Здравейте! Синът ми е на 15 години. Мога да кажа, че на тази възраст не ни създава особени проблеми и е почти отличник, но ме притесняват склонностите му относно хигиената. Не си мие редовно ръцете. Обича да се къпе и ако е изпотен, преди излизане непременно пак се изкъпва и изобщо за пред хора много се гласи - оправя си косата, парфюмира се, но вкъщи е небрежен. Всеки път след тоалетна, преди сядане на масата за хранене или след като е пипал пари, се налага да му напомням да си измие ръцете и все е отегчен. Дори и да го направи без напомняне, го прави формално и повърхностно.
Мислех си, че покрай предупрежденията за коронавируса ще се замисли, ще се респектира пред заразата. Дали забравя, дали ми се прави на голям или напук да ме дразни? Обикновено реагира с „Хайде, стига пък ти!“ или ми се смее насреща. Дали пък имитира баща си, защото и баща му, като му напомням някой път пред него, ми е казвал да не се втелявам. Мисля, че сме го възпитавали да бъде отговорен, да се грижи и за себе си, и за другите. Сега е още по-важно миенето на ръцете.
Като малък, като започна да ходи на детска градина, беше цял ритуал вкъщи да се мие, както го учеха учителките и лелките в детската градина. Едва го изтрайвахме, като се качеше на мивката в банята. Сега пък е в другата крайност. Не мисля, че съм педант. В този период наистина се притеснявам. Ако аз нещо прекалявам, ще се съобразя с препоръките ви, но мисля, че един ден по-малко ще дразни жена си и ще бъде пример за децата си, ако е по-съзнателен. Ели, 37 г.

Здравей, Ели! Като загрижена майка за здравето, за житейските ценности и умения на детето си споделяш проблем, който може би притеснява и други родители, особено майките. А може би и бащите, но майките са повече склонни да повтарят изискванията, което ще обсъдим по-нататък в тази консултация.
Началото на писмото ти загатва, че имаш представа за може би характерни проблеми за възрастта, в която е момчето: „Синът ми е на 15 години. Мога да кажа, че на тази възраст не ни създава особени проблеми и е почти отличник...“. На тази специална възраст
между пубертета и юношеството
сме обръщали внимание и друг път в консултациите във вестник „Утро“ според множество трудности в семействата, за които тя е предизвикателство. Някои са били споделяни от юноши, други от родители - за предизвикателството да са родители на дете в тази
възраст на преход
Тя се откроява като период на криза на самосъзнанието. С преодоляването й юношите постепенно придобиват чувство за индивидуалност.
Като ежедневие в този процес родителите забелязват у децата си трудности във възпитанието, конфликтност, емоционална неустойчивост. Силен е стремежът за самостоятелност и независимост от родителите. 
Казваш: „Всеки път след тоалетна, преди сядане на масата за хранене или след като е пипал пари, се налага все да напомням да си измие ръцете и все е отегчен“. Дали твоето напомняне и неговото отегчение не са се превърнали във взаимен навик в общуването ви?
В този период,
възприемащи се като порастващи
ги дразни покровителственото отношение на възрастните като към деца. Напътствията и съветите, от които ни си струва, че все още имат нужда, понякога са добри по съдържание, но тонът, с който ги изричаме, може да противоречи на нагласата им, да ги кара да се чувстват подценени.
Забелязва се, че по-често децата в тази възраст не приемат налагането на задачи и разпореждането. Могат да реагират, ако не с отказ, то с демонстрация на незаинтересованост. „Дори и да го направи без напомняне, го прави толкова формално и повърхностно. Мислех си, че покрай предупрежденията за коронавируса ще се замисли, ще се респектира пред заразата“. В днешно време децата са доста информирани. Възрастта, в която е синът ти, се отличава и с
повишен стремеж на откриване на логика
в обективния свят и са чувствителни към противоречията не само в него, но и към несъответно отношение към обекти и явления, които опознават. А дали не е такова и твоето, Ели, към всекидневно разширяващия му се мироглед, на чийто фон мама преповтаря едни и същи забележки. „Дали забравя, дали ми се прави на голям или напук да ме дразни?“. Като че ли търсиш умисъл срещу себе си или пък демонстрация пред теб, че е голям. Какво би предпочела повече, Ели - да се прави на голям или да се прави на малък? Това човек да се „докарва“ пред другите, да имитира нещо, което считаме, че не е, би могло да бъде начин той да репетира и
да става това, което би искал да бъде
Още от малки в игрите си децата имитират големите и усвояват модела „възрастен“ в себе си. В моменти на плач или упорство чуват „Хайде-хайде, ти си голям!“. По-късно чуват или разпознават от поглед или жест „Не ми се прави на голям!“. На тази майчина обърканост, в чиято логика (подчинена на потребността й да е винаги загрижена) му е трудно да се ориентират, и твоят син „Обикновено реагира с „Хайде, стига пък ти!“ или ми се смее насреща“.
Той и неговите връстници имат склонност да сравняват себе си с
други личности, чието мнение за тях е от значение
с приоритет спрямо това на майка им. Това са част от връстниците, които той харесва и би искал и те да го харесват - „Обича да сe къпе и ако е изпотен, преди излизане непременно пак се изкъпва и изобщо за пред хора много се гласи - оправя си косата, парфюмира се, но вкъщи е небрежен“. А това, че синът ти се гласи пред другите, вероятно показва навън добрите си навици, Ели, които посредством домашното възпитание е пропивал и за което ти имаш голям принос.
В периода са възможни и негативни проявления на волята, изразени в 
упорство, съпротиви, противодействие
Питаш дали момчето ти имитира баща си, „защото и баща му, като му напомням някой път пред него, ми е казвал да не се втелявам“. Възможно е, незабележимо за вас да присвоява реакции и отношение. Това е причина не да се мисли само как да накараме детето да промени поведението си, а дали не може хората около него да променят взаимно отношението си един към друг. Ако отегчението придава основен характер на
отношението на единия родител спрямо другия
това постепенно формира подценяване към него и у детето. Дали не би могла да поговориш за това със съпруга си и да стигнете до общо разбиране, че не е проблем да имате различна гледна точка по дадени въпроси, но е важно как реагирате един към друг и как го правите пред детето.
Вярвам, Ели, на това, което казваш - „Мисля, че сме го възпитавали да бъде отговорен, да се грижи и за себе си, и за другите. Сега е още по-важно миенето на ръцете“. Това има може би проявление и сега, но навън, или е възможно синът ти да иска да го покаже и вкъщи, но по начина, по който би си представил, че ще удовлетвори желанието ти за изпълнение на твоите съвети, и представяйки си начина, по който ти ще го похвалиш като малко дете, може би не би искал да капитулира.
А сега да обърнем внимание на един специален момент от живота на човек, когато също е в период на преход - в края на ранната възраст и в началото на предучилищната,
когато интензивно се усвояват хигиенни навици
„Като малък, като започна да ходи на детска градина, беше цял ритуал вкъщи да се мие както го учеха учителките и лелките в детската градина“. Дали ти, Ели, и четящите тази консултация други родители сте виждали как в детската градина учителите и помощник-възпитателите учат децата да си мият ръцете. Това наистина се превръща в ритуал, който поглъща вниманието на детето. За да изпълни всички необходими за чистотата действия, учителите допълват тренировката на мивките с подходящи стихчета с песнички. Да си спомним: „Едната мие другата...“.
Действията на измиването на ръцете
които децата усвояват в детската градина като вид, брой изпълнение и последователност, са същите, които виждахме в началото на извънредното положение като препоръчителни във видео уроци, посветени на предпазните мерки срещу Ковид-19. „Едва го изтрайвахме, като се качеше на мивката в банята“. Това признание, Ели, е много важно. Вероятно други майки и татковци ще си спомнят как нетърпеливо са казвали: „Хайде-хайде, давай по-бързо! Ние те чакаме, а ти се отплесваш с това миене!“. Така
един добър навик постепенно се формализира
с бързо изплакване на ръцете, а оттам и с пропускане, когато в пубертета вниманието на децата става ангажирано с множество важни за тях неща.
И така синът ти, Ели, е на 15 години - гранично време, в което от пубертета прекрачва в ранното юношество. Закономерно по рода си идва и вътрешната у юношите, и външната необходимост от промяна в положението им в семейството.
Добре би било да участват повече в труда
- чистене, ремонти, подреждане заедно с родител на мазата, грижа заедно с татко за колата (и миенето, естествено, се включва в целия технологичен процес на изпълнение на дадена работа - символизира приключването й) и в обсъждането на жизнено важни проблеми, какъвто днес се оказа за всички ни предпазването от вируси. Налага се родителите да ги приемат като пораснали и да склонят в по-голяма степен да се съобразяват с тях. Преките форми на контрол и наставления би било добре да се заменят с по-дискретни, за да провокират не естествената за възрастта съпротива, а 
съзнателно съдействие
Оттук нататък е важно юношите да разширяват своята самостоятелност да се самоутвърждават в семейството, в училището, сред връстниците, за да могат да станат отговорни и съзнателни възрастни.
„Не мисля, че съм педант, но в този период наистина се притеснявам. Ако аз нещо прекалявам, ще се съобразя с препоръките ви, но мисля, че един ден по-малко ще дразни жена си и ще бъде пример за децата си, ако е по-съзнателен“. Да помислим, Ели
как би било по-добре да общуваме с юношите
за да може да ни чуват и по теми, които ни се струват важни.
По-нататък предстои у сина ти да се засилят процесите на предварително преценяване на обстоятелствата, които повишават успеха на усилията - в които проявява воля, както и контролът, самоконтролът, способността навреме да извършва корекции в замисленото и предприетото,
за да го удовлетворява резултатът
Така действително протича съзряването за разлика от това, което им се струва на много родители - че децата добре разбират като възрастните всичко, само че правят напук, за да дразнят родителите си.
Не. Те имат нужда порастването им да бъде признато от техните родители и учители. Когато биват зачетени техните умения и опит, което подобрява и самочувствието им на можещи и знаещи, те с охота показват естествената си нужда да съдействат на възрастните - както на родителите си, така и на други авторитети.