Анет Зелос - холивудска красавица и звезда в немите филми на Чарли Чаплин, късно една вечер през 1914 г. влязла в Reuben’s Restaurant and Delicatesen в Ню Йорк и казала на собственика Арнолд Рубен: “Направи ми сандвич, но сложи много неща в него. Толкова съм гладна, че мога да изям цял хляб”. Рубен отрязал две филии ръжен хляб, подредил върху едната парче печена вирджинска шунка, парче печено пуешко месо, нарязано тънко швейцарско сирене, полял всичко с руски дресинг и го похлупил с втората филия. Сервирал го на актрисата, а тя възкликнала след първите хапки: “Боже, Рубен, това е най-добрият сандвич, който съм яла. Трябва да го наречеш Анет Зелос специал”. А той отговорил: “По дяволите, ще го направя. Ще го нарека Рубен специал”.
Така Патриша Р. Тейлър преразказва спомените на своя баща Арнолд Рубен, немски имигрант от еврейски произход и собственик на Reuben’s Restaurant and Delicatessen, открит през 1908 г. в Ню Йорк. Разказът й е публикуван в Craig Claibornes – The New York Times Food Encyclopedia. Според Ендрю Смит, кулинарен историк и автор на 24 книги, сред които New York City: A Food Biography, именно Арнолд Рубен е изобретил прочутия сандвич Рубен, за който се води война, за щастие - словесна, между няколко претенденти. 
Не така обаче мисли Елизабет Вайл, внучка на Бернар Шимел. Тя разказва: “Дядо ми Бернар Шимел е измислил сандвича Рубен. Моят прадядо Чарлз Шимел направил верига хотели по жп линията от Чикаго на югозапад. Той възпитавал четиримата си сина в гостоприемство, а дядо ми изпратил в Ecole Hoteliere в Лозана, Швейцария, където да се научи да готви. През 20-те години приятелите на моя прадядо в Омаха, Небраска, започнали да се събират, за да играят покер в хотел “Блекстоун”. Неизбежно огладнявали и викали дядо ми, който работел в кухнята на хотела, да им приготви някакви закуски. За един от играчите - Рубен Кулакофски, дядо ми създал сандвич от говеждо месо, швейцарско сирене, кисело зеле и руски дресинг, всичко това между две ръжени филии и запечен на тиган. Рубен бил възхитен, а сандвичът бил вписан във всички менюта на хотела. През 1956 г. Фърн Снайдер, готвачка от хотела, се яви на националния конкурс за сандвичи със сандвича Рубен и го спечели”.
Смит обаче държи на мнението си, че сандвичът Рубен е нюйоркско изобретение и започва епистоларна война между него и Елизабет Вайл. Смит, който се определя като “педантичен кулинарен историк”, за да промени мнението си, иска от Вайл доказателство във вид на меню с вписан сандвич Рубен отпреди 1941 г. Започва трескаво издирване, в което е включена лелята на Вайл в Омаха, в мазето на хотел “Радисън” в Линкълн, Небраска, единственият останал хотел на фамилията след продажбата на останалите. Напразно. Пробивът е направен, когато се включва Държавното историческо дружество в Небраска, което открива меню от 1937 г от кафенето на хотел Cornhusker в Линкълн, Небраска, със сандвич Рубен за 35 цента и за 50 цента “с пилешко месо”. Историческото дружество на окръг Дъглас пък намира меню от 1934 г. от основния ресторант на “Блекстоун”, в което се предлага Рубен за 40 цента.
И Смит се предава. Той пише: “Много, много благодаря! Това са най-ранните препратки към конкретен сандвич Рубен и наистина подкрепят твърдението ви, че дядо ви е изобретил сандвича”.
С това обаче войната не приключва, защото в нея се включва семейство Кулакофски, което отдавна твърди, Рубен Кулакофски, наричан и Рубен Кей, е поръчал на Бернар Шимел да му направи сандвич с говеждо месо и кисело зеле. Шимел разбъркал изцедено кисело зеле с дресинг “1000 острова”, добавил нарязано швейцарско сирене и притиснал всичко между две ръжени филии. Противниците на тази версия имат железен довод - в некролога на Рубен Кулакофски, публикуван в Omaha World-Herald, не се казва нищо за сандвича Рубен. Кулакофски, който е бил търговец на едро на хранителни стоки и собственик на Централния пазар в Омаха, умира на 6 март 1960 г. на 86-годишна възраст. Има и още нещо - той е бил практикуващ евреин и много активен в синагогата на общността. Затова историците, отхвърлящи версията за неговото участие в изобретяването на сандвича Рубен, задават въпроси: Този човек би ли импровизирал, смесвайки месо и млечен продукт, което е против всички правила на кашерната храна? Дори и той да не изяде сандвича, а да го приготви за своите приятели около масата за покер, би ли го приготвил толкова старателно? В крайна сметка, казват те, той не беше готвач, а бакалин!
Приблизително същото възражение има и за ролята на Арнолд Рубен, макар че за него няма доказателства да е бил толкова правоверен евреин, нищо че ресторантът му предлагал някои еврейски ястия. Има и едно трагикомично включване на Арнолд Рубен-младши в историята. Той работел в Reuben’s Restaurant заедно с баща си до 3-4 ч сутринта. Ресторантът, който бил отворен денонощно, имал много посетители и Рубен-младши нямал време да седне да похапне. Все молел готвача да му направи хамбургер. Един ден, някъде през 1927-1928 г.,  готвачът Алфред Шуинг му казал, че му е писнало да го гледа как всеки ден яде хамбургер. Затова взел малко от прясно опеченото говеждо месо, сложил го върху намазани с масло ръжени филии и добавил швейцарско сирене, за да стане по-вкусно. Имало и огромен съд с кисело зеле, с което Шуинг довършил творението си. Изглежда Рубен-младши се е опитал да подкрепи версията за изобретяването на сандвича Рубен от баща му Рубен-старши. Но тази версия издиша дори и заради старите менюта на ресторанта, в които има сандвич Рубен с говеждо, швейцарско сирене и кисело зеле, но има и Рубен специал с шунка и пуешко месо. Което още веднъж опровергава и “педантичния кулинарен историк” Ендрю Смит. Впрочем и самият Рубен-старши никога не е претендирал за авторство на сандвича Рубен, а в интервютата, давани през 1936-1938 г., говори само за Ана Зелос и Рубен спациал.
И накрая, през 50-те години, Джордж Леонард Хертер забърква нова каша с книгата си Bull Cook and Authentic Historical Recipes and Practices, в която твърди, че сандвичът е измислен от Уилям Хамерли, готвач в Ню Йорк, който го кръстил на Арнолд Рубен, защото се възхищавал на благотворителната му дейност. Но съчиненията на Хертер все пак били известни като смесица от истини и легенди, така че това му писание не се е отразило кой знае колко на истинската история на сандвича Рубен. И според повечето кулинарни историци той си остава гордостта на Небраска и фаворитът на Омаха.

Сандвич Рубен на Бернар Шимел

Необходими продукти
3 с.л.. кисело зеле, добре отцедено
3 с.л. дресинг “1000 острова”
2 филии тъмен ръжен хляб
безсолно масло
4 тънки филийки швейцарско сирене Ементалер
4 филийки печено говеждо месо
Начин на приготвяне:
В малка купа се смесват киселото зеле с дресинга и се оставят настрана.
Всяка филия хляб щедро се намазва с омекналото масло. Върху две филийки се подреждат на слоеве сирене, говеждо месо, кисело зеле и след това останалото сирене. Отгоре покриват с останалите две филии, намазани с масло.
 В загрят тиган или грил тиган се разтопява малко масло и се слагат готовите сандвичи, като от време на време се притискат леко с шпатула. След като хлябът покафенее, сандвичите се обръщат и се оставят да покафенеят равномерно и от другата страна и сиренето да се разтопи. Отнема около 5 мин на страна.
Прехвърлят се в чиния, разрязват се наполовина и се сервират веднага. Обикновено се гарнират с туршия.