение за България, защото в продължение на девет години Фердинанд управлява като нелегитимен за Европа монарх. За русенци, няма да е без значение фактът, че 
за първи път виден наш съгражданин е на такава високо отговорна дипломатическа позиция
На 15 март преди официалната вечеря при султана министрите К.Стоилов и Р.Петров, всички членове на княжеската свита и чиновниците от Дипломатическото агентство са наградени с ордени. Д-р Павел Златов в качеството му на втори секретар в агентството е декориран с орден „Меджидие III степен“. 
През есента на 1896 г. княжеският агент Петър Димитров е преместен в Атина, а на негово място е назначен Димитър Марков, име добре познато в Русе. Той е военен прокурор в града по време на русофилския бунт и русенци все още си спомнят неговата грубост и арогантност.
Тези качества му спечелват славата на „страшилище“ в редица съдебни процеси и дават повод на русенският в. „Законност“ да определи назначението на Д.Марков като „безобразно“. По всичко личи, че смяната на княжеските агенти е причина за напускането на Златов и за завръщането му в Русе. 
През октомври 1896 г. д-р Павел Златов е вече в Русе и отново отваря адвокатската си кантора. За съжаление, д-р Златов не успява да практикува дълго след завръщането си в родния град. Причината е тежко заболяване, довело до преждевременната му смърт на 23 юли 1897 г. За жалост, Павел и Елена Златови нямат деца и след смъртта им няма кой да се погрижи за вероятно богатия семеен архив.  
Житейският път на д-р Павел Златов носи отпечатъка на времето, в което живее, време твърде пристрастно и идеологизирано. Следосвобожденска България е пресечна точка на различни интереси, на различи идеи за нейното бъдеще и мястото й на Балканите и в Европа. П.Златов се включва с младежка страст в политическите борби, заставайки на страната на либерално настроените кръгове с проруска ориентация. Наред с политиката и обществената дейност, той гради и успешна адвокатска кариера. Показва професионализъм, който го отвежда в Цариград в качеството му на втори секретар на Княжеското дипломатическо агентство. 

Теодора БАКЪРДЖИЕВА