„В Лисабон всеки ден има някакъв ритъм на хранене. Сладкишите се купуват сутрин и нищо не е по-обичано от емблематичните Пастейш де Ната - златните тарти с размер колкото длан, направени от сладък яйчен крем в кошничка от ронещо се на люспи тесто, карамелизирани отгоре и посипани с канела и захар. Най-хубави са, когато са още топли, те се ронят върху теб, когато ги държиш за краищата им, вътрешността на крема все още е мека, а коричката достатъчно деликатна, че да остави трохи на масата“. Това пише готвачът Нуно Мендес в книгата си „Моят Лисабон“.
Въпреки че сушената треска бакалао се счита за национално ястие на Португалия, Пастейш де Ната е най-известният й сладкиш. Това е едно съвършенство само в две хапки и нищо друго от кулинарното богатство на страната не се доближава до него. Но истинската Мека на този сладкиш се намира в отдалечения от центъра на Лисабон квартал Белем, където като на истинско поклонение се стичат хиляди туристи, за да вкусят прочутите Пастейш де Белем в Antiga Confeitaria de Belem - пекарната, която твърди, че е първият производител на златните тарти, казва антропологът от Universidade de Lisboa Мигел Мониз.
Белем - кварталът с прочутата едноименна кула, действително е родното място на съблазнителните яйчени тарти. Но според легендата, която никой не оспорва, те са създадени в кухнята на Йеронимския манастир - импозантна сграда с готически, ренесансови и неокласически форми. Тази смесица от архитектурни стилове се дължи на факта, че манастирът е строен през целия 16 век, като началото му поставя крал Мануел I Щастливи през 1501 г. Но затова пък се е получило грандиозно архитектурно чудо, което сега е под закрилата на ЮНЕСКО като паметник от световното културно наследство на човечеството. Именно в този манастир Васко да Гама и спътниците му са прекарали в молитви нощта, преди да отплават към Индия. Впрочем строителството на сградата е финансирано с парите, получени от препродажба на индийски стоки и подправки. Затова и гробницата на Васко да Гама е в църквата на манастира редом до последните обиталища на испански крале и потомците им.
Не се знае точната дата, но се смята, че рождената дата на Пастейш де Белем е някъде преди 18 век. По това време в католическите манастири използвали яйчни белтъци, за да колосват някои от одеждите си, както и по-деликатни тъкани. Жълтъците, които оставали, не се изхвърляли, а в манастирската кухня се превръщали в различни сладкиши и торти. В Йеронимитския манастир имало монаси, които преди това били във Франция, а там тарталетите открай време са на почит и се предлагат във всяка пекарна и сладкарница. Предполага се, че именно тези монаси са родителите на Пастейш де Белем, още повече че тестото, използвано за направата им, е с много масло, за да стане многослойно и крехко след изпичане. А както е известно, основният постулат в уникалната френска кухня според американската й кралица Джулия Чайлд е „масло, масло и още масло“.
Либералната революция в Португалия през 1820 г. забранява Инквизицията и изземва църковните и манастирските земи в полза на държавата. За да се издържат, монасите започват да продават това, което сами произвеждат, предимно храна и вино. Близо до Йеронимитския манастир имало рафинерия за захарна тръстика и малък магазин към нея. В този магазин монасите започнали да носят от своите малки яйчени тарталети, рецептата за които се пазела в дълбока тайна зад манастирските стени.
Когато през 1834 г. манастирът окончателно е затворен, а монасите прогонени, тайната рецепта попада в ръцете на собственика на магазина предприемчивия португалец Доминго Рафаел Алвеш. Според една версия тя му е предадена от монах от манастира, а според друга - хлебар, работил в манастирската кухня, му я продал, за да изкара някое ескудо и да оцелее, след като вече е останал без работа. Алвеш започва производство на пастейши по тайната рецепта, като всичко се приготвя ръчно в „тайна стая“. Три години по-късно той отваря Antiga Confeitaria de Belem, където се продават уникалните яйчни тарти, които получават името Пастейш де Белем и за които рецептата не е променяна до ден днешен. И ако португалските пекари, сладкари и готвачи могат да експериментират с Пастейш де Ната, като дават воля на фантазията и творчеството си, то Пастейш де Белем са класиката, която продължава да пази в тайна рецептата на монасите от Йеронимитския манастир. Тя се предава от майстор на майстор във фамилната Antiga Confeiteira de Belem, затова синьо-бялата сладкарница, облицована с плочки „азулежу“, привлича толкова много хора, решили да вкусят деликатното изящество от многолистно тесто и яйчен крем. 
През 2006 г. сладкишът е избран да представлява Португалия в инициативата на Европейския съюз Cafe Europe за Деня на Европа, а „Гардиън“ го определя като 15-ия най-вкусен деликатес в света. През 2011 г. Пастейш де Белем са наредени сред седемте гастрономически чудеса на Португалия.

Пастейши

Необходими продукти:
1 пакет бутер тесто
2 с.л. пудра захар
1 ч.л. канела 
за сладкарския крем:
250 мл прясно мляко
1 шушулка ванилия
75 г захар
2 жълтъка
1 с.л. брашно 
Начин на приготвяне:
Сладкарският крем се сварява, като млякото заедно с остърганата сърцевина на шушулката ванилия и половината захар се оставят почти да заврят. Отделно се разбиват жълтъците с другата половина захар и лъжицата брашно. Сипва се малко от топлото мляко при жълтъците и се разбърква. Тази смес се сипва в млякото и се бърка енергично, докато заври и започне да се сгъстява. Кремът се изсипва върху изплакнат със студена вода поднос, разстила се и се покрива с прозрачно фолио. Оставя се да изстине в хладилник.
Тестото се нарязва на квадрати с размери 10х10 см. Всеки се намазва с вода и се наслагват по три квадратчета едно върху друго. Завиват се на рулца, поръсват се с брашно и се увиват в прозрачно фолио като бонбони. Оставят се да се стегнат в хладилник.
Формички за мъфини се намазват обилно с масло. Всяко рулце тесто се нарязва на дебели колелца. От всяко колелце се оформя плитка кошничка и се поставя в гнездо за мъфин, като кошничките трябва да стигнат до половината на гнездото. Напълват се с изстиналия крем и се пекат кратко, докато хванат коричка, на 250 градуса.
След като се извадят от формичките, се поръсват с канелена захар.