Предвижда ли изкуството бъдещето? Да, това се случва дори по-често, отколкото си мислите. Доказателствата са многобройни - като се започне от гения на Ренесанса Леонардо да Винчи и се стигне до мечтателя от 19 век Жул Верн и пророците от следващото столетие, създали жанра фантастика. Фантастика, която често се превръща в реалност. Нужни са само няколко десетилетия. Днес ще ви представим още едно доказателство за надничане в бъдещето, този път направено в рисувана история. На него се натъкнаха комикс феновете Стоян Стоянов, Николай Маринов и Данаил Стефанов, които разказаха за находката си на една от редовните онлайн сбирки на русенския клуб на почитателите на комикса „Марчело“, организирани съвместно с експозицията Музей на комикса в Регионална библиотека „Любен Каравелов“.
Тримата съмишленици показаха книжка №512 на култовото списание „Пиф“ от януари 1979 година, в която е публикуван поредният епизод от легендарната поредица „Доктор Жустис“ или в буквален превод - „Доктор Справедливост“. 
Епизодът е озаглавен „Един изпуснат вирус“ и като че ли описва днешната невиждана и неподозирана само допреди малко повече от месец-два ситуация в света
В редовете по-долу проследяваме как през 1979 година са си представяли една световна пандемия.
В централата на Световната здравна организация (OIS) в Женева се получава тревожен сигнал: „Страшен неизвестен вирус от грип покосява цяла Европа - от Москва до Лондон и от Хамбург до Неапол, половината от населението е приковано на легло. Хората са покосени като от меч, мъртвите се увеличават, чувства се дефицит на здравен персонал. Медиите съобщават, че това нито е предходният руски щам на грипния вирус, нито път този от Хонконг. По-скоро става въпрос за потънал в мистерия вирус.
В СЗО предстои пресконференция на високопоставено лице, но вместо него пред журналистите се появява д-р Жустис, тъй като и то е заболяло. Той съобщава, че става въпрос за вирус, разработен в английска лаборатория, собственост на г-н Бенсън. Установено е, че определен щам на вируса е „изпуснат“ при необясними обстоятелства от лабораторията. И точно този щам покосява населението на Европа. В резултат на неприятно стеклите се обстоятелства г-н Бенсън е намерен мъртъв на работното място в кабинета си с пистолет в ръка. Предполага се, че най-вероятно става въпрос за самоубийство.
Веднага след пресконференцията д-р Жустис лети за Лондон, за 
да разследва мистериозните обстоятелства около изпуснатия вирус
Дипломатът Ричар Харвангер, представител на английското здравно министерство, му дава координати на лекар, който е близък с вдовицата на г-н Бенсън. Той го убеждава, че в Англия се вземат всички мерки за овладяването на епидемията. Но ходейки по улиците на Лондон, д-р Жустис вижда съвсем друго - навсякъде е пълно с хора и всички кихат, дори и патрулиращите полицаи. Кихат даже конете на гвардейците пред Бъкингамския дворец!
„Може би това е проява на английски хумор от страна на здравния представител, какви мерки са взети, като всички са болни и кашлят?!“, мисли си д-р Жустис.
Той отива в дома на посочения от мистър Харвангер лекар, който е и шеф на голяма здравна лаборатория, за да го помоли за връзка с мисис Бенсън, но го заварва на легло. На нощното си шкафче медикът държи бутилка с ром „Ямайка“ и казва, че тя е превантивната мярка за борба с вируса, дори предлага да налее една доза на госта. Д-р Жустис възпитано отказва, взема телефона на госпожата, научава адреса й и незабавно се отправя към дома й. 
По пътя го чакат множество изненади и „случайни“ срещи с хора, които 
всячески се опитват да го възпрепятстват
стига се и до физическата саморазправа. Но д-р Жустис е подготвен за такива ситуации и както винаги, „възнаграждава“ нападателите си със здрав пердах, като пуска в действие овладените от него хватки от източни бойни изкуства. Тези сцени заемат цели две комискови страници. Зрелищата в стил Джеки Чан винаги са имали широка публика...
Стигайки до дома на г-жа Бенсън, докторът е ужасен от страшна гледка: тя е пленена от двама похитители, които я държат със запушена уста. Благодарение на владеенето на бойни техники, д-р Жустис неутрализира и тях за нула време, а притеснената г-жа Бенсън му разказва подробно обстоятелствата около мистериозното изчезване на щама на вируса от лабораторията на покойния й съпруг.
Оказва се, че там всъщност се е разработвала и ваксина, която ще донесе на откривателя си купища пари, но документите от лабораторните изследвания внезапно изчезват. Тогава г-н Бенсън установява и липсата, т.е. „изпускането“ на щама на зловещия вирус, който е охарактеризиран като носител на „депресивни състояния с психотропно въздействие върху организмите на потърпевшите...“. Благодарение на своята находчивост обаче, д-р Жустис успява да разплете казуса - оказва се, че зад цялата мистериозност на случая стои английският дипломат Ричар Харвангер, който 
„изпуска“ вируса и държи документацията за ваксината
а също така е устроил и капаните на представителя на СЗО д-р Жустис. 
Историята завършва с обратен полет на д-р Жустис до Женева, където обаче и той е прикован за кратко време на легло, покосен от вируса. Лекуващият го лекар му предписва антибиотик, но д-р Жустис му споделя за „превантивната алкохолна ваксина“ на английския му колега. „Не правете така, Жустис, знаете, че англичаните не са като останалия свят“, усмихва се медикът с британски сарказъм.
Сценарист на поредицата с приключенията на „Д-р Жюстис“ е Жан Оливие, а илюстрациите са на художника Рафаеле Марчело. В знаковия епизод „Един изпуснат вирус“ виждаме невероятната находчивост на авторите в представянето на сюжета на комиксовото повествование, където една заплетена история изглежда като антиутопия. Антиутопия, която почти се сбъдва 41 години по-късно... Още в първия заглавен панел на комикса има изрисуван голям макет на вируса - кръг като планета с хиляди вирусови окончания и израстъци, така популярни и днес. Но
пророческият елемент тук е именно в застъпването от изображението на вируса върху картата на Европа
и по-точно основно върху Северна Италия (където пламна първото голямо огнище на коронавирус в Европа през 2020 г.), Австрия, Швейцария и Германия...
В комикса присъства и още един кодиран елемент. По ирония на съдбата през януари 1979 година авторите на епизода „Един изпуснат вирус“ небрежно пророкуват още едно знаково събитие за Европа, което се сбъдва само четири месеца след излизането на въпросния 512-и брой на „Пиф“. По наблюдателните читатели сигурно са забелязали, че за прототип на г-жа Бенсън художникът Рафаеле Марчело е използвал образа на младата тогава Маргарет Тачър, която все още е само лидер на опозицията и министър на екологията в сянка, но на 4 май 1979 година става първата жена министър-председател на Великобритания, провежда твърда политика, която й носи прозвището Желязната лейди, но и стабилизира британската икономика, успокоява раздираното от протести общество и поставя основите на днешното благоденствие на Острова.
Е, да се върнем ли на въпроса в началото? Да. И отговорът няма да се промени.

Стоян СТОЯНОВ
Боян ДРАГАНОВ