Повод за сериозен размисъл дава великолепната статия на в. „Утро“ от 27.05. 2020 г. на г-жа Нели Пигулева, свързана с анализ на процедурата, водеща до връчване на награда „Русе“ за образование и култура.
Според статута на наградата тя се присъжда за „значителен принос и активна дейност за издигане авторитета на гр. Русе“. Липсват обаче критерии, които да установяват и измерят кой специалист с колко и с кои свои заслуги и постижения е допринесъл за авторитета на родния град. Но нали всеки творец, учен и педагог работи според таланта и възможностите си, създава произведения на изкуството, развива науката, обучава младото поколение, т.е. работи за развитието на града и за издигане на авторитета му? Означава ли това, че почти всеки русенец заслужава тази награда? Защо не, щом липсват точни измерители, предварително обявени от разработващия блок на Общината.
Може ли сега някой да прочете оценката на комисията кой да бъде награден и на какво основание? Ако се публикува протокол от заседанието й, ясно ще проличи кой прави предложенията, кой как ги оценява и с какви аргументи.
Ето това поражда въпросите защо няма предварителна информация кой е предложен и от коя организация, както и какви са постиженията на кандидатите и по какви показатели се оценяват, за да бъде решението обективно?
А обективността е в интерес и на комисията, и особено на наградените, които са най-потърпевши от раздаването на призове на килограм. Така на хората с действителни постижения и заслуги няма да им се налага да излизат на една сцена с такива, които са наградени заради моментната конюнктура, заради нечии симпатии или заради навършване на кръгла годишнина. 
Темата с наградите винаги е била деликатна точно заради обосновката - кой и защо е награден, кой и защо не е заслужил тази чест.
Така например считаме за правилно решението на общинския отдел „Образование“ да отличава бивши директори на училища в Русе за заслуги, както това се случи преди няколко месеца. Но би било по-справедливо наред с обявените директори на СУ „Възраждане“, СУ „Христо Ботев“, Европейското училище, Дойче шуле, професионалните гимназии по химия и транспорт и бившия център за политехническо обучение да се поощри морално и трудът на още над 15 бивши училищни директори с по 25-30 години стаж. Всеки от тях е дал немалко и на училището си, и на учениците, а в този смисъл - и на Русе.
Тук следва да припомним, че град Русе три пъти е бил национален първенец в образованието, благодарение на директори като основателя на Дойче шуле Стойко Димитров, който бе отличен с орден „Кирил и Методии“ II степен. Би било справедливо да напишем и да се знае, че г-н Цани Цанев повече от 10 години беше началник отдел „Образование“ на Община Русе и свърши добра работа на този пост. Справедливо е да се знае и за други дългогодишни директори на училища като Петър Петров /ОУ „Тома Кърджиев“/, Стефан Недев /ОУ „Никола Обретенов“/, Ненко Илиев /Професионалната гимназия по механотехника/, Митко Кунчев /МГ „Баба Тонка“/, Николай Николаев /Спортно училище „М-р „Атанас Узунов“/, Адриана Митова /АГ“ Гео Милев“/, Петър Тончев /ПУ „Петър Берон“/.
Няма да задаваме въпроса кога Русе отново ще спечели първо място, защото отговорът би бил или еднословно кратък, или много, много дълъг.
Но няма да подминем темата за историята на русенското образование.
Ще я напише ли някой и кога, ще бъде ли систематизирана тази изключително важна част от обществения живот, без да се подминават хора и събития, без да се правят внушения, само с поднасяне на всички факти?
Защото паметта - но не избирателната! - е важна.
Истината - също.

Д-р Илия КОСТОВ*

* Авторът е дългогодишен директор на СУ „Йордан Йовков“ /01.10.1991-21.08.2017/ и председател русенската секция на Сдружението на директорите в средното образование в Република България /01.07.2002-20.08.2018/.