Диетологът от "Медика" д-р Красимир Гайтанджиев: Хранителен режим с намалямане на килокалориите с 600 дневно предполага отслабване с 0.5 кг седмично
На 19-ти май се отбелязва Европейския ден за борба със затлъстяването. По данни на Европейска Асоциация за изучаване на затлъстяването (EASO) 23,7% от възрастното население в България е със затлъстяване, а 34,5% - с наднормено тегло. Заболяването не се заключава само в дискомфорта, който причинява на засегнатите, но може да бъде и причина за появата на редица рискови фактори и хронични заболявания като хипертония, дислипидемия и захарен диабет тип 2 и други. В тази връзка д-р Красимир Гайтанджиев – специалист по гастроентерология и диететика в УМБАЛ „Медика-Русе“ споделя причините за поява на затлъстяването, методите за регулиране на теглото, устойчивото му запазване и дава съвети за поддържане на здравословно тегло. Интервюто е предоставено от здравното заведение, заглавието е на редакцията.
- Д-р Гайтанджиев, кои са основните причини за затлъстяването?
- Затлъстяването е хронична болест, причинена от комплексно взаимодействие между редица фактори, водещи до дисбаланс между приема и разхода на енергия.
Сред основните причини за заболяването, освен генетичните и метаболитните фактори са нездравословните хранителни навици като емоционално или “безсмислено” хранене в отговор на стрес или при гледане на телевизия. Културалните и образователни фактори − познания за вида на храните и начина на приготвянето им, както и достъпът и покупателните възможности за здравословен хранителен избор, също оказват влияние. Немалко значение при затлъстяването има и хроничният стрес.
- Как се лекува затлъстяването, каква е целта на всеки лекар, при лечение на пациенти с това заболяване?
- Целите на лечението трябва да бъдат индивидуално определени чрез съчетание на антропологичния и клиничния компоненти в диагнозата. В зависимост от особеностите на конкретното лице препоръките са насочени към редукция на тегло с 5-15% за период от 6 месеца, за която е доказано, че се придружава от здравни ползи. По-голяма редукция на тегло ( ≥ 20%) е показана при индекс на телесната маса (ИТМ) ≥ 35 kg/m2 . Чрез намаляване на теглото се редуцира здравният риск, свързан със затлъстяването, което изисква лечение и на придружаващите заболявания.
Пациентите трябва да бъдат добре информирани, че тъй като затлъстяването е хронична болест, то неговото лечение е продължително. Най-важно е поддържане на постигнатото намаление на теглото и предпазване от повторното му увеличаване. Това се постига чрез формиране на здравословен хранителен и двигателен стереотип.
- Кои специалисти имат отношение към лечението и профилактиката на затлъстяването?
- Постигането на целите изисква екипен и мултидисциплинарен подход с участието на общопрактикуващи лекари, ендокринолози, диетолози, кинезитерапевти, психотерапевти, кардиолози, гастроентеролози, хирурзи (специалисти по метаболитна хирургия) и други. Резултатите са по-добри при клинични проучвания, провеждани в специализирани клиники и санаториуми под контрола на опитни лекари, в сравнение с проучванията чрез програми, провеждани от неспециалисти. Индивидуалното и групово обучение на пациентите, касаещо формиране на здравословни хранителни и двигателни стереотипи, е важно за успеха. Установено е, че честите контакти и продължителността на разговорите между пациентите и медицинските специалисти при консултациите положително корелират с успеха от лечението, защото съдействат за поддържане на мотивацията и постоянството от страна на пациентите (EASO, 2015).
- Какви са показателите за успешно поддържане на телесното тегло?
- Поддържането на вече редуцираното тегло е главното предизвикателство в програмите за контрол на теглото. Понастоящем съществуват различни дефиниции за поддържане на телесното тегло и няма общоприета такава, но съобразно една от най-често използваните то се дефинира като − наддаване на тегло по-малко от 3 kg за две години и поддържане на редукцията в обиколката на талията под 4,1 cm за същия период. Други дефиниции включват: загуба на тегло над 5% от началното или над 1% от ИТМ и поддържане на постигнатото над 1 г.; постигане на над 10% редукция от изходното тегло и поддържане на загубата над 1 г. и т.н.
- При някои пациенти резултатът е само временен. На какво се дължи това и какви са последствията?
- Голяма част от хората със затлъстяване ежегодно предприемат диети за намаление на теглото. При над 60% от тях отслабването се последва от бързо възстановяване на изходното тегло. Българско дружество по ендокринология има редица доказателства, че “цикличното отслабване” се свързва с по-висок риск от артериална хипертония, захарен диабет, холелитиаза, депресии и влошаване на кардио-метаболитните рискови фактори, отколкото самото наднормено тегло (EASO, 2015). В проучването DPP (Diabetes Prevention Program) e установено, че цикличната промяна на теглото с ±2,5kg в рамките на 2-годишно проследяване е сред първите 3 рискови фактори за развитие на диабет, наред с високото изходно телесно тегло. При хората с наднормено тегло без придружаващи усложнения по-голяма полза за здравето би имало предпазването от напълняване (чрез правилно хранене и подходяща двигателна активност), отколкото редуващи се периоди на отслабване и напълняване. Пациентите трябва да бъдат окуражавани за дългосрочна промяна в начина на живот и за избягване на циклично вариране на теглото, известно като йо-йо eфект.
- Може ли да дадете някои общи препоръки по отношение на хранителния режим и физическата активност?
- Хранителният режим, заедно с физическата активност са двата основни компонента от цялостната стратегия за редукция на тегло. Преди стартирането на препоръките за промяна в стила на живот, при всеки пациент следва да се оцени мотивацията му за това. Ограничението на калорийния внос следва да бъде строго индивидуално и съобразено с хранителните навици, физическата активност, придружаващите заболявания и предходните опити за редуциране на теглото. За всички обаче са за предпочитане храните с комплексни въглехидрати, пред рафинираните. За предпочитане са и храните с високо съдържание на фибри (баластни вещества), пред такива с ниско съдържание. Добре е да се прочитат етикетите на храните вместо търговската реклама. Обработените храни с незначителна хранителна стойност, но богати на калории (сладкиши, бисквити, кексове, бонбони, пайове, чипс и други) и напитки, съдържащи захар е добре да се ограничат. За да се осигури ефективност на съответния хранителен режим, калорийният разход трябва да надвишава калорийния внос.
Подходящ хранителен режим при хора със затлъстяване, според Българското Дружество по ендокринология може да се постигне чрез:
• Намаляване на висококалоричните храни и напитки;
• Намаляване размера на хранителните порции;
• Пропускане на закуските между храненията;
• Задължителна сутрешна закуска и избягване на нощните хранения;
•Намаляване случаите на неконтролирано хранене и епизодите на прехранване.
- През последните години се появиха много течения и философии за отслабване. Кой хранителен режим препоръчвате Вие, като специалист по диететика?
- Балансираният хипокалоричен режим води до клинично-значима загуба на тегло, независимо кои макро-нутриенти са ограничени. Липсват убедителни данни, че хранителни режими с ограничаване на определени хранителни групи (с ниско съдържание на мазнини, с ниско съдържание на въглехидрати или с високо съдържание на протеини) имат по-добър ефект, отколкото балансираното ограничение на калории.
Балансираният хипокалоричен режим може да се препоръча при всеки пациент и следва да се основава на неговите хранителни навици и традиции. Поради това, че този режим е строго индивидуализиран, той има най-голям шанс за постигане на успех. При него се препоръчва редукция на енергийния внос с 15-30%, при пациенти със стабилно тегло. Необходимите дневни калории при хипокалоричните режими са 25 kcal/kg за двата пола, но по-значителна редукция на теглото по този начин се постига само при мъжете. Всички режими за редуциране на теглото, базирани на индивидуалните нужди, постигат енергиен дефицит от около 600 kcal/дневно, което предполага загуба на тегло с 0,5 кг/седмично. Това означава, че за една физически неактивна жена с ИТМ 32 kg/m2 и внос от 2100 kcal/дн, е подходящ хранителен режим със съдържание на 1400-1600 kcal/дн.
Преди всичко, изложеното до сега е индивидуално и е свързано с желание за промяна, възможност за спазване на определени изисквания и склонност към здравословен начин на живот на всеки.