Никога както сега, имаме ли нужда от поглед, пълен с хуманност, необходимо е да започнем отново да вървим към Бог и ближния: но не разделени, и не упоени пред вика на забравените и на наранената планета. Нуждаем се да бъдем обединени, за да се справим с пандемиите, които се разпростират: тази на вирус, но също на глада, на войните, на презрението към живота, на безразличието. Само ако вървим заедно, ще стигнем далеч.

Това заявява папа Франциск във видеопослание по повод Педтесятница, цитиран от Радио Ватикана. Той призовава да се "инвестира върху здравето, труда, премахването на неравенствата и бедността."

Колко бих искал, като християни, да бъдем повече заедно свидетели на милосърдието за човечеството, сериозно изпитано от пандемията, подчертава главата на Римокатолическата църква.

Има един начин на действие, който се променя, връхлетян от революцията на един епохален вирус, но има непосредствени проблеми с човешкото достойнство, които трябва да бъдат решени, страховете, които да бъдат разбрани, нужди, които да бъдат облекчени. Но съществува и един християнски начин да се прави всичко това, знаейки, че всяко добро дело е винаги подсказано от Светия Дух, казва Франциск.

В онзи ден на Петдесятница – продължава папата – „народите, които говореха различни езици, се срещнаха“, обратното на всички тези „правилни и необходими мерки за дистанциране, които от месеци се спазват във всички континенти. Има нужда – посочва Франциск – да се повдигнат многобройните съкрушени сърца и Светият Дух е най-върховния Утешител, който ни дава сигурността, че не сме сами, а че сме подкрепени от Бог и следователно способни да правим същото“.

Пътят е този на „златното правило, да правим на другите онова, което искаме за себе си“: „Искаме ли да бъде изслушвани? Нека изслушваме. Нуждаем ли се от насърчение? Нека насърчаваме. Искаме ли някой да се грижи за нас? Нека се грижим за онзи, който си няма никого. Нужна ли ни е надежда за утрешния ден? Нека дарим надежда днес“, настоява папата, който признава, че в настоящия свят има „трагичен глад за надежда“.

Затова Франциск приканва християните да „станат още повече и все по-заедно свидетели на милосърдието за сериозно измъченото човечество. Нека поискаме от Духа дара на единството, защото можем да разпространяваме братството, само ако живеем сред нас като братя. Не можем да искаме от човечеството да бъде единно, ако ние вървим по различни пътища. Затова, нека се молим едни за други, да се чувстваме отговорни едни за други“.