Олимпийските игри в Токио бяха отложени. Но историята на игрите познава и други странни моменти, оплетени в политика, лицемерие и притворство. За два от тях припомня журналистът Николай Кръстев. Предлагаме ви публикацията му с известни съкращения.
60 страни не отиват на олимпийските игри в Москва през 1980 година като протест срещу съветското нахлуване в Афганистан. И се събират само 80 държави. В основата на бойкота е кампанията на САЩ, започната от американския президент Джими Картър. В Москва обаче все пак се състезават французи, италианци, британци.
От началото на 1984 г. в българските медии стартира мощна атака срещу Олимпиадата в Лос Анджелис. Постоянно се говори и пише, че всеки ден там се извършват десетки убийства, въздухът е вреден и дори отровен, а градът е по капиталистически негостоприемен. Дълго се смята, че Източният блок няма да отвърне на удара заради Москва и ще опита да докаже политическо превъзходство чрез спортни успехи. 
Решението на СССР за бойкот на олимпиадата, взето на 8 май 1984 година, е изненада. Мотивът за отказа е липса на сигурност за съветските представители в САЩ. По-малко от 24 часа след това България става първата страна, която верноподанически застава до „големия брат“. Светкавичен пленум на Българския олимпийски комитет на 9 май също взема решение за бойкот. 
По-късно става ясно, че само спортистите пропускат игрите, но не и родните членове на ръководствата на международните федерации и нашите съдии в различните спортове. Заминават и няколко спортни журналисти, както и повечето политически коментатори. Всички представители на медиите минават инструктаж в отдел „Печат“ на ЦК на БКП. И после се надпреварват в очернянето на САЩ, Лос Анджелис и игрите. Една след друга всички социалистически страни, без Румъния, обявяват бойкот. 
„Безспорен факт е, че държавата се намеси. Не ни остана нищо друго, освен да изпълним това решение. Иначе Съветският съюз и целият социалистически блок имаха формално основание да не участват на Игрите. В Щатите имаше някакви групи от хора, които се разхождаха открито с фланелки „Бий руснака!“, без да се уточнява къде да става това - на фронта или на спортното поле. Известни са и много антисъветски изявления на тогавашния президент Роналд Рейгън. Това бяха формалните поводи за отказа. Причината беше политическа и безкрайно далеч от спорта, който пострада от противоборството между великите сили“, заявява през 2002 година тогавашният шеф на БОК Иван Славков. 
От Източния блок 15 страни бойкотират Лос Анджелис. Изключение прави само Румъния, където режимът на Николае Чаушеску вече е в специални отношения със СССР най-вече заради флирта си с китайците. В състезанията участват и югославяните, които се водят необвързана страна и имат доста самостоятелна политика.
Румънците печелят 20 титли и са втори в неофициалното класиране по медали след американците (83) и пред ФРГ (17). Югославяните са девети. Делегациите и на двете страни са посрещнати с френетични овации.
За България и Източния блок остава пропагандата. Медиите стигат до откровени глупости. Като констатацията, че на един от състезателните коне на Бразилия престъпници разкъсали жилите в конюшнята. А орлето, което тренирало за церемонията по откриването, умряло на генералната репетиция от мръсния въздух...
Предолимпийската 1983-а е изключително силна за българския спорт. 
Печелим незапомнените за сезон в навечерието на Олимпиада 15 световни титли. С уточнението, че 7 са в художествената гимнастика, която се готви за олимпийския си дебют в Лос Анджелис. 
Същата година борците чрез Валентин Йорданов, Братан Ценов и Андрей Димитров вземат три титли от шампионата на планетата. 
Същият е активът и на щангистите от световното - Благой Благоев, Нено Терзийски и Александър Върбанов.
Уникално е постижението във фехтовката - Васил Етрополски става световен шампион на сабя, а брат му Христо е трети. 
Гимнастичката Боряна Стоянова печели единствената ни световна титла при жените в този спорт - на прескок. В края на 1983-а Мануела Малеева вече е звезда на корта. 
Голямата болка на Людмила Андонова е, че на 20 юни 1984 г., когато върви Олимпиадата, тя поставя световен рекорд в скока на височина - 207 см. Прави го обаче на състезанието между социалистическите страни „Олимпийски ден“ в Източен Берлин.
В бокса магьосникът Ивайло Маринов е актуален световен шампион от 1982-а с първата родна титла от шампионат на планетата. 
Стрелбата разчита на Петър Запрянов, Любчо Дяков и Нонка Матова.
Волейболистите печелят олимпийската квалификация в Барселона. После са на турнир в Загреб, когато научават за бойкота. Разочарованието им е огромно. Като на целия български спорт.