Здравейте! Попаднах на статия от вас в интернет за дете, дето се събужда през нощта. Моето също е така - събужда се през нощта и пищи, а всяка сутрин плаче за баща си. Когато дойде време да го приспивам вечерта, не знам какво да правя. На година и 5 месеца е.
Просто искам съвет какво да правя с детето си. Не помня откога не съм спала цяла нощ, а само по два три-часа на нощта. Ще съм благодарна, ако нещо ме посъветвате, детето престане да пищи и мога да започна да спя! Галина, 23 г.

Здравей, Галина! Това, на което си попаднала, вероятно е публикация от тази рубрика „Консултант“ във вестник „Утро“ от лятото преди две години. За проблемни моменти в детското развитие до третата година, за възможните причини и някои препоръки за справяне можеш да прочетеш в няколко посветени на тях консултации от сайта на вестника.
„Просто искам съвет какво да правя с детето си“ - много често на родителите им се иска някаква
рецепта за конкретна трудност, която ги обърква или изморява
или за да преодолеят страха си, че на детето му се случва нещо, което е симптом на болест или пък би довело до болест, ако не се преодолее. Иска им се супер мярка просто да отмени този проблем. Нека да вмъкнем, че такъв стремеж се появява не само по отношение на децата, но и на себе си или на други възрастни близки, което става повод да потърсят медицинска или пък психологическа помощ.
Препоръчвам на родителите на малки деца да прочетат материали за различни проблеми, без да си казват „О, това не ни касае“. Детският организъм и детската психика са различни от тези на възрастните и на по-интензивните етапи на развитието са нормални повече или по-малко изразени промени в поведението или в състоянието на детето, които може да имат обща причина, но различно проявление при отделните деца.
За доброто разрешаване на проблема
пречка може да се окаже родителското нетърпение
желанието за нещо като хапче или за ритуален жест, който с един замах ще направи детето на една изморена и неспокойна майка да изглежда спокойно, здраво и усмихнато.
В повечето случаи при оплаквания като твоето, Галина, детето може да е спокойно и усмихнато през деня. Проблемът може да е в психологическата връзка между него и майката, която е от чувствително значение и за него, и за нея и е с голямо жизненоопределящо значение - полага
основите на начина, по който детето ще се свързва
в бъдеще с други хора - дали с повече удовлетворение или с повече несполуки.
И така, Галина, споделяш, че проблем, описан по-рано от друга майка, е ежедневие и у вас - детето се събужда през нощта и пищи. Защо това се случва при малките деца, а не при по-големите деца и при здравите възрастни? Ако изключим напрежение и болки от поникващи зъби или промени в общото здравословно състояние, остава да сравним различния умствен капацитет - какъв е той при голямо дете или възрастен, сравнен с този на дете, което доскоро е било бебе и е в етап на интензивно изпробване на действия с различни предмети, на усвояване на имена и на използването им като думи, на все още неусвоен опит да свърже две, три или повече думи във връзка по между им, което изразява
мисъл, а с това и свое обяснение с ефект на яснота
особено ако срещне майчиното удивление и чуе потвърждението „Да!“. Прекъсването на нощния сън е често при малките. Ако при събуждането пред тях е спокоен родител, чиито жестове и тон на гласа, послание му дават чувство за сигурност, детето би се отпуснало отново от полюляване или монотонно галене и тихичко повтаряне на успокоителни думи. В такъв случай, ако майката е недоспала - нормална участ на родителя от раждането („Не помня откога не съм спала цяла нощ, а само по два три-часа на нощта“), която постепенно се преодолява в повечето случаи до края на третата година - рефлексът често е „О, пак ли!“. Ако плачът на детето се повтаря като нощен проблем, за съжаление родителят може да започне да гледа на детето си като на свой проблем и това да стане
предпоставка за бъдещи катаклизми
като продукт на взаимно негативно влияние между него и най-близките му хора.
За разлика от консултацията, на която си попаднала, Галина, и споделеното там те е окуражило и ти да потърсиш подкрепа, в онова писмо майката описва множество детайли, с които ситуацията става по-достъпна за разбиране не само за мен, за да се ориентирам в някои особености на растежа и развитието на нейното дете. Много често самите хора, които търсят помощ, щом опишат по-пълноценно своите оплаквания, но и добрите възможности (в случая на малко дете), като че ли се придвижват
с една или няколко стъпки напред и нагоре
за надмогване на проблема, който ги мъчи, или в своята родителска компетентност. Разказвайки, търсейки пълноценни обяснения и думи, за да опишат ситуацията, те осветляват това, което допреди малко им е изглеждало мъгливо, тъмно, объркващо и плашещо.
Мисълта как да го разкажат по-ясно, води до това и те да го видят по-ясно. Същото се случва и в кабинета, в консултациите на живо, за което биват улеснени от психолога. Споделеното по този начин подпомага да намалее страхът и да се видят възможности за справяне,
да се открие логика в проблематичното
- като стремеж за удовлетворяване на детска потребност, като израз на напрежение от естествения физически растеж и психично развитие на детето или друго.
Казваш, че и твоето дете също като онова се събужда през нощта и пищи. И така, Галина, би ли могла да опишеш по-подробно няколко поредни семейни денонощия, свързани с детето, твоите контакти с него, начина, по който се чувстваш при всеки от тях? Освен ползите от това, описани по-горе, вероятно ще можеш да се освободиш от
погрешно свързаните съответствия
с онзи случай - че на година и 5 месеца детето може непреодолимо да пищи и родителите стават безпомощни.
Погледни отново публикацията, заради която ми писа. Там писмото ориентира в по-голяма степен в семейната ситуация, разбираме не само възрастта, но и пола на детето, негови физически особености и опита му до този момент. В твоето писмо не казваш дори дали детето е момче или момиче. В родителските консултации в кабинета заедно с майката или с двамата родители поставяме етапа на развитие на детето и проблема, като описание на оплаквания или родителски страхове, в
рамката на цялото развитие досега
- протичането на бременността и раждането, дали е боледувало тежко от нещо през първата година, дали е проходило в обичайното време, дали говори, как изглеждат отношенията му с бащата, той взема ли детето в ръце, когато плаче...
„Всяка сутрин плаче за баща си.“ Така казано от теб, разбираме, че детето иска да се разсънва в компанията на баща си. А може би това не може да му се осигури всяка сутрин, ако съпругът трябва да излиза рано за работа или също би искал някой път да си поспи, но не ти се удава да го отмениш при събуждането, защото все настава врява. Как се чувстваш в такива моменти, Галина?
Когато човек е изтощен от безсъние заради детето
може да стане раздразнителен и да изгуби възможност да се ориентира в чувствата си. Дали те завладява чувство за вина, за провал, че не се справяш? Дали между теб и съпруга ти се оформя конкуренция в успехите за влияние върху детето, появяват ли се иронични подхвърляния или натяквания, които още повече изтощават?
Какво ти е хрумвало да направиш? Вместо да се отегчаваш или отчайваш от това, че детето не иска теб, а капризничи за компанията на баща си, дали не е по-добре да ги понаблюдаваш - как той говори на детето, гушкат ли се, дали имат някакъв макар и простичък, но постоянен ритуал, който дава на детето
чувство за сигурност и приятното очакване
Малките деца обичат повтарящите се неща, в които са се уверили за своята безопасност. Те им стават приятни. Радват ги. Обърни внимание как детето ти се въодушевява от многократно повтаряне на едно и също действие. В това се изявява и механизмът на развитието чрез натрупващ се опит. На родителите може да им омръзва, но на детето не, докато не измени повторението с нов елемент, но когато е готово да го направи - с предмет, с подобно на игра действие или с ново движение. В това може да търси компания или да си играе самостоятелно.
Общуването с търпелив родител
е другото вълшебно за детската психика условие.
„Когато дойде време да го приспивам вечерта, не знам какво да правя.“ Може би ти се иска да признаеш, Галина, че от следобед нататък очакването за неприятности те завладява и се усилва до заспиването на детето и те държи нащрек през нощта. На майките може да им се доплаква. Ако ти се е случвало това и ако, докато четеш тези редове, отново ти се доплаче, поплачи си, Галина. Не е нужно във всеки момент да се показваме силни пред другите или пред себе си. Няма нищо осъдително в това да се пооплачеш и пред себе си, и пред хора, на които имаш силно доверие, или ако имаш задръжки да го изразиш вкъщи, би могло не само пред психолог, но и пред друг близък извън тесния кръг на семейството
да споделиш и да снемеш напрежението
- с баба, леля, приятелка с опит от гледане на деца. Но за да е от полза в такива моменти, реакцията на близкия не би била подкрепяща в стила „Я се стегни, Галино, какво си се вкиснала!“, а по-скоро ако може да ти даде сили, като те прегърне с топли ръце или с думи, които прегръщат.
„Ще съм благодарна, ако нещо ме посъветвате и детето престане да пищи и мога да започна да спя!“. Пак да попитам - какво ти е хрумвало, Галина? Примерно дали съпругът ти може да се включи така добре, както при събуждането на детето, и в приспиването, и в будуването, ако то заплаче през нощта? Дали бабите на твоето дете са живи и здрави и дали биха искали да прекарат няколко нощи у вас в една стая с детето на легло до креватчето му? Така твоята майка или майката на съпруга ти биха могли да те отменят, за да си отспиш,
да си върнеш силите и да се подготвиш за нови „нощни смени“
които, както вероятно много пъти вече си чувала, Галина, ще стават все по-редки с израстването на детето.
Ако подкрепленията тук не ти помогнат, ако има и други неща, които те притесняват и плашат, по-добре потърси начин за директна консултация с педиатъра на детето и с психолог с опит в областта на детското развитие, защото твоите сили, спокойствие и увереност са в пряка връзка с тези на детето. Ако не можеш ясно да формулираш проблема, специалистът ще те улесни в беседата, ще се проясни картината пред теб и това ще ти помогне смело да направиш личен избор между различни варианти, които биха могли да помогнат и които си в състояние да използваш.