Точно преди 30 години, на 10 юни 1990 г., се проведоха първите свободни и демократични избори след 10 ноември 1989 г., когато падна режимът на Тодор Живков.

След свалянето на комунистическия диктатор в България бе създадена опозиция, която се обедини в СДС с лидер д-р Желю Желев. Рождената й дата е 7 декември 1989 г.

В началото на 1990 г. се свиква Националната кръгла маса, на която БКП и СДС се договарят да има избори за Велико народно събрание, което да изработи нова конституция на България.

През април БКП се преименува на БСП.

На 10 юни е първият тур на изборите за VII ВНС, вторият е на 17 юни. Избирателите гласуват за 400 народни представители, половината от които се избират мажоритарно, а останалите 200 – пропорционално.

БСП печели мнозинство – 211 депутата. СДС има 144, ДПС – 23, БЗНС – 16.

На изборите са гласували над 6,3 милиона души – рекорд, който не е достигнат до днес. Левицата получава 2,8 милиона гласа, а СДС – над 2,2 милиона.

Веднага след изборите страната е обхваната от протести заради съмнения, че те са фалшифицирани от социалистите. В резултат на политическата криза Петър Младенов е принуден да подаде оставка и малко по-късно през август 1990 за президент на страната е избран лидерът на СДС д-р Желю Желев.

Въпреки това политическата криза продължава и БСП е принудена да се съгласи на коалиционно правителство, съставено в края на 1990 г. с премиер Димитър Попов. В него освен представители на социалистите, влизат и политици от СДС, сред които са Иван Костов и Иван Пушкаров съответно като министри на финансите и икономиката

Работата на VII ВНС приключва с приемането на новата Конституция на 12 юли 1991 г. През октомври са проведени избори, които с минимална преднина са спечелени от СДС и се съставя първото демократично правителство начело с премиер Филип Димитров.