Бившият нападател на „Дунав“, който изигра за отбора 49 мача, в които отбеляза 14 гола и през зимата премина в ЦСКА, даде едно от редките си интервюта за сайта dsport и Дарик радио, в което разкри как се е насочил към футбола, кои отбори и футболисти харесва, какъв би бил без любимата си игра и още любопитни подробности. Предлагаме ви разговора с играча, известен с ефективността си на терена и със скромността и добродушието си извън него.

- Как си, как минава ежедневието ти в извънредното положение?
- Ежедневието ми е като на всеки друг в момента. Стоя си у дома заедно със семейството си и чакаме всичко това да мине максимално бързо.
- С кого най-често си говориш от отбора, ти си нов, но успя ли преди това положение да станеш близък с някого?
- Вече не се чувствам като нов в отбора. 
Всички момчета ме приеха много добре от първия ден
и ми помогнаха да се адаптирам много бързо. Сега, когато не може да се видим на тренировка, комуникираме чрез социалните медии. Имаме група във Вайбър и постоянно поддържаме връзка един с друг.
- Рядко даваш интервюта, затова искам да те помоля да разкажеш малко повече за себе си. Защо избра футбола, къде започна твоята кариера и как се разви до момента, в който премина в ЦСКА?
- Когато бях малък, 
най-голямата ми мечта беше да стана футболист
Кариерата ми започна на 13-годишна възраст в школата на „Нафтекс“, където бях една година. След това ни обединиха с „Черноморец“, където прекарах 5 години. Там си подписах и първия професионален договор - на 18 години с „Черноморец“. След това една година бях във ФК „Бургас“, след което преминах в „Поморие“. Под ръководството на Малин Орачев играх три години. Той е човекът, който ми е помогнал да израсна най-много във футбола. Той ми беше треньор и в юношите. 
Той ме привлече и в „Дунав“ /Русе/, за което съм му много благодарен
Благодарен съм и на всичките ми треньори отпреди това. В „Дунав“ /Русе/ бях година и половина преди трансфера ми в ЦСКА.
- Ако не беше футболист, какъв щеше да стане Ахмед Ахмедов?
- Човек никога не може да знае какво е щяло да се случи. Ако не бях започнал да се занимавам с футбол, сигурно щях да се занимавам с борба. Баща ми е бивш борец и обича този спорт. 
Когато бях малък, той много искаше да тренирам борба
Ако не беше футболът, може би щях да го направя.
- Баща ти радва ли се, че си футболист и играеш за един от най-силните отбори в България?
- Разбира се, че се радва, нормално е. Винаги ми е зад гърба.
- Когато чу, че има възможност да играеш в ЦСКА, какво беше първото нещо, което си помисли?
- Преди време като футболист на „Дунав“ посетих един мач между „Лудогорец“ и ЦСКА в Разград за купата. Тогава ЦСКА спечели, а феновете не спряха да пеят през всички 90 минути. 
Още тогава си казах, че искам един ден да играя пред тази публика
И няколко месеца по-късно дойде обаждането от ЦСКА.
- Когато дойде на „Армията“ и облече екипа за първа тренировка, как се почувства?
- Почувствах се страхотно и на правилното място. Футболистите не са най-важните хора в един клуб. Един отбор се състои не само от футболистите, а и от хората около тях, които не са по-малко важни. Благодарение на тях и съотборниците ми буквално от втория ден имах чувството, че винаги съм бил в този отбор. 
Почувствах и голяма отговорност, с която силно се надявам да се справя
- Седмица преди да бъде обявено извънредно положение, изигра два много силни мача. Сигурно съжаляваш, че точно в този момент първенството спря заради коронавируса?
- В момент като този, в който целият свят се бои за живота на своите близки, не мога да съжалявам за собствената си форма. Не може да поставяме футбола на преден план в такъв момент. Здравето на хората около нас е по-важно от всичко останало. 
Радвам се, че започнах силно, и вярвам, че тази пауза няма да ми попречи
да продължа по същия начин.
- Странно ли ти е, че нещото, което си правил всеки ден, цял живот, сега единствено се играе в Беларус?
- Със сигурност е странно и не е нещо, което някой от нас е очаква да се случи. На фона на нещата, които се случват по целия свят - това, което преживяват болните и лекарите, няма как ние да се оплакваме, че си стоим вкъщи. Беларуското първенството много-много не го следя. Гледам да тренирам вкъщи.
- Живеем в такова време, че в тази ситуация технологиите помагат много и може да контактуваме, с когото си поискаме с видео връзка. Много предизвикателства има в социалните мрежи. Ти прие ли някое и кое най-много те забавлява?
- Приех 
предизвикателството за жонглирането с тоалетната хартия
Това ме забавляваше най-много. Пробвах го и направихме малко смях.
- Какво искаш да постигнеш на първо време, когато животът се нормализира и как си представяш кариерата си за в бъдеще?
- За мен в момента най-важно е да не губя физическата си форма. Ще направя всичко възможно, когато се върнем към нормалния живот и започнем отново да играем, да бъда в оптимално състояние. 
Не искам да си представям бъдещето, защото от това няма голяма полза
Дори напротив, може да ти навреди. Искам да съм здрав, да тренирам и да помагам на отбора, когато ми се даде шанс. Другото така или иначе ще стане.
- Играеш на позицията централен нападател, като малък кой футболист си харесвал най-много?
- Като малък любимец ми беше Дидие Дрогба. С баща ми го гледахме постоянно. В английското първенство той ми правеше най-голямо впечатление. Исках да стана като него.
- От кой отбор си в чужбина? И кой актуален нападател харесваш като стил на игра?
- Аз 
от малък харесвам „Бешикташ“
В момента от нападателите харесвам най-много Левандовски и Златан Ибрахимович.
- Какво ще е първото нещо, което Ахмед Ахмедов ще направи, когато падне извънредното положение?
- Ще гледам да излизам на разходки, защото сега не може. Ще се старая всичко да е много по-добре.