Има няколко русенски състава, без чието участие не минава национален празник, бележита дата в градския календар, великденска или коледна веселба. 
И вдругиден, на Трети март, когато пред Паметника на свободата ще започне тържеството за националния празник, в който България чества Освобождението от турско робство, певиците от хора на Фолклорния танцов театър „Найден Киров“ ще внесат онзи цветен нюанс, който ще върне, макар и за минути, хората към епохата, паметта на която почитат в цялата страна. 
Като се каже, че „на площада ще се извие голямо хоро“, знайно е, че ще го поведат танцьорите от „Найден Киров“. Като стане дума, че в първите мигове на новата година след словата на кмета и на президента пред общината ще засвири Дунавското хоро, никой не се съмнява, че 
първи ще рипнат момчетата и момичетата от „Найден Киров“
На големите общоградски концерти найденкировци обикновено слагат пъстрата и вихрена финална точка на сцената на Доходното здание, като увличат с устрема си пълната с публика зала. 
Вече шест десетилетия ансамбъл „Найден Киров“ е неотменна част от визитната картичка на Русе. На 17, 18 и 19 юни русенската публика ще има удоволствието да стане съпричастна към 60-ия рожден ден на състава, създаден от Иван Донев и прославил името на града и на България далеч зад пределите на страната. 
„Старите образци, онези легендарни танцови постановки, които беше направил Иван Донев, си остават и ние ги съхраняваме с трепет. Към тях обаче добавяме и нови, които не просто да допълват репертоара, а да продължават линията, заложена в неговото създаване от Иван преди вече шест десетилетия“. Това казва главният художествен ръководител на Фолклорния танцов театър „Найден Киров“ Богдан Донев, който усилено работи за предстоящата през юни изява. 
Той припомня, че танцьорите заедно със своя оркестър и с хоровата формация са пропътували хиляди километри, като навсякъде са омагьосвали публиката с приказните носии и невероятните танци. През годините изкуството на русенци става познато и събира почитатели на международни фестивали в Португалия, Испания, Франция и къде ли още не из цяла Европа. Биографията на
ансамбъла, който Иван Донев превръща в истински фолклорен театър
е добре известна на всички почитатели на това изкуство. Затова няма да припомняме всички национални и международни отличия, получени през десетилетията. Да споменем само някои от тях - като Голямата награда „Златният храм“ от конкурса в Агридженто, Сицилия, „Златният чехъл“ от фестивала в Сегед, Унгария, „Златен мост“ от фестивала в Буюкчекмедже, Турция - и близо 400 отличия за 50 години. Сред тях си струва да се открои призът „Златен век“, който бе връчен на създателя на ансамбъла Иван Донев през януари 2011 година, всъщност, по-малко от година преди неговата кончина. 
Неговият приемник Богдан Донев си спомня собствената тръпка, когато едва 16-годишен, като ученик в Механотехникума, става един от танцьорите на ансамбъла. „На 5 септември бях на първа репетиция, а на 9 сeптември вече бях на сцената. Беше преживяване - бях вече част от тези големи мъже, танцьорите, които бях гледал само от залата с широко отворени очи, сега аз бях един от тях - направо летях по сцената и не усещах земята под краката си. Толкова много неща съм запомнил от Иван Донев! А напоследък често си спомням едно от неговите изречения: „Главният художествен ръководител винаги е на топа на устата. Ти на никого не можеш да обясниш, че видите ли, еди кой си по еди каква си причина не е направил точното движение, че в оркестъра нещо не звучи както трябва, че някъде нещо не се е получило, защото някой е сгрешил. Хората няма да кажат „Ей, виж го кавалджията какви ги върши“. А ще кажат „Абе, ансамбълът на Еди кой си оплеска работата...“. И друго казваше Иван: 
„Няма ли талант - нещата са страшни!“
казва Богдан Донев. 
Въпреки че ансамбълът не се радва на онзи пълен комфорт, който бе осигурен на найденкировци преди началото на демократичните промени - на какъвто се радваха и всички аналогични самодейни състави в страната, Богдан и неговите колеги и съмишленици успяват да държат високо ниво и не отстъпват от собствените си високи критерии. В момента големият състав наброява 40 танцьори, младежите са около 30, двете детски групи са с по четирийсетина деца, хорът включва десетина певици, а оркестърът - 8-9 музиканти. Съставът приблизително е в границите на това, което е бил и преди, но имаме един голям проблем, признава Богдан Донев. Това е изтичането на хора от ансамбъла, което се случва периодично и е свързано с младежите, които завършват гимназии и заминават да учат в други градове в страната или в чужбина. 
„Като завършат средно образование, почти никой не остава в Русе. Преди време за една календарна година изпратихме 11 танцьори. Притеснявам се, че следващата година ще се случи същото нещо - пак около дузина танцьори ще заминат. А най-обидното е, че точно когато са в 12 клас, момичетата и момчетата вече са истински танцьори. Тогава вече те не просто възпроизвеждат заучени движения, а преживяват и съпреживяват сюжетите и настроенията в танца. Тогава 
тъкмо са станали вече истински артисти - и ние ги губим
не крие Богдан Донев. 
Той не се е простил с надеждите си, че ще се намери някакво разумно разрешение на ситуацията, която да позволи ансамбълът да разполага със сериозна и постоянна финансова подкрепа. И припомня, че значително по-малки от Русе градове имат общински професионални ансамбли. Така е в Разград, Търговище, Видин, Смолян, Плевен, Благоевград - а там субсидията от местните общини е от 500 000 до 1 200 000 лева. 
И веднага главният художествен ръководител на „Найден Киров“ добавя своите благодарности към управата на едноименния завод в лицето на господин Спивак. „Заводът страшно много ни помага, ФТТ ползва репетиционните зали и другите помещения в триетажната постройка на завода без наем! Нещо повече - Спивак поема част от ремонтите, които се налагат, а на наши концерти често кани хора от Израел“, разказва Богдан Донев. 
Специално за празничната дата тази година той подготвя една нова изненада за публиката, която със сигурност ще събуди интереса на ценителите на фолклора. Работата е там, че за първи път на сцена ще бъде възпроизведена една от по-малко известните традиции в празничните ритуали, каквато е хърцойската сватба. 
Идеята идва, докато Донев прави своите теренни проучвания, подготвяйки докторат, който предстои да защити в Пловдив. „Обикалях селата с хърцойско население и записвах всичко. Така попаднах в едно от възможно най-капсулованите хърцойски села - Кацелово. Там са запазени най-чистите хърцои, те дълго време не са се женили за други, примерно, за балканджии, както е ставало в другите села. Точно там намерих и моята главна информаторка - 
баба Хуба, родена през 1924 година
Заедно с нея ми разказваше много неща и нейната дъщеря Иванка Велкова, която беше ръководител на тамошната група за изворен фолклор. Баба Хуба ми разказа за нейната сватба, за сватбата на сестра си. И като засичам с други информатори, съвпаденията са категорични. А след това попаднах на нещо, което за нас, хореографите, представлява най-голямото богатство - в читалището изровихме една кинолента в някакъв древен формат, снимана през 70-те години от БНТ. Филмът се казва „Кацеловско богатство“. С големи мъки и перипетии го възстановихме 80 процента. Материалът в него наистина е безценен. Там има едни сцени, в които танцуват едни дядовци - това е 
групата за изворен фолклор „Дядовете“, едни 80-годишни старци... 
Невероятно е. И така, оттам взех хореография, която обработвам, текстове, и въз основата на разказите на баба Хуба започнах да сглобявам нашия нов танц, който ще се нарича „Кацеловска сватба“. Музиката в момента се пише от д-р Петьо Кръстев от Благоевград, дал съм много автентичен материал от Кацелово и Чилнов, за да може максимално да се доближи до оригинала“, разказва Богдан Донев. 
Докато работи по новия танц, той често се обажда в Кацелово - повече си говори с дъщерята на баба Хуба, защото бабата вече тежичко чува. Уточняваме детайли, продължавам да разпитвам за подробности, казва Богдан. И разказва, че баба Хуба направила удивителен подарък на ансамбъла: тя подарила автентична кацеловска носия, която е принадлежала на нейната баба! Чак се притеснявам да пресметна на колко години е носията, която е с изключително везмо, казва хореографът. С тази носия: риза, кърлянка, престилка, пафти, гривна - била облечена „булката“ в танца, когато през декември на надиграването ансамбълът показа откъс от „Кацеловска сватба“. Много ми се ще да намерим автентична мъжка носия и за „младоженеца“, издава Богдан Донев. И е уверен, че неговата хърцойска сватба ще направи 60-ата годишнина още по-празнична и въздействаща - и ще бъде найденкировският подарък и за любителите на народното творчество, и за ценителите, и за изследователите, които ще оценят приноса на „Найден Киров“ към съкровищницата на родния фолклор.