„Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.“
„Да вярваш в Бог е невъзможно, но да не вярваш в Него - абсурдно.“
Това са два от най-известните цитати на Франсоа-Мари Аруе, известен на света с псевдонима си Волтер - френски писател и философ, символ на епохата на Просвещението. Превърнал се в европейска знаменитост още приживе и ползващ се с голямо влияние сред европейския интелектуален елит на епохата, той е сред прототипите на интелектуалеца, отдаден на служба на истината, справедливостта и свободата на мисълта. Но какво е свободата без солидна материална основа? Въпросът е философски и няма да го разискваме тук, само ще ви разкажем за неособено почтения, но не и незаконен начин на забогатяване на Волтер. Пръст тук има националната лотария - но не тази, която нашумя със скандална слава у нас.

Един от основните повратни моменти в живота на Волтер идва малко след като се завръща от изгнание в Англия и среща също толкова умния математик Шарл Мари дьо ла Кондамин на вечеря през 1728 г. По онова време Волтер има финансови затруднения, но Кондамин му споделя план, от който ще спечелят доста пари по леко безскрупулен начин, макар и технически да не нарушават никакви закони.
В началото на 18 век френското правителство издава серия от облигации, за да финансира огромния дефицит в държавния бъджет. С упадъка на френската икономика през 20-те години на 18 век правителството е принудено да намали лихвите на тези облигации, което драстично намалява и пазарната им стойност, а това съответно намалява и приходите за държавата от продажбата им.
Мишел Роберт льо Пелетие-Дефорт, заместник-министър на финансите на Франция, предлага „блестяща“ идея как да се повиши стойността на облигациите, да насърчи продажбата на нови облигации и да спечели пари - чудно! Идеята му е да позволи на собствениците на облигации да купят лотариен билет, свързан със стойността на техните облигации - всеки билет струва 1/1000 от стойността на облигацията. Победителят ще получи номиналната стойност на своята облигация, която е повече от това, което може да получат на пазара в този момент, плюс джакпот от 500 000 ливри (нещо от рода на 6,4 милиона долара).
За жалост на правителството и за щастие на Волтер,
математиката, която стои зад тази нова схема за набиране на средства за държавата, има недостатъци
Който притежава облигация на сравнително малка стойност, като билетът за облигацията струва само 1/1000 от тази стойност, би могъл да купи билети евтино и въпреки това да има също толкова голям шанс да спечели като човека, който притежава облигация за, да речем, 100 000 ливъра и трябваше да купи билет за 100 ливъра.
Когато Ла Кондамин прави сметките, разбира, че ако успее да закупи определен процент от евтините облигации, може след това да купи необходимото му количество билети, за да си гарантира, че ще спечели, докато харчи значително по-малко от джакпота. Също така ще спечели и от самите облигации, когато в крайна сметка правителството трябва да плати номиналната им стойност.
За да приложат схемата, Ла Кондамин и Волтер се нуждаят от инвеститори, които трябва да осигурят пари за купуване на достатъчно облигации.
Тук идва Волтер.
Той не е богат, нито особено известен в този момент, но е изключително харизматичен, с много връзки и добре развито здравословно недоверие и неприязън към френското правителство.
В крайна сметка двойката успява да създаде синдикат с различни заможни меценати с достатъчно капитал, за да закупи необходимите облигации и лотарийни билети. Проблемът е, че има само шепа нотариуси, от които човек може да купи билети за лотарията. Ако се види, че един човек купува повечето билети за лотарията, схемата бързо ще да се провали, тъй като правителството ще осъзнае какво се случва.
Тук Волтер отново се намесва като прави сделка с един от нотариусите.
И планът проработва
Синдикатът печели отново и отново, правейки много пари. Това продължава около две години, преди планът да бъде провален и то до голяма степен от този, който е осигурил действието му - Волтер. Повечето хора пишат разни неща за късмет на гърба на билетите си. Волтер обаче пише обиди и подигравки към правителството и служителите, а понякога и частично разкрива хитрата схема и кой е замесен в нея, като пише неща от рода на „Наздраве за добрата идея на Ла Кондамин“.
Благодарение на тези презрителни и безразсъдни от финансова гледна точка послания организаторите на лотарията в крайна сметка разбират, че много от наградите се печелят от една и съща група хора и нямат проблеми да разберат кои са те.
Френският министър на финансите съди синдиката и Волтер, но тъй като те не са направили нищо незаконно, им е позволено да запазят парите. След приключването на съдебното дело обаче лотарията е спряна.
Слуховете гласят, че за по-малко от 2 години, през които схемата действа, делът на Волтер е около 500 000 ливри от общата наградна сума, а останалите пари са разпределени сред хората на синдиката. Така и Волтер, и Ла Кондамин стават неприлично заможни и вече могат спокойно да преследват своите научни и литературни начинания.
Що се отнася до малко ексцентричния Ла Кондамин, който има репутация на неутолимо любопитен към всичко, свързано с науката, той продължава да се занимава с математика. 
Ръководи пътуване до Андите, където се опитва да измери обиколката на Земята
както и да определи дали Земята е перфектна сфера или не.
Докато е в Южна Америка, математикът картографира река Амазонка и прави първото научно проучване на региона. Освен това помага да се дефинира дължината на единицата метър (по която да се калибрират всички мерки по света) и публикува първата известна научна книга за каучука, който допринася много за разпространението му в Европа. Неговата работа по изучаването на хинина също в крайна сметка води до по-ефективен начин за лечение на малария... И още, и още...
През 1756 година, когато вече е на 55, Ла Кондамин се жени за 25-годишната си племенница Шарлот Бузие д‘Естоли, отчасти, защото овдовялата й майка (сестра му) Луиз Хелен де Ла Кондамин не е достатъчно богата, за да гарантира, че Шарлот ще може да намери добре установен съпруг.
Ла Кондамин умира само осем години по-късно - през 1774 г., на достолепната за времето си възраст от 73 години, но 
дори обстоятелствата на неговата смърт са малко ексцентрични
Той страда от херния и научава за млад лекар, който е създал нова техника за хирургично лечение на херния. Въпросният лекар отначало отказва да извърши операцията поради факта, че е сигурен, че в така напреднала възраст пациентът няма да оцелее. В отговор Ла Кондамин му казва: „Това е именно причина да я направите... ако успеете, експериментът ще си направите репутация и ще установите ценно откритие за човечеството. Ако се спомина, моята възраст и немощ ще са причината и рискувам да изгубя само две или три години живот. Ще бъда опериран“.
Има сведения, че по време на операцията вечно любознателният пациент непрекъснато задава въпроси на доктора. В крайна сметка интервенцията привидно приключва успешно, но само няколко дни предава богу дух, вероятно от инфекция.
Що се отнася до Волтер - той използва печалбите си от лотария, за да инвестира в различни бизнеси, често използвайки информация, която научава от вътрешни лица. Примерно кога да купува и продава определени акции. Днес това е незаконно, но през 18 век няма закони, които да го забраняват. И Волтер става безобразно богат.