Около „Дунав“ винаги се завъртаха спорадични спасители - като Димитър Барбуков и „Приста ойл“. И двата „спонсора“ се наиграха на футбол в рамките на цял сезон и половина, като междувременно получиха каквото им трябва в морален и материален план.  После намериха бързо решение - Барбуков не стана депутат и се оттегли, а фирмата излезе с декларация, че не срещнала „разбиране от обществеността“. Междувременно колодрумът вече го нямаше, както сега няма мол, хотел и какви още бяха там намеренията, а спортната зала внезапно бе откупена от държавата срещу 20 милиона лева. 
Единственият чужденец, стъпил за кратко в дълбокия футболен „Дунав“, бе руснак. Мандатът му беше едноседмичен, но поне изгледа един мач. 
Това беше по време на кметуването на Божидар Йотов. Парите пак бяха кът, а преди домакински двубой на Градския стадион се появи Иван. Фамилия не помня, да го наречем Иван Иванич. Кой го беше довел, дявол знае.
Този чешит се срещна под тунела с играчите, водени от капитана Ивайло Кирилов и показа един автомобил, втора ръка.
„Ще го продам и ще ви дам заплати“, каза широко усмихнат товарищ Иван. Беше по къси гащи, по джапанки, гол до кръста и почерпен... по руски. 
Все пак Иван извървя някак пътя до някогашната журналистическа банка, настани се сред пишещите братя и метна тениската през рамо. Беше безмилостна жега, в разгара на лятото.
„Помня го този сладур, но не се сещам през коя година се разигра случката. За колкото и време да е бил спонсор, но човекът даде едни 20 000-30 000 евро“, коментира председателят на Областния футболен съвет Димитър Димитров-Кулеманс. 
После от „Дунав“ тръгнаха по петите на Иван, за да го правят президент и основен спомоществовател. Не се получи обаче нищо - след седмица-две руснакът изчезна от хоризонта. Така, както беше дошъл. 
Но пък продаде колата си, брои като мъж заплати на играчите и изгледа един мач на „Дунав“.