Една реч, произнесена на днешния 5 юни през 1947 година от Джордж Маршал в Харвардския университет, дава началото на възкръсването на изтощената и потопена в скръб и безнадеждност след Втората световна война Европа. Тогава държавният секретар на САЩ обявява прочутия План „Маршал“ за икономическо възстановяване на Стария континент с американски инвестиции и ръката е протегната към всички, но ограденият със съветска желязна завеса новосъздаващ се социалистически лагер остава встрани от тези процеси. И както след по-малко от половин век ще се окаже - Източна Европа остава отчайващо назад и встрани от Запада.
Планът „Маршал“ осигурява безвъзмездни инвестиции на стойност 13 милиарда долара (равняващи се днес на над 130 милиарда долара) и действа в продължение на 4 години от 8 април 1948 година. Целта на Съединените щати е да се възстановят засегнатите от войната области, да се премахнат търговските бариери, да се модернизира промишлеността и да се възстанови икономическият просперитет на Европа като преграда пред разпространението на комунизма. Част от плана е също премахването на множество регулации и насърчаване на ръста на производителността и членството в профсъюзи.
За администрацията във Вашингтон е очевидно, че 
не е в ничий интерес да се допусне срутването на една съществена част от световната икономика и търговия
каквото представлява Европа. Освен това разорена и бедстваща, Европа би станала лесна жертва на комунистическата пропаганда и на съветското политическо настъпление.
Главното условие за получаване на американска финансова помощ е правителствата да представят своите проекти за икономическо възстановяване и да отчитат точно как се реализират и в кои сектори се влагат отпуснатите средства. Отбелязано е, че няма да се подкрепят режими, които насилствено се опитват да останат постоянно на власт или възпрепятстват свободното възстановяване и развитие на други държави. Съветската дипломация се противопоставя, тъй като не желае финансовата помощ да попречи на започналото изграждане на тоталитарна система от сталинистки тип в източноевропейските държави и обвързването на техните икономики със съветската.
За прилагане в действие на американското предложение френското и британското правителство решават да се проведе международна конференция с участието на европейските държави, заинтересовани от външната финансова помощ, на която да се изработи обща програма за следвоенно възстановяване. На 1 юли 1947 година излиза официалната съветска позиция, която е категорично против. Четири дни след като е официално поканена, на 8 юли 1947 година 
българската страна отказва да участва
От Източна Европа единствено Чехословакия първоначално приема, но под натиск и обещания от СССР също отказва.
Кой е човекът, с чието име се свързва въздигането на Европа от военните пепелища?
Джордж Кетлет Маршал е американски армейски генерал и политик. Служи като началник на генералния щаб на САЩ (1939-1945), държавен секретар на САЩ (1947-1949) и министър на отбраната на САЩ (1950-1951). Той е и един от инициаторите за създаване на НАТО. През 1953 г. е удостоен с Нобелова награда за мир.
Роден е на 31 декември 1880 г. в Юнионтаун, щат Пенсилвания, в семейството на процъфтяващ търговец на въглища. Въпреки съпротивата на родителите си Маршал избира военна кариера и през 1897 г. постъпва във Вирджинския военен институт. През 1901 г. завършва и със звание младши лейтенант е назначен в пехотата.
След като служи осемнадесет месеца на Филипините, Маршал се връща в САЩ и продължава службата си във Форт Рено в щата Оклахома. Една година учи в Пехотно-кавалерийското училище във Форт Левенворт в Канзас. Завършва го с отличие през 1907 г., а след още една година завършва и армейски щабен колеж. За втори път е изпратен на Филипините, но по-късно е отзован в САЩ и назначен в Сан Франциско, а след това във Форт Дъглас в щата Юта.
По време на Първата световна война Маршал е назначен в 1-ва пехотна дивизия и през 1917 г.
участва в сраженията край Люневил, в Пикардия и Кантиния
във Франция. Година по-късно преминава в Генералния щаб, където с чин полковник разработва операциите на 1-ва армия.
През 1919 г. Маршал подготвя план за предполагаемо настъпление към Германия. Именно тогава го забелязва генерал Джон Пършинг. 
„Магьосникът“, както го наричат колегите му, е удостоен с американския медал „За отлична служба“ и френския Военен кръст с палмови клонки.
В съответствие с реда в мирно време чинът на Маршал е понижен на капитан, но той продължава с успех военната си служба. От 1919 до 1924 г. е адютант на генерал Пършинг, а след това прекарва три години в Китай, където се научава да говори и пише на китайски език. След връщането си в САЩ е назначен за помощник на коменданта на армейското пехотно училище във Форт Бенинг в щата Джорджия, където прекарва почти пет години. Като преподавател Маршал си спечелва репутацията на привърженик на челната пехотна тактика и на повишената активност на боя. Колегите му го уважават за неговата честност, доброта и професионализъм.
През 1938 г. Маршал се мести във Вашингтон, окръг Колумбия, където става помощник-началник на военното планиране към генералния щаб. Една 
година по-късно е назначен да изпълнява длъжността началник щаб с чин генерал
През септември 1939 г., с началото на Втората световна война в Европа, Маршал става началник-щаб на армията. Убеден, че наличната в САЩ армия е достойна само за „треторазрядна държава“, Маршал се заема с обновяване на оборудването и с укрепване на войските. Слабостта на военната подготовка предизвиква постоянната му тревога и през 1940 г. той убеждава Конгреса да приеме закон за задължителната военна служба и да разгледа въпроса за националната гвардия. По време на инспекторските си пътувания Маршал се убеждава, че офицерският състав трябва да развива самообладание, въображение и ръководни способности. Във Вашингтон той реорганизира военното министерство за повишаване на контрола и ефективността на командването. Като държавния секретар Кордел Хъл и той предупреждава постоянно армейските генерали в Тихия океан за възможно нападение от страна на Япония.
Занимавайки се непрекъснато с укрепването на въоръжените сили, Маршал не престава да планира операции за световната война. След японската атака срещу Пърл Харбър президентът на САЩ Франклин Д. Рузвелт го назначава за свой съветник по въпросите на стратегията и тактиката. Маршал 
съпровожда Рузвелт по време на конференциите в Аржентина, Квебек, Кайро, Техеран и Ялта
Като смята задачата да бъде победена Германия за първостепенна, той ръководи, заедно с англичаните, военните действия в Северна Африка и Сицилия, доставките на оръжие и продоволствия за Съветския съюз, завършва победоносно войната с Италия и накрая планира най-голямата в историята експедиция за дебаркиране на войските в Нормандия и окупирането на Германия.
По време на войната Маршал участва в работата на политическия комитет за контрол над създаването на атомната бомба. През 1945 г. той препоръчва на президента Хари С. Труман да употреби оръжието срещу японските градове Хирошима и Нагасаки. След капитулацията на Япония той подава оставка от поста началник-щаб.
Шест дни по-късно започва неговата дипломатическа кариера, когато по молба на Труман заминава за Китай с надеждата да предотврати гражданската война и да създаде коалиционно правителство на националистите и комунистите. Но прекратяването на огъня се оказва краткотрайно и през януари 1947 г. Маршал докладва на Труман за неуспеха на своята мисия, като препоръчва да се изведат американските войски от Китай.
След месец Труман назначава Маршал за държавен секретар и му 
възлага цялата тежест на задачата за следвоенното възстановяване на международните връзки
През есента на 1947 г. президентът се отчайва да постигне съглашение със Съветския съюз за бъдещето на Европа и решимостта на САЩ да спре съветската експанзия се изразява във военна помощ за Гърция и Турция. Обезпокоен от икономическата нестабилност на Европа и дейността на комунистическите партии, Маршал обявява в своя реч през 1974 г. в Харвард плана си за широкомащабна икономическа помощ на Европа: „Нашата политика е насочена не срещу една или друга страна или доктрина, а срещу глада, бедността, отчаянието и хаоса“.
През септември 1947 г. шестнадесет европейски страни образуват Комитета за европейско сътрудничество, който разработва съвместна програма за икономическо възраждане на Европа. За целта Конгресът на САЩ отделя 12 млрд. долара. Планът „Маршал“ е най-голямата програма за икономическа помощ, на която именно дължи възможността си така нареченото икономическо чудо на Германия през 50-те години на 20 век.
Помощта за Европа не е единственият проблем, с който се налага да се сблъска Маршал по време на Студената война. С влошаването на съветско-американските отношения режимът на четиристранното управление в Германия изчерпва своите възможности и страната е разделена на две части. През 1948 г. Маршал
противопоставя на съветската блокада на Берлин въздушния мост
Подобни търкания между САЩ и Съветския съюз в Корея принуждават държавния департамент да внесе спорния въпрос за разглеждане в ООН. Изборите под наблюдението на ООН в южната част на Корея стават крачка към образуването през следващата година на Корейската република. Стремейки се да спечели нови съюзници, Маршал укрепва отношенията с Италия и открива дипломатически мисии в Цейлон (днес Шри Ланка), Израел и Корея. Той изиграва важна роля за създаването на Организацията на американските държави и започва преговори за сигурността на Европа, които по-късно довеждат до създаването на Организацията на Североатлантическия договор (НАТО). На 20 януари 1949 г. Маршал подава оставка по здравословни причини.
През 1950 г. изострянето на враждебността в Корея става причина Труман да помоли Маршал да се върне в правителството като министър на отбраната и още през септември той започва реорганизация на армейската система. По негово настояване Конгресът разширява прилагането на закона за задължителната военна повинност. Расовата дискриминация е забранена при военната подготовка, в Корея частите, в които има войници само от една раса, се разформироват.
Когато президентът освобождава генерал Дъглас Макартър от длъжността командващ, Маршал подкрепя Труман по време на изслушванията в Конгреса. В края на службата си като военен министър Маршал е 
подложен на нападки от страна на Джоузеф Маккарти за „меко отношение към комунизма“
Маршал не намира за нужно да отговори.
През септември 1951 г., когато е на седемдесет години, Маршал напуска поста министър на отбраната.
Запазвайки характерната си сдържаност и достойнство, след своята оставка Маршал живее в Лийзбург щата Вирджиния. Две години по-късно, през 1953 г., е удостоен с Нобелова награда за мир за плана „Маршъл“, като става първият професионален военен сред лауреатите.
Умира на 16 октомври 1959 година във Вашингтон на 78-годишна възраст. Погребан е в Национално гробище Арлингтън. След себе си оставя две деца, които е осиновил при женитбата си с вдовицата Катрин Тапър Браун през 1930 година. Всъщност осиновените деца са три, но Алън, любимецът на Маршал, е убит от немски снайперист в Италия през 1944 година. Маршал има и предишен брак - през 1902 г. се жени за Елизабет Картър от Лексингтън, щата Вирджиния. Сърдечна болест не й позволява да има деца, а през 1927 г. тя умира след съдбоносна операция.
По материали от интернет