От началото на годината и особено през последните две седмици ставаме свидетели на въвеждането на небивали или незапомнени мерки за сигурността на живота и здравето на хората заради оглед на ширещата се по цял свят зараза от Ковид-19. Това неминуемо доведе до въвеждането на извънредно положение и у нас, които поставят всички в непозната ситуация. Но дали тези мерки наистина са небивали и незапомнени за нашите географски ширини?! Именно това е целта на настоящото проучване, което направихме специално за читателите на вестник „Утро“.
От самото начало отговаряме и на поставения въпрос - мерките нито са небивали, нето незапомнени, а по-скоро са забравени...
През 19 век по българските и по европейските земи една страшна за тогавашните възможности на медицината болест, каквото е холерата, вилнее четири пъти - през 1831 година, когато огнищата са пренесени от Румъния; през 1848 година - потокът на заразата идва от Цариград; през 1854 година - по време на Кримската война - плъзва тук през Варна и най-големите й проявления са през периода 1865-1873 година, когато на приливи и отливи мори населението из цяла Европа. В нашето проучване се спираме на последния посочен период - от 1865 до 1873 г.
Един от най-достоверните  източници, документирали събитията от онова отминало и забравено време, е вилаетският вестник „Дунав“, издаван в Русчук от 1865 до 1877 г. За индикациите за наличието на епидемия от холера четем* още в брой 22 на вестника от 28 юли 1865 г., където се казва: „Макар и да немами тука холерата, която са е появила по тия страни и некои места от Европа; но 
за да са предупазим от тая болест в най-топлити времена, требува да са уловим и стараем за общото здраве най-много сега от секо друго време
За туй, не требува да оставяме на улицити лешове и миризливи неща; да са заловиме за секогашното чисто държание на улицити. Свинити, от които излиза една лоша и вредителна миризма, която са разпростира по много в градищата по причина на многото калабалък, отколкото по селата, требува да са предадат на особни овчари и да са изпращат по кърищата и полетата, щото да не остават в градищата. Неузрелите овощия, пожълтелите краставици и неузрелите дини, които докаруват болест; тъй и не добрите пъпеши, сливи и зарзали, като вредителни овощия, съвсем са забраняват. Конски и други животни лешове, ако и да не е позволено никому да държи в градът, фърлят са вън от градът; но и тогизи пак от една четвърт на часът далеко те могат да разпростират лошити си миризми. Затуй таквизи лешове ще са фърлят на далеко от градът и нема да са оставят на вън, но ще са заравят. За туй, строго са заповеда тия сичкити да са изпълняват по градовети и по селата. Ония които дръзнат да престъпят заповедта, ще са накажат според наказателния закон. Потребнити изпълнения на длъжностити написаха са на особни писма и са испратиха до каймакамскити чиновници. За знание на секого, и за пълното испълнение и внимание на тая заповед от страна на сичкити, известява са със това известие“.
Веднага на следващата седмица обаче в брой 23 на „Дунав“ от 4 август 1865 година четем новината за
налагането на строги мерки и карантина в Русе и други населени места
Сформиран е и своеобразен вилаетски щаб под командването на Н.П.Одиян ефенди, мюдирин на вилаетските външни работи... Разписани са и правила... Интересно е, че дописката започва с осланяне на „Бог вардачят на добринити, да упази сичкити места!“ и продължава: „Макар и да са мълви появяването на холерата в Галац, Браила и Букурещ, макар и да са чува, че са видели некои нейни белеци и в Сулина и Кюстенджа; в от ден из ден са чуват радостни известия, че тая болест услабява в Цариград, че няколко болни и умиранията, които са случили в Сулина и в Кюстенджа не са са доказали дали са били от тая болест, и че най-после мълвити относително за Галац и Букурещ не са потвърждават. Слава Богу, по тия места некой белек не са е появил, и макар да няма от какво да са боим, но в секи случай требуват предупазвания, а най-много требува да са заловим и да усигурим средствата за упазванието на здравието на ония места, които са упазени от тая болест. Затуй Вилаетският Идере-меджилиси реши да са тури карантина в Силистра и Русчук за пътницити, които излазат в тия места и които идат с вапорът от Галац, Браила и Черна-Вода, както и за ония пътници, които идат от влашката страна. За да разгледуват меркити, които требува да са земат за здравето и за да са турят в действие там дето требува, състави са под председателството на Н.П.Одиян ефенди, мюдирин на Вилаетскити външни работи, една 
комисия, която са състои от неколко чиновници и доктори
които са намират в средоточието на Вилаетът. Тая комисия направи през тия дни първото си заседание и според една мазбата, която е дадена за да са тури в действие и която съдържува неща за здравието, които са напомнили и удобрили за да са турят в действие, най-голямото старание требува да са турят за чистението. За това пак са напоминува на сичкити да не ядат зелени и гнили или вредителни овощия, нито пък да ги земат и да ги продават, и най-много такива неща не требува да са дават на децата, и да ги вардят; улиците и дворовете сутрина и вечер да са метат и секоги да бъдат чисти; да не са оставят вътре в градът вонещи неща“.
Само за месец положението с холерата става страшно. Брой 26 на „Дунав“ от 25 август 1865 година съобщава, че холерата в Русе е тръгнала от „роботницити, които работят на Русчушкият железен път“ и „от които през дене-си осем-десет души са уловиха от холарата и умреха“.
Следващият брой 27 на вестника от 1 септември  информира, че в Русе през последната седмица на август на ден са се разболявали по 40-50 човека, а „умиранията на ден са възкачиха на двайстет и осем“!
Най-страшно е положението в еврейската махала: „Еврейското племе в Русчук, обзето от страхът и от уплашванието, са разиде, като побегна секи на една страна. От това племе, което състои сичко от хиляда души мъжки и женски, на ден умираха по три-четири души от болестта. Това количество умрели, относително със умрелити на мусулманити и християнити в градът, е два-три пъти по много...“. 
Проучвания на историци действително показват, че
пикът на епидемията в Русе е регистриран в края на месец август
1865 година, когато болестта поразявала по 50 души, от които около 30 умирали.
Малко или много вестник „Дунав“ представя само официалната страна на монетата с размерите на епидемията. Има сведения, че броят на починалите е много по-голям. За това говорят фактите по спешното назначаване на еквивалента на днешния ген. Мутафчийски, специално по искане на валията Мидхат паша, в лицето на д-р Шишманиян. Той имал нелеката задача да „ликвидира всяко огнище“ на холерата. За целта Отоманското министерство на здравеопазването отпуснало над 20 000 гроша за медикаменти. За заплатата пък на самия д-р Шишманиян била „разписана“ сумата от 4000 гроша плюс 1500 гроша „йол парасъ“ - сиреч командировъчни пътни разходи. Вилаетският вестник „Дунав“ имал и водеща роля по психо-медиаторството спрямо уплашеното и паникьосано от високата смъртност население. В цитирания по-горе брой 26 изданието от 25 август 1865 година научаваме, че „Ширанлията Абдул-Вехаб, който е погребан в Египет и от пръстта на когото излиза благоухание, направил е една молитва, която съдържала някои големи чудесии. Опитало са, че тая молитва подействала на много болести, и най много на холерата, както са видяло в Египет. Безбройни листове, върху които била написана тая молитва, донесли са от там в Цариград. Цариградските вестници известяват, че тая молитва са напечатала и продавала по двайсет пари едната. Един лист от тая молитва са донесе от Цариград в Русчук и са напечата във Вилаетската Печатница, от дето са раздава на народът бедахва. На първия път като са напечатаха за един ден са раздадоха четири хиляди.. Сега още са печатат и са раздават“.
Грижата за населението от страна на печатното издание не спира до тук
В същия горецитиран брой е направена и препечатка от вестник „Журналъ де Константинополъ“ на съветите на небеизвестния по него време френски хекимин Гуро, които обхващат цялата палитра на мерките за здравословно хранене, лична хигиена и ред други „разсъждения върху предварителното лечение на холерата“.
Почти във всеки следващ брой на „Дунав“ през 1865 и цялата 1866 година откриваме съвети от страна на градската управа за „предпазувание и излечение“ на страшната болест и „умереността в яденията и пиенията“. Не липсва и подробна информация за мерките, които властта взема, както и отчитането на заболеваемостта и жертвите. Отделяло се внимание и на превенцията. Особено крупни били мерките, които управлението на града взема след пролетта на 1866 година, когато редом с холерата избухнала епидемия и от тифус. Сформирана била нова градска комисия в състав: д-р Димитраки - главен лекар на Русчук, д-р Капуто и д-р Ешреф - хирург. Градът бил разделен на шест санитарни зони по махали и съответно ходжите, имамите и свещениците, както и мухтарите раздавали „илачи и напътствия“ на населението , за да предотврати разпространението на страшната болест. Следяло се дали дворовете се почистват редовно и къде се изхвърля сметта.
Въпреки крупните мерки, които управлението на Русе вземало, симптоми на холерата се появили и сред пациентите в преселническата лечебница и сред самите гранични войскови формирования. Единствено, колкото и парадоксално да звучи, нямало заразени в Рушчушкия затвор, по причина че там карантината се спазвала в най-висока степен.
Заболели имало и сред редакцията на вестник „Дунав“. Това забавило преминаването му към формат на печатане от веднъж на два пъти в седмицата - сряда и неделя.
Както и да е,
вълната от епидемията отшумяла със студената зима
на 1866-1867 година.
Болестта припламва само в малки откъслечни огнища през пролетта на 1871 година, но мащабите вече не са бедствени. Тогава вестник „Дунав“ регистрира и „проявление на невежи человеци“, практикуващи „врачувания, баяния и гадания“, сиреч измамници, които предлагали лечение на болести разни с чудодейни илачи и без илачи. Схемата била позната и елементарно проста, подобна на тези на днешните телефонни измамници, само че без апарати. Такава била шайката на Мехмед Ефенди с прозвището Дарендели, който имал двама верни цигани за съгледвачи. Те поразпитвали къде има болен, от кога е болен и от какво и изпращали баш гадателя Дарендели да си „свърши“ работата. Брой 564 на „Дунав“ от 7 април 1871 година ни информира, че в при залавянето на измамника били открити огромната за времето си сума от 1000 гроша!

Тъкмо всички във вилаета се успокоили и ето че през пролетта на 1873 година епидемията пламнала отново, макар и с не така опустошителна сила. Русчушката управа вече имала опита от 1865-66 година и се справила много по-добре. Карантинната служба заработила много усърдно. Въведена била и такса карантина от 80 гроша на всички преминаващи в земите на империята, идещи от Влашко и другата част на Европа. Почти по всички големи пристанища били изградени специални карантинни помещения, в които пътуващите, които не могат да заплатят такса карантина, оставали по цели 11 дни - както ще видите по-долу - почти на произвола на съдбата.
През същата 1873 година във Виена се провело Световното изложение, на което трябвало да присъства и султанът. Но поради епидемията от холера, ширещата се в земите на империята и половин Европа, той отказал да посети изложението. Това спомогнало още повече властта
да спре и движението по железницата Русе-Варна
също с превантивна гледна точка. Карантината по железницата била нарушавана единствено за транзитни пътници, които идвали от Горен Дунав и си плащали солидно и солено карантинната такса... Такава такса плащали и търговците от целия вилает, които комуникирали с колеги от Влашко... за което ще стане въпрос също по-долу в текста. Но преди това, нека видим първо официалната страна на нещата - чрез страниците на вестник „Дунав“.
Брой 78 от 1 юли 1873 година информира за леко забавяне на приключването на учебната година. Изчакано е заболяването от холера в града да намалее чак тогава се провежда препитването на учениците от училище „Рушдие“: „Вчера зарън, дорде времето беше хладно, ся извършиха испитанията на учениците от Русенското училище Рушдие. По предпазание от горещините и от страха на болесттъ, която по-преди ся появи и в Руссе и от осем дни насам ся изгуби съвсем, макар и да не ся събрахъ твърде много человеци на испитанието, както в другите години, но учениците дадоха доста добри отговори на зададените им въпроси, е ся похвалиха извънредно за успехите си. Н.В. Главният веляетски управител похвали особено всичките ученици“.
В същия брой на „Дунав“ четем: „Понеже ся появи холерата и в Галац и Крайова, 
санитарския съвет заповяда, да са смятат заразени всичките крайдунавски места на Влахо-Моравия
и пътниците, които пристигат от среща, да ся турят на пречиствание на местата, гдето има определени одаи; пътниците които би пристигнали такодже по пристанищата на Черно море от Дунава при Сулина, да ся турят под карантина; Черна-Вода да ся счита за чиста и да не ся приемат нечисти пътници; да ся турят на пречиствание както и от преди пътниците, които пристигат от Варна по сухо, и от Варна и Кюстенджа да ся считат за сега чисти. Съгласно горната заповед ся дадохъ потребните наставления на надлежните чиновници“.
В Русе Главната карантинна станция била изградена на брега на Дунава - в района на настоящото място на „Напорни тръби“ и някогашната фабрика „Трудъ“.
Карантината се отдавала на концесия
Интересен е и фактът, че през цялото лято на 1873 година във всеки брой под главата си вестник „Дунав“ публикува таблични сводки за броя на заболелите от  холера и смъртността причинена от нея - по населени места за населените места на вилаета.
„Дунав“, 5 август 1873 година, бр.798: „Понеже върлува холерата в Пеща и в Унгария, санитерския съвет извести с телеграфа, че пътниците, които пристигат от горний Дунав, от Видин нагоре, ще изпълняват точно карентанските закони, съгласно с четвъртия и петия членове на наставленията за холерата. Ония обаче пътници, които пристигат от горе и ще отидат за Цариград, ще могат да отиват в Варна с железницата, която не е чиста, без да излазят в Руссе, а от там ще отиват такожде с нечисти вапори и ся турят на пречиствание в карентината в Босфора“.
От създалата се ситуация не липсват и финансови спекулации със съотношението лира грош. Именно за това на 9 септември 1873 г. във вестника е публикувана следната заповед: „Понеже се зело известие, че търговците и други някои давали турската лира с цена от 106 гроша и повечето срещу храните, които купували от жителите, а това нещо ако е истинно понеже ще произведе лоши следствия за жителите, за съкровището и за пияцата, министерството на финансиите и сега заповяда с една телеграфическа депеша, да са зима и да са дава турската лира помежду жителите и търговците с цена от гр. 102 1/2, както ся приема и от съкровището, а съразмерно с тази цена да ся зимат и дават и другите чисти монети. Горната заповед се съобщи до присъединените на вилаета мютесарифи и окръжни, а за знание на всекиго обнародва ся и във вестника“.
Интересен е и фактът, че през цялото лято на 1873 година във всеки брой под главата си вестник „Дунав“
публикува таблични сводки за броя на заболелите
от холера и смъртността, причинена от нея - по населени места за населените места на вилаета.
В следващите редове представяме другата, неофициална страна на монетата по холерната епидемия в Русе и региона по долното течение на Дунава от 1873 година. Цитираме кратки записки на български, възрожденски деятели, съвременници на събитията...
„Свищов продава здравето си за 100 гроша и го пускат да си върви. Който не дава - остава в карантината...“.
„Май 1873 г. Рушчушката карантина се е превърнала в хайдушки полугар. Всеки е длъжен да плати 80 гроша, а ако няма лекарят му съблича дрехите и го пуща гол. Докторът е грък, освен това е открил своя гостилница, из която всички си купуват храна. Този Ескулап Инозине минава без да пазят и две минути карантина. Паричките вършат чудеса. Гърците са готови да прокарат и самата чума през Дунава. Валията е нов, следователно той е длъжен да нахрани цариградските големци“.
„Карантината е изплашила сичкия свят в касапницата. Който даде три лири минава свободно през границата, а който е сиромах е длъжен да спи на гола земя, да гладува и пак да плати една лира. Обират и ги пускат без риза. В карантината се е появила и Трифизне треска“.
„Заптиетата участват, изпратени от правителството да гонят холерата. Докторите влагат всичките си сили, за да забогатеят. Пускат 20 кадъни, няколко жени и двама консули“.
Ноември 1873 година: 
„Нито Медицинския съвет във Виена, нито телеграмите на българските търговци в Румъния, нито присмивките на цяла Европа, не помага за да се премахне тази „смешна“ и варварска карантина“
„Гърците безпрепятствено преминават Дунава, а българите, освен, че трябва да лежат цели 11 дене в кочина, която не само холера, но и чума произвежда, са длъжни да плащат това скотско удоволствие с потта си, с кръвта си и твърде често с живота си“.
„Около 200 градинари се готвили да минат през реката, но петима турци са им предложили да ги прекарат нелегално без да минават през карантината, нощем около Никопол. Българите се съгласили и в продължение на пет дни всичките преминали, но не в България, а там от където никой не се връща. Турците като стигнали до средата на реката ги избивали и хвърляли в реката. От тия 200 души само един се спасил, след като успял да скочи от лодката и да доплува до брега“.
„Други български търговци негодуват, че им се спират търговските дела. В Румъния почти всеки ден преминават множество турски чалми и се връщат съвсем свободно“.
„Карантината няма да се вдигне, докато всичките градинари не се върнат от Влашко. На гърците трябват пари за шпионство, а на турците за пиянство. Всички български карантинни чиновници са заменени с гърци и с арменци“.
„При Свищов карантинарите, които вардят край Дунава са убили двама българи, които искали да преминат от Румъния в Турция, без да пазят карантина“.
„Стига се до там, че турското правителство започнало да взима данък „лаф-парасъ“.
Ако някой български търговец има вземане и даване с румънски или с австрийски търговци, той трябвало да иде „посред Дунава и да се разговори, но трябва да плати по 50 гроша“
За наше „успокоение“, задължението на чуждите търговци било да „плащат по 100 гроша“.
„Стражарите обезчестили момчета и една жена“.
„Султанът не пожела да посети виенската изложба и постави карантина по бреговете на Дунава“.
„Заптиетата се отнасят с бедните като с неприятели. За да не се заразят, връзват ги за краката и влачат като кучета. Докторите са станали ортаци с бакалите и продават едно друго на двойна цена“.
Слуховете били, че „в Унгария измрели това лято 60 000 души около“. И „Унгарските вестници не говорят за холерата, за да не навредят на изложбата, но обвиняват, че турската карантина е много „напакостила“...“.
„Из вилаета се носи открито негодувание срещу карантината. Търговията е паднала, железницата не работи, народът бедствува, търговците са отчаяни, сиромасите умират от глад, валията пие мастика, глобява оголелите и прави търговия с хорските мъки...“.
„Всеки пътник е длъжен да пази 11 дена карантина и да плати една лира „карантина-парасъ“. Две стари жени и едно момиче отишли в Румъния, за да гостуват на роднини. На връщане нямали и пукната пара. На изпращане техните роднини им дали две пити хляб, един похлупак със сирене и една жълтица, която те изхарчили по пътя за парахода. Чиновниците им искат по една лира, но те отговорили, че нямат. След това ги съблекли, но не открили пари. Тогава наредили да потърсят злато и сребро в „тайните места“ на бабичките и момичето. Докато заптиетата изпълнявали нареждането, правителствените чиновници, 
докторът и арендаторът на карантината, гледали и се смеели от цяло сърце
С тези оскъдни храни, жените прекарали цели 11 дни“.
„Един старец, градинар, който работил в Олтеница се разболял и пожелал да умре на българска земя. Зет му отишъл в карантината и уговорил да го пуснат срещу една лира. Когато преминал през Дунава на брега карантинаджиите му поискали още една лира. Старецът отвърнал, че няма. Тогава го претърсили и открили в кесията му три наполеона. „Това не са ли пари, бре пезевенк гяур“ - викали стражарите и го налагали безжалостно. Пребили го до смърт и му вземали кожуха. После го качили на една каруца и съпроводен с няколко заптиета отвели в родното му село. След това семейството му било принудено да им даде по една лира и цели пет дена да ги храни с кокошки и мисирки“.
„Из Русчук се говори, че валията Абдул Рахман паша спечелил от карантината около 50 000 лири. Русенци си задавали въпроса: „А колко са спечелили неговите чиновници?“...
*Текстовете се цитират в неподправени с автентичното им звучене.

Боян ДРАГАНОВ
Стоян СТОЯНОВ