Прокуратурата публикува аудио записи от разговори между обвиняемия бизнесмен Васил Божков и собствениците на efbet Стефан Найденов и синовете му Цветомир и Боян. Записите са от три лични срещи и един телефонен разговор, съобщиха от прокуратурата.

С оглед високия обществен интерес във връзка с водено разследване по досъдебно производство срещу организирана престъпна група с ръководител обвиняемия В.Б. и след разрешение от наблюдаващия прокурор по реда на чл. 198, ал.1 от НПК, Специализирана прокуратура публикува четири броя аудио-файлове, съдържащи части от разговори. Същите са били обект на изследване по назначена по делото компютърно-техническа експертиза. Приложено ви предоставяме и съдържанието на аудио-файловете.

Специализираната прокуратура споделя разбирането, че българските граждани имат право на информация по въпроси, които представляват за тях законен интерес.

Специализираната прокуратура ще продължи да информира българските граждани по дела с голям обществен интерес, при спазване на презумпцията за невиновност и без да застрашава хода на наказателното производство.

БГНЕС публикува пълния текст на публикуваните записи от прокуратурата без редакторска намеса:

АУДИОЗАПИС 1:

М.Г. 2: Те първо машинките трябва да са пет хиляди, не да са хиляда. Пет

хиляди машинки са.

М.Г.3: Е хиляда пункта по пет машинки – пет хиляди.

М.Г.4: По двадесет и пет са.

М.Г.2: Е то на тях, ако поръчаш пет хиляди машинки, няма да ги взимаш

на двадесет и пет хиляди.

М.Г.4: Да бе, то е ясно. На двадесет хиляди да са. Или там по не знам

колко с ДДС-то.

М.Г.3: 5 000 по 20 000 колко прави?

М.Г.4: Сто милиона.

М.Г.1: Не можем да правим такива инвестиции в такава несигурна

държава.

М.Г.3: Не можем, но Къро може. Освен това ние какво ще спечелим? Ще

спечели той.

М.Г.2: Ние няма.

М.Г.3: Няма понеже. Понеже ми е приятел сигурно ще ми даде 50% и аз

въпреки всичко не съм го направил.

М.Г.2: Виж щото ти имаш някакви други интереси?

М.Г.3: Колко хора трябва да имат други интереси, че не знам?

М.Г.2: Ама нали каза, че ще убие целия хазарт. Не бе, ти каза, че ще убие

целия хазарт.

М.Г.3: Заради вашите интереси не съм го направил.

М.Г.2: Заради?

М.Г.3: Ми заради вашите интереси.

М.Г.2: Ма ние не сме фактора на пазара в хазарта, бе.

М.Г.3: Не сте фактор в игралните зали ли?

М.Г.2: Ми да.

М.Г.3: Добре бе, дайте да сме партньори, да ми дадете това, което мисля,

че е мое. Прав, не прав, това съм го внушил, трудно ще убедите.

М.Г.1: Кое е твойто.

М.Г.3: Половината от онлайна.

М.Г.2: Е защо половината сега?

М.Г.3: Така съм го платим – 60%.

М.Г.2: Никога не си плащам 60%.

М.Г.3: Смятаме и Сашо Бекяров.

М.Г.2: Защо смятаме Сашо Бекяров.

М.Г.3: Той…

М.Г.2: Е защо?

М.Г.3: Не може вие да ги грабите.

………………………………………

АУДИОЗАПИС 2: В записа присъства шум, говорещият мъж се намира

далеч от записващото устройство и думите не се чуват добре.

М.Г.3: Дай да видим залите, половината ги взимам. Вие ги подгответе, аз

ще избера кои да взема, ако искате аз ще … вие изберете, която вие искате,

ако искате ми платете, щото след това… Нещо да ви преча? Просто 30

години.

М.Г.2: Васко, 20-30 години, от три месеца ние не сме на себе си. Аз честно

да ти кажа не съм на себе си. След като ни..

М.Г.3: В интерес на истината не ви мачкам въобще, не правя нищо.

М.Г.2: Как не ни мачкаш? Ходя, по полиция ме викат.

М.Г.3: Ако искам да ви смачкам, ще ви смачкам наистина. Не искам да ви

мачкам.

М.Г.2: Е кой ни мачка?

М.Г.3: Може би живота е такъв. Аз не ви мачкам.

М.Г.2: Сички викат.

М.Г.3: Вие сте живели досега под похлупак.

М.Г.2: Ние сме живели в партньорски.

М.Г.3: Под похлупак, никой не е смел да ви каже гък. Ето Къро идва вчера

и ми вика – Що не ме остави да ги омаам…?

М.Г.2: (смее се). Нали казваш, че нямаш справки.

М.Г.3: Може да спра игрите, тия всичките нали. Айде първия път ви

свалих нарочно … като да правят още повече.

М.Г.2: Василе, те са три игри.

М.Г.3: Не са три, повече са. Не знам колко бяха. Първият път не ви ли

свалиха в последния момент? Не ви ли направи това впечaтление?

М.Г.2: Да бе, направи ми. Направи ми впечaление.

М.Г.4: Ние не знаехме, че си ти.

М.Г.3: Не мога ли пак да ги сваля?

М.Г.2: Еми можеш.

М.Г.3: Е не ги свалих, да видите, че съм добронамерен.

М.Г.2: Можеш, ходиш.

М.Г.3: Може да ми кажете здравейте, пак не се съобразявайте с нищо.

М.Г.2: Василе, първо недей да..

М.Г.3: Това, което беше най-големия проблем – приятелството, че

отидохте при Киро.

М.Г.4: И затова ни заплаши с убийство?

М.Г.3: Не съм ви заплашил с убийство.

М.Г.4: е не бяхме ли…

М.Г.2: Заплаши не е точната дума.

М.Г.4: Динов, не знам си кой си, не знам си кво си.

М.Г.2: Е тука Динов, Манол Велев и Тони Наумов. Така ще свършиме и

ние.

М.Г.3: Които предават – умират, аз не съм бил така. Такава ви е съдбата бе,

приятелю.

М.Г.2: Ми добре, ок. Тогава ни сравни с тях и каза, че ще ни се случи,

каквото се случи с тях.

М.Г.2: (смеейки се) Туй ще ти го подарим, няма нужда да ни го пребиваш,

да ти го подариме и да приключваме.

М.Г.3: Не искам да ми подарявате.

М.Г.2: Ма не, напротив. С тия действия, с тия всичките репресии, които ги

правиш срещу нас. Тва е. Да бе, сериозно ти говоря.

М.Г.3: Не искам да ти показвам, щото някой може да..

М.Г.2: Не напротив. Ти го каза. Нали каза, че в Комисията по хазарта си ни

спрял…

М.Г.3: Не бе, само го спрях един път, да видите, да се сетите нещо да

кажете – Здрасти, кво е това? Вие пак не се сетихте, просто пуснахте пак

документите. Не се сетихте, че някой може да вие спрял.

М.Г.2: Не, сетихме се, че ти ни спря.

М.Г.3: Един час преди това го свалиха.

М.Г.2: Не бе, не знам. Мен ме нямаше, после ми казаха, че от дневния ред

ни е нямало преписката за някакви игри, които са…

М.Г.3: Имаше ви до последния момент. И вие звъннахте да кажете какво

става?

М.Г.2: Добре.

М.Г.3: Нали сме заедно. Някой ни свали от комисията, какво се случва?

М.Г.2: Ние си знаехме, знаехме,че ти го правиш.

М.Г.3: Откъде знаете, бе? Няма откъде да знаете.

М.Г.2: Не знаехме, че ти го правиш.

М.Г.3: Как ще разбереш, че…

М.Г.2: Абе, Василе, ти за 20-30 години, мислиш ли, че колкото ти добре ни

познаваш.

М.Г.3: В случая няма кой да ви каже, че аз го правя.

М.Г.2: Не бе ясно, че някакъв план ли искаш. Ясно ние е. Нали не сме

тъпанари. Ясно ни е за плана.

М.Г.3: Къв е плана?

М.Г.2: (смее се) Еми ти ще ни го кажеш. Кажи ни го ти какъв е плана.

М.Г.4: Ти нали ни каза, че ще ни заключват за осем месеца и некци ей

такива.

М.Г.2: И ще ни оставиш на улицата. Ти го каза това. И това ли ми

казваш,че сме си го измислили?

М.Г.3: Не бе, казвам, че бих могъл да направя.

М.Г.2: Ти каза, че моите хора ще ви заключат за осем месеца и по този

начин ще ви прибера.

М.Г.3: Кои мои хора?

М.Г.2: Откъде да знам кои хора. И между другото..

М.Г.3: Вие не сте имали никакви грижи с нищо.

М.Г.2: Да. Ама защо почна да ни пускаш жалби? Що не дойде да кажеш..

М.Г.4: Добре що почна да ни плашиш с убийства? Първо това ми е много

чудно. Защо ни заплаши с убийства?

М.Г.3: …….

М.Г.2: Щото ни обяви за враг.

………………………………………….

АУДИОЗАПИС 3:

М.Г.3: Сега няма да подпиша. Ще взема по 51% от всички зали.

М.Г.2: Защо във всички зали ще взимаш 51%? Ще взимаш в тия, в които си

участваш и онлайна.

М.Г.3: Как ще ми компенсирате всички щети, които понесохте вие….аз

съм ги откупил, дефакто. Мога да правя, каквото поискам.

М.Г.2: Ми колко пари ти струва откупуването?

М.Г.3: Четиридесет милиона на година ми струва.

М.Г.2: Четиридесет милиона на година?

М.Г.3: Не ви ги искам всичките, откупил съм и други неща.

М.Г.2: Как четиридесет милиона струваме, бе?

М.Г.3: Не ви ги искам всичките.

М.Г.2: Аз затова ти казвам, кажи колко ни е откупуващата ни клауза, да си

я платим. И да забравяме, че сме ти нанесли щети. Нашите щети, дето ти

ни ги нанесе, ние ще си ги поемем за нас, няма да ги искаме.

М.Г.3: ….. по десет милиона на година ми давайте и това е.

………………………………………………….

АУДИОЗАПИС 4:

М.Г.1: Здрасти, Стефане.

М.Г.2: Не искат среща…

М.Г.1: Еми, добре, ние с теб да си се видим. Те ако не искат, не искат.

М.Г.2: Е не мога аз да се виждам с теб, без тях. Аз съм болен човек…

М.Г.1: Е защо?

М.Г.2: Е, що?… болен човек, какво искаш?

М.Г.1: Все пак 30 години сме работили заедно. Но ако искаш не се виждай,

аз щях да им предложа някакви хубави неща.Ама те щом не искат, здраве

да има.

М.Г.2: Е, какви добри неща предлагаш, заливаш ни всеки ден с помия…

М.Г.1: Е, сега ти го казвам по телефона и без да ги виждам, помията спира.

Лично я спирам от утре. То няма да стане на секундата, но постепенно и се

спира. Считай, че помията е спряна. Те да си правят какво си искат, въобще няма да им се бъркам, щом не искат да се виждаме.

М.Г.2: Еми, те са прави, убийци се разхождат около София.

М.Г.1: Едностранно спирам помията.

М.Г.2: А убийците кой ще ги разкара от около София къде шетат.

М.Г.1: Убийците не знам, който ги е викал да ги разкара. Това не знам за такива неща.

М.Г.2: Не знаеш, обаче се знае.

М.Г.1: Е не знам аз, но помията я спирам аз лично, каквито публикации ги инсталирам аз ги спирам.

М.Г.2: Е защо трябваше да се пускат тия…

М.Г.1: Нали знаеш, че те като напишат нещо и тогава почнах да пиша. Те като си мълчаха и аз си мълчах.

М.Г.2: Те не са написали нищо

М.Г.1: ….Не следите събитията. Няма значение защо,какво. Ето, казвам ти, че ги спирам.