Ние може да освободим всички мерки много бързо – до юни, но тези за закрити помещения, носенето на маски и дезинфекцията ще останат за много дълго време. Това заяви главният здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.

Контролът на Българската агенция за безопасност на храните (БАХБ) върху кланиците никога не е спирал. Нямаме никакво притеснени, заяви доц. Кунчев на друг въпрос на БГНЕС относно контролът върху предприятията за месо, след като в Западна Европа имаше няколко случаи на огнища, тръгнали именно от кланици. Доц. Кунчев каза, че съобщенията се следят много внимателно и от щаба и от БАБХ. Той посочи, че ще се предприемат действия, ако наистина се затвърди твърдението на лесно предаване на вируса от животни, но досега такова нещо няма.

Доц. Кунчев съобщи, че предстои и реорганизация на работата на Щаба с оглед облекчаване на мерките. Сериозно обсъждаме разрешаването на игра на откритите детски пощадки, както и отварянето на частните образователни центрове, каза още доц. Кунчев и добави, че е много вероятно началото на юни да има такава промяна.

Носенето на предпазни маски обаче няма да отпадне скоро, отбеляза Кунчев.

В момента се обсъжда друг тип стратегия с премиера – не толкова строг граничен контрол – най-вероятно ще предложим премахване на 14-дневната карантина на пристигащи в страната от чужбина, а ще съсредоточим възможностите за откриване на нови клъстери – РЗИ няма да е по границите, а там, където им е мястото – там, където може да има клъстери – огнища, обяви доц. Кунчев.

В момента няма особено активни огнища, всички са овладяни – нямаме активно огнище, освен в Шумен, където строители на Балкански поток са дали положителни проби. От 120 изследвани установихме общо 6 заразени, като те са карантинирани в караваните си.

На въпрос дали Националният кръвен център набира донори на кръвна плазма с антитела и дали има доброволци, както беше обявено преди месец, главният държавен здравен инспектор съобщи, че има доброволци, но в момента Министерството на здравеопазването оборудва лабораторията за целта. „Ползването на плазма не касае само коронавируса, така че лабораторията ще влезе в употреба дори и след епидемията“, допълни доц. Кунчев.

На въпрос за болницата в Пазарджик, чието интензивно отделение не работи, а болните са релокирани в Пловдив, доц. Кунчев обясни, че до десет дни болницата ще се върне към нормалната си работа.

Проучвания за хидроксихлорокина не са правени в България – това изисква огромен брой пациенти – такива проучвания се правят от СЗО, а те са временно прекратени към момента. Всяка болница, която е лекувала пациенти, извършва наблюдението на своите пациенти след излекуването им и това дали в оздравителния период са имали усложнения.

Има редица данни, че болните, прекарали тежки среднотежки форми на инфекцията, имат фиброзни участъци в белите си дробове, но още е много рано да се дават прогнози какви са трайните и бъдещите последици.

7 души са лекувани с кръвна плазма във ВМА, и това е малък брой, от който не могат да се направят значителни изводи. Наблюденията са, че хората се повлияват добре от кръвната плазма – неслучайно именити университети правят подготовката си за втора вълна с центрове за кръвна плазма.

След епидемията ще стане ясно колко екстубирани хора са оздравели, но те не са много.

Морската вода не е добра среда за развитие на вируса и оттам не може да се заразите, но при контакт с други хора е напълно възможно, допълни доц. Кунчев.