Д-р Ася Илиева е родена в Троян. През 1995 г. завършва Медицинския университет в Плевен и започва работа в Първа хирургична клиника на Университетската болница, където защитава дисертационния си труд и взема специалност по обща хирургия. През 2001 година започва работа в Университетския онкологичен център, където придобива втора специалност по онкология. През 2009-а решава да опита нещо ново и в продължение на пет години работи в частна болница „Авис медика“ в Плевен. След това продължава кариерата си за 2 години във Великобритания, където работи в клиника за хирургично лечение на рака на млечната жлеза. От януари 2016 година е онкохирург в УМБАЛ „Медика Русе“.

- Д-р Илиева, статистиката сочи, че все по-млади жени боледуват от рак на гърдата. На какво се дължи това?
- Благодаря за предоставената възможност отново да говорим за заболяванията на млечната жлеза, сред които най-значимото е ракът на гърдата. Безспорна е увеличаващата се честота на заболяването както и „подмладяването“ му, т.е. все по-честото откриване на карцинома при все по-млади жени. Причината за това е комплексна - замърсяване на въздуха, водата и храната, стресовият начин на живот, отлагане на ражданията за все по-късна възраст, отказ от кърмене, широка употреба на хормонални препарати и т.н. Не искам да тежа на читателите с цифри, които те могат да прочетат навсякъде, тъй като искам да акцентирам основно на новостите около диагностиката и лечението на това заболяване. Все пак ще си позволя поне една, твърде показателна статистика.
Петгодишната преживяемост от рак на млечната жлеза в България е 72%
Тя е значително по-ниска от средната за Европа, където е 82%. Така всеки може да си направи заключение, че нещо не е както трябва у нас. И за да си отговорим на въпроса какво е то, трябва да сравним основните стандарти в диагностиката и лечението на рака на гърдата у нас и по-света досега.
- Какво имате предвид?
- Като се открие бучка в гърдата, първото, което трябва да се направи, е да се изясни дали тя е доброкачествена или злокачествена, т.е. дали е рак. За тази цел ESMO /Европейското общество по медицинска онкология/ в своите ръководства, основани на медицина, базирана на доказателства, постулира като стандарт следните стъпки: клиничен преглед, мамография, ехография, ядрено магнитен резонанс /по показания/ и накрая диагнозата завършва със забележете - широкоиглена биопсия на бучката, и още веднъж забележете - под ултразвуков или стереотаксичен контрол. Ще ме попитате защо е това? 
Първо: Широкоиглената биопсия /или още наречена кор биопсия - биопсия от сърцевината, щанцова биопсия, истинска режеща биопсия/,
поставя диагнозата - рак ли е бучката в гърдата ви, или не е рак
Ако е рак - какъв точно вид рак е. Ако не е рак - има ли риск в бъдеще да стане на рак /преканцероза/ и колко голям е този риск. Ако бучката ви е доброкачествена, без риск да стане на рак - поздравления, спестихте една ненужна операция. 
Второ: Визуалният - най-често ултразвуков контрол, т.е. в реално време да виждаш и контролираш откъде иглата взима биопсия, е особено важен при малки бучки, които не се опипват и са разположени дълбоко в гърдата. Това ви гарантира, че биопсията е взета точно от бучката ви, а не от съседен участък, т.е. не е фалшиво успокояващо отрицателна. Сами може да си направите извода, че вземането на такава биопсия е деликатна манипулация и трябва да се прави от лекари с дългогодишен опит, от една страна, в ехографията на млечната жлеза, а от друга - във вземането на иглени биопсии по този начин. В редки случаи може да се наложи диагнозата да завърши с отворена оперативна биопсия т.е. отстраняване на цялата бучка.
Тук искам да отворя една голяма скоба поради
зачестилите случаи при въпросните малки бучки, които не се опипват -
оперативното им отстраняване трябва да става отново след предоперативното им маркиране /заигляне/ под ултразвуков или мамографски контрол с телена кукичка, която ги захваща като „риба на рибарска въдица“ и служи като водач, който да заведе хирурга до неопипващата се бучка. В противен случай има немалък риск хирургът да отстрани съседен на съмнителната бучка участък и отново да се постави фалшиво успокояваща диагноза. Неотстранената съмнителна бучка лесно се установява при последвало ултразвуково и/или мамографско изследване следоперативно.
- Ако след правилна манипулация патологът постави диагноза рак, това как действа на пациентките и какво трябва да се направи след това?
- Най-голямата заблуда на пациентките е
широко разпространеното разбиране, че тази диагноза означава незабавна операция
Заради това разбиране те са и лесно манипулируеми и често подтиквани точно в тази посока. Всъщност какво е задължително да се направи според гореспоменатата ESMO? Върху вече взетия с широкоиглена биопсия тъканен материал трябва да се изследват няколко биомаркери - естроген рецептор, прогестерон рецептор, растежен фактор HER2 и пролиферативен маркер Ki 67. Това ще даде възможност да се определи най-подходящото индивидуално лечение за вашия случай. И то, според същите препоръки, достатъчно често започва с предоперативна химиотерапия и/или прицелна терапия, или предоперативната хормонотерапия. Те дават възможност за намаляване на размера на тумора и отстраняването му в чисти граници, както и предотвратяват далечното разпространение на туморните клетки, като пречат на метастазирането. С намаляване на размера на тумора се дава възможност неоперабилни случаи да станат операбилни, както и случаи, които предполагат отстраняване на цялата гърда да станат подходящи за запазване на гърдата чрез т.нар. орган-съхраняващи операции.
Не се редки и случаите, когато туморът напълно изчезва от предоперативната химиотерапия
Така избраното лечение индивидуално точно за вашия случай ви дава шанс за по-добра преживяемост в далечен план. 
- Какво е в момента в България най-разпространеното поведение при установяване на бучка в гърдата?
- Това е директното насочване на пациента направо към оперативното лечение през т.нар гефрир. То предполага при бучка в гърдата пациента да ляга на операционната маса, бучката да се отстрани и изпрати веднага за хистологично изследване - гефрир, който дава отговор за около 20 минути. Ако бучката е рак, следва операция за рак на гърдата по усмотрение на хирурга - най-често се отстранява цялата гърда. Това лишава пациента от възможността да се възползва от предимствата на индивидуално подбрано за него лечение, в чийто избор да участва и самият той, тъй като при гефрир не могат да се изследват на момента гореспометатите биомаркери. Освен това с гефрир не винаги може да се даде точна диагноза, за която понякога се изискват допълнителни специфични бавни изследавния върху вече взетата бучка, най-често имунохистохимични. А практиката познава и случай, в които на замразеният гефрир е поставена и грешна диагноза.
Гефрирът не се препоръчва и за малки тумори тъй като дълбокото замразяване уврежда
и без това малкото тъкан и после върху нея не могат да се направят много съществени за лечението, а понякога и за диагнозата и прогнозата изследвания като споменатите имунохистохимични.
- Много жени се страхуват от иглените биопсии, защото смятат, че те разсейват раковите клетки в други части на тялото. Имате ли аргументи да разсеете тези страхове? 
- Действително в народопсихологията на българина дълбоко е вкоренен страх, че широкоиглените биопсии разсейват раковите клетки в други части на тялото. Почти няма пациент, влязъл в кабинета ми, който да не е изказал този страх. Още по-лошо, понякога той е насаждан дори от лекари. Мили дами, това твърдение не почива на никакви научни основи. Доказано е, че иглените биопсии не разсейват туморните клетки. Точно обратното, те са необходима стъпка от диагностичния процес, тъй като подсигуряват проба от туморната тъкан, която бива изследвана, за да се установят характеристиките на рака и да се определи най-правилното за вас лечение. 
В заключение ще кажа, че
прилагането на дебелоиглена биопсия е стандарт от десетилетия в развития свят
Можем да се поздравим, че този стандарт най-после стигна и до българския пациент. В новия Национален рамков договор 2020 година в клиничната пътека за лечение на рака на гърдата се казва, перифразирано накратко, следното: не се разрешава операция на гърдата за рак, без той предварително да е доказан с широкоиглена биопсия и обсъден на Онкологичен комитет от специалисти, който да даде зелена светлина за извършване на операция.