Доц.Силвия Крушкова е доктор по психология, специалист по клинична и съдебна психология в Центъра за психично здраве със стационар в Русе, а от няколко години е и преподавател в Русенски университет „Ангел Кънчев“. 
„Утро“ потърси доц.Крушкова с въпроси около отражението, което обявените извънредно положение и ограничителните мерки дават върху психиката на поставените в принудителна изолация хора.

- Доц.Крушкова, преди известно време от Центъра за психично здраве разпространиха публично телефонни номера на специалисти в областта на психичното здраве, между които и вашия, за да могат гражданите да имат достъп до помощ от експерти в условията на извънредно положение и ограничителни мерки. „Утро“ ги публикува всекидневно на първа страница. Свързаха ли се вече с вас хора? Колко души потърсиха помощта ви и какви притеснения ви споделиха?
- Преди да отговоря на въпроса ви по същество, искам да благодаря на всички хора, които се обадиха и ме потърсиха за консултация по телефона. А що се отнася до броя на обадилите се, не съм водила точна статистика, но
в рамките на ден съм провеждала от 7 до 10 телефонни консултации
Притесненията, които споделиха, са свързани с пандемичната обстановка, с чувството на тревожност и безпокойство от неизвестността.
- Засили ли се нуждата от психични консултации в последните седмици около пандемията? Какви са вашите наблюдения за отражението, което изолацията оставя у хората?
- В условията на криза, каквато имаме налице в момента, не само по света, но и в нашата страна, винаги се засилва нуждата от психологична подкрепа, каквато е и психологичната консултация, която предлагаме по телефона. По принцип едно от нещата, което ни прави личности нас, хората, е възможността да общуваме с други хора. Както казвам аз, Робинзон Крузо е оцелял на острова, не само защото е намерил храна и вода, а защото е срещнал своя Петкан, друго човешко същество, с което да общува. Така че, въпреки технологиите, социалната изолация лишава част от хората от близостта, което неминуемо се отразява върху цялостното ни функциониране като личности.
- Има ли социални групи, които са по-засегнати и могат да се нарекат рискови в условията на настоящото положение? Какво се случва при хората с психични заболявания? А с децата, които не осъзнават защо в света вече има нови правила, макар наглед да е същият?
- Обикновено в ситуации на кризи, и то на такава, каквато преживяваме в момента, разглеждаме възрастните хора като рискова група, което, от една страна, има своята логика. Голяма част от нашите майки, бащи, дядовци и баби са със соматични заболявания, предполага се, че са по-лабилни и по-лесно влизат в преживявания като безпокойство и тревожност. Но тук не отчитаме един много важен момент, че
тази „рискова група“ притежава и много опитност както житейска, така и личностна
така че не бива веднага да ги поставяме в графата рискови групи от моя гледна точка като професионалист. Според мен всеки един човек е застрашен както от инфекцията, която върлува в момента, така и от емоционални негативни преживявания, които може да изпита.
Хората с хронични психични заболявания са по-уязвими в настоящата ситуация. Информацията, която залива нашето общество, свързана с пандемията, може да засили негативните симптоми на самото хронично психично заболяване, затова Центърът за психично здраве работи на пълен работен режим и оказва нужната професионална помощ. Нашите пациенти са обгрижени по всички правила на клиничния професионализъм. Както управителят на Центъра д-р Матева, така и моите колеги сме на първа линия и не се страхуваме и притесняваме да си вършим работата в условията на пандемия.
Децата са една много деликатна група от нашето общество. От една страна, те все още не притежават ресурсите на възрастния човек за справяне с кризисни ситуации, а от друга - те са бъдещето на нашето общество. Затова там трябва да се насочат усилията на специалистите от нашия кръг и подкрепяйки родителите с различни антикризисни психологични стратегии ще успеем да повлияем и на децата. Тук е мястото да отбележа нещо много важно, което не се коментира в публичното пространство или поне аз не съм срещала професионален коментар - при настъпване на извънредното положение и стартирането на онлайн обучение, никой от колегите педагози, представители на Министерството на образованието не помисли, че освен знания
нашите деца трябва да се чувстват комфортно в чисто емоционален план
Затова се обръщам към всички педагози, учители, преподаватели: не забравяйте, мили учители, че нашите деца имат душа, психика и емоционални преживявания, те, освен да се затрупват с информация, трябва да бъдат подкрепени емоционално и стимулирани в пътя си към успеха.
- Интровертите например по-лесно ли приемат ограниченията, или напротив - на тях се отразява по-тежко, защото затварят из основи и без това затворения си свят?
- По принцип в клиничната психология и клинична практика не отдаваме голямо значение на темпераментовите особености, дали един човек е интроверт или екстроверт. Всеки човек носи множество личностови качества, опитности и модели, които му помагат или му пречат да се справи с ограниченията на извънредното положение, пандемията или други негативни ситуации. Така че не мога да кажа, че интровертът се справя по-успешно от екстроверта в настоящата ситуация.
- Известна сентенция гласи, че когато животът ни поднесе лимони е най-добре да си направим лимонада. Възможно ли е приложението на тази максима в днешната ситуация и може ли човек да извлече ползи от социалната изолация?
- Аз много харесвам тази сентенция, но бих добавила още към нея: да, ние можем да си направим лимонада, когато животът ни поднесе лимони, но от нас зависи да подсладим тази лимонада и да добавим други аромати. Така че, дали ще я изпием кисела и набързо, или ще се насладим на различния й вкус, зависи изцяло от нас и нашето въображение.
Категорично човек може да извлече ползи от настоящата изолация
и ако не го направи, ще загуби много. Тъй като аз и моите колеги работим извън домовете си и не сме по цял ден при близките си, апелирам хората, които си стоят вкъщи с децата и близките си, да им се радват всяка минута, да играят, да се забавляват, да поставят правила, да правят всички неща, за които преди не са имали време. Освен да тренират, да четат, да се развиват, хората в социална изолация не трябва да спират да мечтаят, защото едно от нещата, което ни отличава от другите живи същества на планетата, това е човешката ни способност да мечтаем. Да мечтаят за простички неща, но и за големи също. Например една от моите мечти е как ще прегърна моите приятели, когато това е възможно.
- Немалко хора се бунтуват и откровено погазват ограничителните мерки под претекст, че затварянето вкъщи им се отразява изключително зле. Докато други го приемат за непредвидена ваканция. Възможно ли е организмът, особено психиката и емоционалната част на всеки от нас, действително да изпитва страдание от това, че е дистанциран от контакти, социализация и обичаен ритъм на живот? А може ли човек да почива, когато странични условия му го налагат, а не го прави по собствено желание?
- По принцип хората, които нарушават правилата в обичайно време, продължават да ги нарушават и в извънредно положение. Съществуват хора, на които по принцип харесват този модел на поведение, каквото е бунтарското и опозиционно поведение и просто търсят поводи да го упражняват. Мисля, че малка част от нашето общество са склонни да гледат и да приемат това положение като извънредна ваканция. Тъй като в съвремието българите за първи път преживяват такава ситуация, която не се случва само на нашата територия, а е обхванала целия свят, и нямат опитността да реагират възможно по най-качествения за тях начин и намират лесни начини за справяне, каквито са бунтът, пренебрежителното поведение към правила, пълно отпускане и нежелание да действат. Безспорно,
тази ситуация оказва негативно влияние върху емоционалните преживявания на всеки от нас
това, че сме принудени да бъдем дистанцирани, че сме извадени от обичайния ритъм на живот. Но тук е моментът всеки човек да покаже зряло отношение към кризисната ситуация и да се възползва максимално от нея. Сега е моментът да се опитаме да функционираме пълноценно, дори и в кризисна ситуация. Това е напълно възможно, тъй като нашият човешки мозък има неограничени възможности и той е двигателят на цялото ни съществуване.
- Как се отразява стремглаво увеличеното време на престой вкъщи на хората, които живеят заедно? Възможно ли е неотлъчната компания на семейството да заздрави връзката на неговите членове или напротив - води до повече конфликти? 
- В забързаното ежедневие преди извънредното положение голяма част от хората са лишавани от възможността да прекарват време със семейството си, всичко се е случвало набързо. Сега, в тази ситуация, хората, които умеят да партнират, да родителстват, да подкрепят, ще се възползват максимално от увеличеното време на престой вкъщи със семействата си, но има и такива, които са забравили какво е да прекарват много време със своите близки. Просто е въпрос на избор дали да се забавляваме със семейството си, или да го използваме като повод да се гневим, дразним или да агресираме. Всичко е въпрос на личен избор и личностов ресурс.
- Добър ход ли е намирането на хоби и странично занимание като кулинария, спорт, рисуване за разнообразяване на ежедневието или напротив - след края на подобно занимание човек отново се чувства потиснат и се връща към недолюбваната реалност?
- Винаги е добре човек да се занимава с неща, които му носят удоволствие. По принцип ситуацията, която в момента преживяваме, е наситена с много дистрес - очакване на нещо лошо, което може да се случи. Затова е задължително
човек да намери начин как да балансира негативните преживявания с удоволствени преживявания
- хоби, спорт, кулинарни занимания и много други. Удоволствието, което човак изпитва при йога, спорт, хоби и други, позволява на нашия мозък да синтезира ендорфини, които повлияват нашето добро настроение, така че не е възможно след удоволствено преживяване да се чувстваме потиснати, сблъсквайки се с реалността.
- Българското общество е известно със склонността се да роптае срещу различни разпоредби. Сега немалка част от гражданите съзира конспирация и изкуствено създаване на проблем около Ковид-19, като опонират на въведените ограничения за носене на маски и безцелни разходки. На какви личностови черти и качества се дължат тези винаги настроени в опозиция настроения и непреклонно критикуване на всичко и всички от страна на гражданите?
- Не бива да бъркаме склонността да се роптае с опозиционно поведение заради самото такова. Ние притежаваме една много интересна черта, свързана с нашата народопсихология - много мърморим и сме изключително мнителни, невярващи. И тъй като в пространството се тиражират разнопосочни мнения от специалисти в областта на имунологията, вирусологията и инфекциозните болести, у нас се създава една несигурност, която засилва тези черти, което се отразява върху нашето поведение и дисциплина най-вече. Мисля, че освен за физическото оцеляване на българина  в тези условия, хората които ръководят процеса по пандемията и извънредното положение, трябва
да се погрижат и за психическата устойчивост на гражданите, и то чрез определено поведение
Освен мрачни новини, би трябвало повече да се набляга на това защо се предприемат тези мерки и до какво положително въздействие ще доведат.
- Как смятате, че ще се отрази краят на извънредното положение на хората? Ще могат ли изведнъж да се върнат към предишния си ритъм на живот, или ще последва нов психически трус около ходенето на работа и преустановените към момента активности?
- Считам, че хората, които са се грижили за себе си по време на извънредното положение, както за своя физически комфорт, така и за своя емоционален комфорт, много бързо ще се адаптират към обичайния ритъм на живот, който ще настъпи след извънредното положение. Тук трябва да отбележим един важен момент, че пандемията няма да изчезне след вдигане на мерките на извънредно положение, тоест ние ще се върнем в една различна реалност, а не онази, която беше преди обявяване на извънредните мерки. Така че е хубаво хората отсега да разгледат възможността, че те ще живеят в един по-различен свят с нови правила, но и с нови възможности.