Смъртоносен патоген, засягащ маслиновите дървета в Европа, може да коства на икономиката над 20 милиарда евро.

Експерти моделираха бъдещите най-лоши въздействия на патогена Xylella fastidiosa, който е убил части от много дървета в Италия, съобщава Би Би Си.

Разпространена от насекоми, бактерията в момента представлява потенциална заплаха за маслиновите насаждения в Испания и Гърция. Заболяването може да увеличи разходите за зехтин за потребителите.

Ксилелата се счита за един от най-опасните патогени за растенията навсякъде по света. В момента няма лек за инфекцията. Тя може да зарази дървета от череши, бадеми и сливи, както и маслини.

Че е тясно свързана с маслините се разбра през 2013 г., когато беше открит щам в дървета в Пулия в Италия. Тя се предава от насекоми, смучещи сок. Инфекцията ограничава способността на дървото да поема вода и хранителни вещества и с течение на времето изсъхва и умира. Растенията, заразени с бактерията, трябва да бъдат унищожени, за да се предотврати разпространението

В Италия последствията от разпространението на болестта са пагубни, като се очаква приблизително 60% спад в добивите от първото откритие през 2013 г.

“Щетите по маслините причиняват и обезценяване на стойността на земята и на туристическата привлекателност на този регион”, казва д-р Мария Сапонари от Института за устойчива защита на растенията в Италия. “Това има сериозно влияние върху местната икономика и работните места, свързани със селското стопанство.”

Както и в Италия, бактерията вече е открита в Испания, Франция и Португалия.

В момента борбата с нея включва изкореняване на заразени дървета и опит за третиране на растителния материал и насекомите, които разпространяват болестта.

Но ако тези мерки се провалят, какво ще бъде финансовото въздействие на инфекцията?

В ново проучване, свързано с това, изследователите моделираха различни сценарии, включително какво би се случило с всички плодове поради смъртта на дърветата.

Те сравниха този най-лош случай със сценарий, при който се извършва присаждане с устойчиви сортове.

Екипът направи прогнози за Италия, Испания и Гърция, които според тях представляват 95% от производството на зехтин в Европа.

В Испания, ако инфекцията се разшири и по-голямата част от дърветата се заразят и умрат, разходите през следващите 50 години могат да достигнат до 17 милиарда евро.

Подобен сценарий в Италия ще възлиза на над 5 милиарда, докато в Гърция загубите ще бъдат под 2 милиарда.

Ако скоростта на заразяване се забави или вместо това се засадят устойчиви сортове, тогава тези разходи ще бъдат значително намалени.

Въпреки това авторите вярват, че каквото и да се случи, вероятно ще има ударно въздействие върху потребителите.

“Очакваният ефект може да бъде да има недостиг на доставки”, заяви водещият автор Кевин Шнайдер от университета Вагенинген в Холандия.

“И бих очаквал цените да се повишат“, допълни той.

Авторите казват, че макар анализът им да разглежда икономиката, има и заплаха от потенциално големи туристически и културни загуби, причинени от бактерията, които не могат да бъдат игнорирани.

„Историите за заразени овощни градини, които са наследени през поколенията, не са приятни“, каза д-р Шнайдер. “Това е същата овощна градина, по която някога са работили техните баби и дядовци. И така, как да съпоставите икономическата загуба с нещо подобно. Стойността на загубата за културното наследство би била много по-голяма, отколкото бихме могли да изчислим.”

Има все по-голям брой научни инициативи за опит за водене на борбата с бактерията, включително използване на клейове, отблъскващи насекоми, вегетативни бариери и генетичен анализ, за да се определи защо някои растения са по-податливи на инфекцията, отколкото други.

В крайна сметка изследователите смятат, че за победа на патогена ще са необходими дървета, които са устойчиви на болестта.

„Търсенето на устойчиви сортове или имунизиран вид е една от най-обещаващите и екологично устойчиви дългосрочни стратегии за контрол, за които Европейската научна общност полага съответните изследователски усилия“, заяви д-р Сапонари,

“Устойчивите стратегии за намаляване на популацията на насекомите са другият стълб за контрол на болестта. В тази връзка механичната намеса за премахване на плевелите през пролетта е едно от най-ефикасните приложения за намаляване на популациите на насекомите“, добави тя.

Въпреки че е установено, че два сорта маслиново дърво показват известна устойчивост, авторите призовават за значително подобряване на изследванията в тази област.