Изпълнителният директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав инж. Павлин Цонев изследва историята на кораба „Тутракан“, служил вярно във флота почти един век, предаде кореспондентът на агенция „Монитор“ в Русе Жанета Йорданова. Ето какво разказва тя.
В продължение на две-три години, когато има свободно време, речният шеф проучва архиви и вече е подредил пъзела на дългия живот на плавателния съд. Малко кораби като „Тутракан“ са претърпели толкова превъплъщения през вековното си съществуване. Тръгнал по Дунав първоначално като търговски кораб, през Втората световна война е мобилизиран и служи като минен заградител в Черно море. След края на бойните действия отново се връща на реката да носи товари, а после става учебен кораб, на който са се обучавали десетки наши капитани. Последната си мисия изпълнява като част от флота на АППД.
„Тутракан“ е първият български пътнически кораб, акостирал на немско пристанище - това е Регенсбург, освен това е и първият наш плавателен съд, преминал през канала Черна вода-Констанца, който свързва Дунав с Черно море.
„Интересът ми към историята на кораба „Тутракан“ провокира един колега - Гаци Гацев, който вече е пенсионер. Един ден дойде в агенцията да се видим и от дума на дума стана въпрос за този съд, който дълги години е бил част от флота на АППД. Колегата спомена, че корабът е имал някакво друго странно име, но не си го спомняше. Това ми подсказа, че „Тутракан“ е с по-дълга история от тази, която познавахме, и така тръгнах назад в живота му, оказал се с продължителност 93 години“, разказва инж.Павлин Цонев, който продължително време е работил и като капитан.
Не в български, а в чужди източници намира първото име на кораба и годината на построяването му. Информацията е на двама големи изследователи на дунавското корабоплаване - Ханс Шерер и Ервин Хауке, чиито проучвания дават ключа към загадката за рождената дата на „Тутракан“. И двамата са много стриктни в работата си при изучаването и описването на корабите, построени в Австрия, изтъква Цонев.
И Шерер, и Хауке посочват, че през 1917 г. в Линц е построен корабът „Бая“, преименуван в по-късни години на „Тутракан“. В книгата си „От парния кораб до тласкаемия състав“ Ханс Шерер записва „Бая“ под номер 323, а под номер 324 - „Вуковар“ - два еднотипни кораба, построени от фирмата „Стабилименто Технико Триестино“ за първата дунавска корабна компания - DDSG, регистрирана през 1829 г. в Австрия и извършваща превоз на хора и товари по целия Дунав.
В свое изследване Хауке също прави списък на корабите на DDSG, като посочва и техническите им характеристики. За „Бая“ е записано, че е с 58 метра дължина, 8 метра ширина и 400 конски сили парна машина.
През 1940 г. корабите са закупени от германските въоръжени сили и попадат в Сърбия, а оттам са продадени на български корабособственик.
„За съжаление в документите на Държавен архив-Русе, не можах да намеря на кого точно са били продадени. След като идват в България през 1941 г., корабите са мобилизирани и в Русе започва преустройството им в минни заградители. Някои български автори, които изследват мобилизираните кораби, посочват двата съда със съвсем други имена - „Бая“ вече е „Дунав“, а „Вуковар“ е станал „Свищов“, продължава разказа си директорът.
Ремонтът продължава във Варна, като допълнително в корабите е излят бетон за баласт, за да могат да работят на море, и са поставени релси на палубата за мините. Всеки кораб е можел да носи до 60 морски мини. Така започва военната им служба, като от 1941 до 1944 г. са използвани за минни заградители за защита на нашето черноморско крайбрежие по време на Втората световна война.
След 1944 г. те нямат повече задължения към военните сили и през 1946 г. се взема решение да бъдат върнати в Русе. Някои от авторите, изследвали архива на ВМС във Варна, описват как започва подготовката им за демобилизация, като тогава все още са се наричали „Дунав“ и „Свищов“.
„Април 1946 г. е последната дата, от която имам сканирани бележки, че привършва ремонтът на корабите „Дунав“ и „Свищов“. Времето от април до юни същата година ми се губи като история, но намерих в Държавния архив на Русе един доклад на Управителния съвет на Българско речно параходство, в който се посочва, че през юни в Русе от Варна са пристигнали демобилизираните кораби „Тутракан“ и „Силистра“. Явно са били преименувани във Варна“, обяснява директорът.
Двата кораба са предадени на Българското речно параходство през юни 1946 г. и започват да превозват товари по реката. На тази „служба“ са до 1956 г. Същата година корабът „Тутракан“ е предаден на Управлението за поддържане и проучване на река Дунав (УППД), както се е казвала тогава агенцията, а какво се е случило със „Силистра“, инж. Цонев не е проучил.
Когато идва в УППД, „Тутракан“ започва да се използва като учебен кораб, какъвто е до края. Много от капитаните са „възпитаници“ на този кораб, на него са се обучавали и жените капитани Иванка Грънчарова, Росица Славова и Виктория Райкова.